Калоян Паргов: Програмата на БСП – конкретна, разбираема и кратка!

ЗЕМЯ публикува Тезис с най-важните реторични и конкретни въпроси, на базата на които бе направено встъпителното изказване на заместник-председателя на Националния съвет на БСП и председател на Идейната комисия към НС на БСП Калоян Паргов, произнесено при откриването на встъпителната дискусия „Пътят на българската левица в условията на съвременните предизвикателства“. Калоян Паргов е и сред основните инициатори на дискусията, в която се включиха председателят на НС на БСП Атанас Зафиров, представители на партийното ръководство, на законодателната и изпълнителната власт, социолози, историци и политолози, журналисти, сред които са професорите Искра Баева, Васил Проданов, Димитър Иванов, социолозите Андрей Райчев, Юрий Асланов, политологът Валентин Вацев, бившият председател на Народното събрание Георги Пирински, евродепутатите Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова, бившите народни представители Валери Жаблянов, Нина Михайлова и Красимир Премянов, представители на коалиционните партньори от “Обединена левица”.

Като лайтмотив на дискусията още в нейното навечерие Калоян Паргов формулира тезата, че “БСП се нуждае от нов разказ за бъдещето, който да опише не просто по-добър свят, а един различен свят! Нуждаем се от принципно нова политическа организация, която да обедини всички прогресивни сили, да вдъхнови с надежда всеки, който търси роля в борбата за отразяване на икономическото и социалното неравновесие, формирано от императивите на свободния пазар, от алчността и агресията на капитала! Нуждаем се от енергия, от вяра, че социализмът не е отживелица, а спасителна алтернатива за общественотно развитие”, заяви Паргов.

КОИ СА СЪВРЕМЕННИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА?

Първо: Безпрецедентна и непозната в миналото градация на неравенствата. В началото на века половината от световните богатства бе притежание на 28 процента от населението. Днес половината от световните богатства са в ръцете на по-малко от един процент от човечеството.

Второ: Систематично унищожение на природата и околната среда, драстични климатични промени, увеличаващи глада, безработицата, миграцията и емиграцията, предизвикващи дълбоки демографски и хуманитарни кризи.

Трето: Ясно очертани тенденции към установяване на авторитарни модели на власт, контрол и управление, стигащи до отмяна на демократични права и ограничаване на гражданските свободи.

Четвърто: Масовизиране на радикални и крайно десни националистически движения, претендиращи за легитимна власт, реабилитация на фашизма.

Пето: Огромен тласък на превъоръжаването, ръст на военните бюджети и ескалация на военното противопоставяне. Такова дрънкане на оръжия след Втората световна война не е имало.

Шесто: Внедряване на концепции и доктрини, предвиждащи подмяната на работната сила с машини, а човешките отношения и общуването между хората с компютърно генерирани програми и социални мрежи.

Седмо: Моделиране, контрол и подчиняване на средствата за масово осведомяване, манипулиране на масовото съзнание и масовите нагласи.

Досегашните програми:

1891. Учредителна програма на БСДП, описваща представата на социалистите за завършената социална държава и непосредствените действия за постигането на целите на организираното социалистическо движение.

Какво по-точно е записано в тази програма?

„Преобръщане на средствата за производство – земята, рудниците, мините, машините, оръдията па труда, средствата за съобщение – в обществена собственост, а присвояването на богатствата от частнокапиталистическо – в обществено, възможно за всички и за всекиго отделно.

Свобода на печата, на словото и на убежденията, на събранията, митингите и на дружествата. Неприкосновеност на личността и на жилището без законно постановление на съда. Неприкосновеност на тялото за позорните наказания. Унищожение на смъртното наказание и оковите. Право на самозащита и съпротивление против незаконните действия на чиновниците и даването им под съд на общи основания, без разрешение от началството. Правата на човека и гражданина да не могат да бъдат отменявани и унищожавани с никакви закони и постановления.

Социално и политическо равенство между двата пола. Всеобщо и непосредствено избирателно право на всички, без разлика на пол и избори. Пряко участие на гражданите в законодателството с право на предложение и отхвърляне на законите. Право на гражданите да решават чрез своите представители за война или мир. Право на гражданите ежегодно да определят данъците и да отказват уголемяването им.

Децентрализация на държавата и преобръщането й във федеративен съюз от свободни и равноправни производителни общини. Погашение на държавните заеми чрез държавни икономии. Унищожение на десятъка и косвените данъци и въвеждане на прогресивен данък само върху приходите.

Обществено, безплатно, пълно и научно възпитание и образование на децата от двата пола. Санитарно устройство на градовете, безплатни болници и лекуване. Устройство на селски санитарни пунктове с безплатно лекуване и с належащи аптеки и медицински състав.“

В началото на нашия разговор за нова програма възникват два въпроса: първо, кое от всичко в Учредителната програма на БСДП продължава да е актуално и след 134 години?; второ, ще са научим ли някога да пишем като първопроходците на социализма в България – конкретно, разбираемо и кратко?

1948. Програма на БКП, поставяща си за цел да отрази дълбоките промени в характера на обществените отношения, настъпили след Девети септември 1944 година. Програмата, по подобие на програмите на сродните партии в страните от Съветския блок, набелязва сроковете и етапите за изграждането на комунистическо общество.

1971. Програма на БКП за ускорено икономическо развитие и пакет от социални реформи за повишаване на жизненото равнище. Програмата тихомълком подменя крайната цел „построяване на комунизма“ с „изграждане на развито социалистическо общество“. Към онзи момент подобна еволюция не е отразена в нито една от програмите на управляващите комунистически партии в страните от Съветския блок. На практика още тогава БКП в идейно отношение се трансформира в социалистическа партия, въпреки че запазва името „комунистическа“ в продължение на още близо двадесет години

1994. Програма на БСП, поставяща си за цел да отрази радикалната промяна в характера на обществените отношения, настъпила след Десети ноември 1989 година. Програмата си поставя за цел амбициозната, но донякъде волунтаристична цел за ре-индустриализация на страната и възстановяване социалистическия характер на разпределението и преразпределението на общественото богатство.

2008. Програма на БСП, поставяща си за цел да отрази съществените промени, настъпили след приемането на България за редовен член на Европейския съюз и членството на БСП в Партията на европейските социалисти, както и промените, настъпили в икономиката и социалната сфера в резултат на глобализацията. Програмата е действаща и в настоящия момент.

Новата програма?

Първо, необходима ли е, имаме ли готовност?

Второ, какво да представлява?

Трето, на каква организация да стъпи, нужна ли е нова партия?