Калас: Европа не може сама да поеме бремето на войната в Украйна
Европа не носи единствена отговорност да помогне на Украйна да сложи край на войната с Русия, предупреди в четвъртък върховният дипломат на ЕС Кая Калас.
Тя подчерта, че това важи особено с оглед на обещанието на президента Доналд Тръмп да прекрати сраженията. „Той беше този, който обеща да спре убийствата. Така че не може всичко да бъде само върху нас“, заяви Калас в интервю в кулоарите на Общото събрание на ООН.
Думите ѝ идват в момент, когато Украйна и съюзниците ѝ се опитват да тълкуват внезапния обрат на Тръмп по отношение на войната между Киев и Москва.
По-рано тази седмица Тръмп написа в Truth Social, че вярва, че Украйна „е в позиция да се бори и да ВЪЗСТАНОВИ цялата територия в първоначалния ѝ вид“. Той добави, че това ще стане с подкрепата на Европейския съюз и НАТО, които „могат да правят каквото искат“ с американското оръжие.
Докато много европейски официални лица приветстваха по-положителния тон към Украйна, някои предупредиха, че Тръмп може би намеква за намерение да ограничи американското участие и да освободи Вашингтон от отговорност.
„НАТО не съществува без Съединените щати“, заяви Калас, върховен представител по външните работи на Европейската комисия. „Америка е най-големият съюзник в НАТО. Така че, когато говорим какво трябва да прави НАТО, това означава и какво трябва да правят САЩ.“
Тръмп наскоро увеличи натиска върху страните от НАТО да прекратят напълно вноса на руски нефт и газ, като постави това като условие за по-нататъшни американски мита или санкции срещу Москва.
„Тръмп беше прав“, каза Калас. „Ние намалихме покупките си на нефт и газ с 80%, което означава, че ако всички направеха като нас, ефектът щеше да е много по-голям. Приели сме 19 пакета санкции. Ако съюзниците ги повторят, войната ще приключи по-бързо.“
Калас отбеляза, че Европа вече е свела използването на руска енергия до минимум, но подчерта, че Вашингтон има роля да убеди Унгария и Словакия — двата най-големи вносители на руска енергия в ЕС — да прекратят зависимостта си. Тя посочи, че САЩ имат „лостове“ спрямо тези държави, като даде пример с телефонен разговор между Тръмп и унгарския премиер Виктор Орбан като положителна стъпка.
Високопоставени членове на екипа на Тръмп, като държавния секретар Марко Рубио и специалния пратеник за мирни мисии Стив Уиткоф, твърдят, че санкциите срещу Русия могат да застрашат способността ѝ за преговори. Москва обаче не е показала „добра воля“ в тези разговори, подчерта Калас.
„Разбирам какво казват американците — че не могат да оказват натиск върху Русия, защото това би затворило каналите за комуникация, които имат с нея, а те са единствените, които посредничат“, каза тя. „Но позитивните жестове от страна на САЩ не дадоха резултат.“
„Вие действате с добра воля, предлагате всичко това, за да накарате [Русия] да седне на масата, но тя всъщност само ескалира… Тази добронамереност се злоупотребява от Путин“, заяви Калас. „Сега въпросът е какво правим с това?“
Докато лидерите се събираха в Ню Йорк за Общото събрание на ООН, Европа бе напрегната след серия нарушения на въздушното пространство от руски дронове и военни самолети. Дания остава в повишена готовност след поредица от неидентифицирани дронове над големи летища.
Към напрежението се прибавиха и думите на руския външен министър Сергей Лавров, който по време на срещата на външните министри от Г-20 в централата на ООН в четвъртък заяви, че ЕС и НАТО „на практика са обявили война“ на Москва чрез подкрепата си за Украйна.
„Путин ни тества, за да види докъде може да стигне. Той иска да наблюдава нашата реакция“, каза Калас относно нарушенията на въздушното пространство. Според нея НАТО трябва да реагира твърдо, за да възпре бъдещи руски провокации, но Москва едновременно цели да всява тревожност в обществата на съюзниците.
„Ако реакцията е прекалено силна, това също влияе на нашите общества“, добави тя. „Гражданите се притесняват, че войната може да се прехвърли на тяхна територия. Това е балансът, който лидерите трябва да поддържат — да не подхранват страха вътре в обществото.“
Калас се обяви и за използване на замразените руски активи за подпомагане на Украйна преди срещата на финансовите министри от Г-7, насрочена за 1 октомври.
„Ако се приеме, че никой около масата не може дори да си представи възстановяването на Украйна да се финансира от джоба на нашите данъкоплатци, тогава трябва да намерим решения. Русия трябва да плати за щетите, които е причинила“, каза тя.
Източник: politico.com
