КЪМ ЦЯЛОСТНА ПРОГРАМА ЗА ПОДЕМ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ.Някои съображения и съждения от три дискусии

В периода април-май т.г. в Дискусионния форум на Фондация „Солидарно общество“ и Платформа „НовиВремена“ бяха проведени три обсъждания по актуални въпроси на идейното и програмно развитие и на политическия курс на БСП днес.

I.

В хода на обсъждането от 21-ви май т.г. на тема  „Нужна ли ни е сега програмна дискусия?“, бяха засегнати поредица въпроси от принципно значение.

Такъв е въпросът „Пазарна икономика – да! Пазарно общество -не! – оксиморон или напротив?“ След приемането на Програмата на БСП от 47-ия Конгрес на БСП от ноември 2008 година насам, влиятелни среди и от ляво, но и от дясно, безапелационно отхвърлят това основно послание в нея като абсурдно и по принцип, и като възможна практика. Това разпалено отрицание обаче лишава партията и левицата от ключово принципно предимство, защото напълно пренебрегва практическия опит и на европейските социални държави, и на китайския тип социализъм за успешно съчетаване на пазарните стимули с широк набор непазарни публични услуги от жизнено значение за огромното мнозинство хора.

Друг такъв въпрос е „Практически действия или нова програма?“ Срещу тезата за приоритета за практически действия по най-острите проблеми в живота на хората се изтъква, че всъщност въпросът е в системата, поради което се нуждаем от нова партийна програма. Всъщност обаче посочената теза не  оспорва програмното начало, а напротив – предполага действията последователно да се преценяват и осмислят от гледна точка на програмните постановки и заявки.

И още един – „За Конституцията – следва ли безусловно да я  подкрепяме и днес или напротив?“ Аргументът е, че на времето, преди 35 години, това е било оправдано, но по принципни причини това днес вече не е така. Всъщност, печелившата позиция е не да оспорваме или отхвърляме Основния закон, а напротив – да обосновем свой цялостен проект за надграждане на неговата социална компонента, преди всичко с развитие на нормата за неприкосновеността на частната собственост с изискването това право да отчита и се съобразява с интересите на обществото.

II.

На 14 май т.г. по повод  на 35-годишнината от приключването на работата на Националната Кръгла маса се състоя обсъждане по темата „Националната Кръгла маса от 1990 година – градивната институция или политически цирк?“ Както е известно, и по време на нейното провеждане, и през следващите години, оценките за работата и резултатите от НКМ са и остават диаметрално противоположни.

В хода на дискусията стана ясно, че липсата на принципна политическа оценка за ролята и значението на Кръглата маса сериозно спъва вътрешната консолидация и решаващото за успех единодействие както вътре в БСП, така и в средите на левицата. Като основа за такава оценка предложих и оставам убеден, че е необходима примерно следната позиция по въпроса:

„Националната кръгла маса заседава от 3 януари до 14 май 1990 г., като последователно обхваща три етапа – първоначални консултации от 3-4 януари; подготвителни преговори от 16-18 януари и преговори по същество от 22 януари до 14 май.
БСП стана съорганизатор на Кръглата маса с разбирането, че е необходимо  национално съгласие за неотложните действия за изход от дълбоката валутно-икономическа и социално-политическа криза, в която страната бе изпаднала в края на 80-те години на миналия век.  Това разбиране залегна в Декларацията за ролята и статута на Националната кръгла маса, подписана от съпредседателите Александър Лилов и Желю Желев на 12 март 1990 г., в следните формулировки:
-„Националната кръгла маса в България е конкретен израз на демократичния процес, започнал след 10 ноември 1989 г. На нея са представени реалните политически и обществени сили в страната, обединени от изключително отговорна и високохуманна цел – осъществяване на мирен преход от тоталитарно към демократично обществено устройство.“
-„Националната кръгла маса, чрез своето широко представителство, изразява политическата воля на българския народ и се превръща в гарант за необратимостта на демократичния процес.“
-„Задачата на Националната кръгла маса е постигането на конкретни споразумения като необходима политическа предпоставка за решаване на най-важните политически, законодателни и социално-икономически въпроси.“
Същевременно обаче СДС на практика постави в основата на своите позиции тезата за „разграждане на тоталитарната система“. Отражение на това разбиране стана и отказът на СДС да приеме съгласувания на експертно ниво проект на споразумението „Основни принципи и съдържание на икономическата реформа“, основавано на следните постановки:
„Политическите и обществените сили, представени на кръглата маса, са съгласни, че търсенето на изход от сегашното социално-икономическо състояние е национален, надпартиен въпрос, който засяга целия народ. Икономиката ни е една за всички, една за цялото общество“ и  следните основни начала:

• „Пазарът – основен регулатор на производството, размяната и потреблението. В пазарното стопанство конкуренцията е основен двигател на предприемчивостта, на икономическия, техническия и социалния прогрес.“
• „Многообразие на формите на собственост.Всички форми на собственост – частна, общинска, държавна и техните производни-кооперативна, акционерна, на обществени организации, на чуждестранни субекти и смесена са равни пред закона и се ползуват от конституционна закрила.“
• „Държавно регулиране на стопанската дейност. То се осъ­ществява посредством гъвкави институционни структури, обслужващи пазара, с помощта на икономически средства, включително смекчаване на неблагоприятни икономически, социални и екологични после­дици.“
• „Социални аспекти на икономическото развитие. Държавата провежда политика за създаване на равни изходни възможности на хората за реализиране на тяхното право на труд, доходи, жилища, отдих, здравеопазване, образование, достъп до културните ценности, благоприятна трудова и жизнена среда. Държавата осигурява със закони защитата на социално слабите категории от населението, на безработните и създава подходящи механизми за гарантиране на обществено признатия социален минимум.“

Кръглата маса от времето на провеждането й, както и в годините след това, от една страна се оценява като най-градивната и ефективна институция след 10 ноември, а от друга – като политически цирк и смъртоносна машина. Но не трябва да се забравя, че на Кръглата маса се взема решението за свикване на Велико Народно събрание, което да изготви и приеме нов Основен закон на Република България.
Договореностите, приети с подписите на всички участници, изчерпателно уредиха проблемите, необходими за провеждането на първите многопартийни избори на 10-17 юни 1990 година. Единадесетте документа – осем споразумения, две декларации и един кодекс, приетите на 14 май споразумения за статута на БНТ и БНР, за предизборната кампания по радиото и телевизията, както и Декларацията за участие на политическите емигранти в изборите и Етичния кодекс на предизборната кампания, бяха гаранции за произвеждане на честни избори. Те дадоха възможност на всички участници свободно да представят своите платформи и кандидати и да агитират за подкрепа от страна на избирателите.
В предизборната кампания БСП  заложи на послания за национално съгласие и коалиционно правителство, каквото единствено може да гарантира спокоен и стабилен преход към демокрация, докато СДС подчини  кампанията си на внушения за изминалите 45 години като време на повсеместни репресии и упадък. Заслужава да се отбележи, че за 60 дни – в периода от 1 април до 1 юни 1990 г. – в БСП бяха приети нови 24 804 социалисти, от които 13 210 – жени, а я  напуснаха само 5 484 души. От началото на 1990 г. нови членове на БСП бяха станали общо 33 884 души, или почти два пъти повече, от колкото за цялата предходна 1989 г. Като се има предвид, че на 1 април 1990 г. БСП е наброявала 986 434 социалисти, може да се предположи, че милионният член на партията е бил приет в седмицата след 24 май.
Израз на възобновеното доверие към БСП стана забележителната победа на партията на първите многопартийни избори на 10-17 юни 1990 година. На първия тур на изборите, при над 90% избирателна активност и 6333 хиляди гласували по пропорционалните листи, БСП спечели 2887 хиляди гласа, или 48,5%, СДС – 2217 хиляди, или 36,2%, БЗНС – 491 хиляди, или 8,03% и ДПС – 368 хиляди гласа, или 5,75%. БСП спечели общо 211 мандата в 7-ото ВНС – 97 мандата по пропорционалните листи и 114 мандата в едномандатните избирателни райони.  
СДС на практика не призна резултатите от изборите, поднови уличните протести и изостри до крайност опозиционното си поведение в Народното събрание. СДС се оказа неспособен да подчини дейността си нито на собствените си декларации в подкрепа на демокрацията, нито на своята отговорност пред страната,  като се оказа в плен на амбицията си да завладее властта – обстоятелство с крайно тежки последици за цялостното по-нататъшно развитие на България.
Спечеленото мнозинство във Великото народно събрание позволи да бъде изработена и приета Конституцията на България – заслуга не само на БСП, а и на всички 314 народни представители, които тържествено я подписаха на  12 юли 1991 г. Основният закон на страната урежда съвременна България като демократична, правова и социална държава. Това, че тя все още далеч не е такава не е вина на Конституцията, а напротив  – следствие от несекващата съпротива на всички онези сили и кръгове, които или открито я отхвърлят, или подмолно я подриват.“

Така формулирана, тази позиция откроява ключовото значение на участието в НКМ за утвърждаването на БСП като водеща демократична сила в последвалите след приключването й месеци и години – резултат, който  изключва каквито и да било принципни възражения.

III.

В хода на дискусията на тема „Демократичният социализъм – илюзия или императив?“  от 23 април т.г.  бе застъпено мнението, че това понятие е твърде неясно, както и че прилагателното „демократичен“ „изпива“, т.е. отнема от съдържанието на съществителното „социализъм“.

Всъщност, както показаха и проведените през периода април-май т.г. три дискусии, необходимо е далеч по-задълбочено идейно-програмно изследване на съвременната интерпретация на социалистическата идея като всеобхватен процес на обобществяване, на социализация на основни сфери на икономическия и обществения живот. Закономерно възниква и въпросът, кои са силите, заинтересовани и способни да станат носители на такъв процес. Идентифицирането на такива сили изисква обективен анализ на класовата структура на съвременните общества и на ролята на представителите на различните разновидности наемен труд като негови потенциални носители.

Което на свой ред предполага формирането на ясно съзнание в средите на споменатите класови общности за тяхната мисия за социализация на икономиката, за утвърждаване на труда като неотменна ценност и на солидарността в обществото. Задача, на която социалистическата партия е длъжна да се посвети без да се смущава от употребата на думата социализъм, и то с прилагателното демократичен – и като отрицание на командно-административното разбиране за него, и като израз на неговата същност на преодоляващ капитализма процес.

***

Дискусиите и по трите посочени теми са пряко свързани с диаметрално противоположните оценки по ключовия въпрос за ролята и значението за съвременната социална държава. Дали тя е от жизнен интерес за хората на труда, при това не само като начин за ограничаване на експлоатацията и за сериозни социални придобивки, но и като път за преодоляване на съвременния капитализъм /подобна роля може да играе, разбира се, само  един най-развит вид социална държава – социализиращата, в т.ч. и производствените отношения/? Или е предателство спрямо каузата за освобождение на труда, тъй като е продукт и политическа стратегия на управляващата капиталистическа класа за запазване на нейните господстващи позиции?

Във връзка с този въпрос за социалната държава като ключова кауза на БСП в интерес на огромното мнозинство граждани си заслужава да припомним и следните пасажи от доклада „Социалната държава – устойчив модел в интерес на работниците?“, обобщаващ материалите по проекта по темата, осъществен в течение на 2023 година по линия на Фондация „Солидарно общество“ /Обобщаващият доклад може да намерите на сайта „НовиВремена“ на адрес:
https://novivremena.com/%d1%81%d0%be%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d1%83%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b9%d1%87%d0%b8%d0%b2-%d0%bc%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%bb-%d0%b2/

 „Участието на гражданите в демократичния процес и в стопанството може и трябва да се осъществява не само в индивидуално качество, но и като групи на интереси. В това отношение е важно да се знае, че в определена рамка тези групи на интереси създават по-добър резултат – икономически и по линия на дългосрочно опазване на ресурсите – и по сравнение с приватизираната държава, и по сравнение с държавата на железния юмрук. Доброто социално бъдеще е в децентрализацията и автономността, а автономността предполага модел за изграждане на ефективни и справедливи стопански структури.
По въпроса за принципите на сдружаване, които могат да се приложат в български условия в секция „Регионална и секторна икономика“ на Института за икономически изследвания на БАН се разработват социалноикономическите и демографските проблеми на селските и планинските райони. Общо мнение на изследователите в тази сфера, а и на практиците, е, че бъдещето на българските региони е в сдружаването на производителите. Световният опит познава много находчиви форми на сдружаване, които трябва да се обмислят като възможност и за България. Отслабващите позиции на кооперативното дело в България говорят, че и правната рамка, и изследванията по проблема, и философията на сдружаването се нуждаят от свеж полъх. /подчертано от мен – ГП/.
Средното звено може да е изключително разнообразно в своите проявления. То може да е земеделска кооперация, базирана на общо трудово участие, да е негласно споразумение за ползване, може да е подпомогнат от общината общностен инфраструктурен проект, енергиен кооператив – когато частни индивиди закупуват ВЕИ и споделят приходите от тях; то може да е локална алтернативна валута (популярна в Алпийските общини), да е градско земеделие (силно развито например във Великобритания), сдружение на участници в традиционен ритуал, комитет за опазване на конкретен паметник на културата, група ползватели на общинска гора, и т.н.
Една нова форма на сдружаване – за изграждане на средни звена – която изглежда особено подходяща за българските условия, са маркетинговите кооперативи. Те включват множество малки и средни производители, типично от сферата на селското стопанство, които произвеждат сравнително еднотипна продукция: една земеделска култура, порода добитък и т.н. Сдружението на тези производители наема специалисти, които се грижат основно за реализацията на продукцията на пазара. Подобни модели с оборот десетки милиони евро не са рядкост в Гърция, а с обем милиарди долари – в Калифорния. Специалистите по маркетинг се грижат за окачествяването на продукцията, за нейното съхранение, брандиране, дистрибуция – и разпределят финансовия резултат в съответствие с индивидуалния принос при производството на селскостопанските продукти, с които маркетинговия кооператив търгува.
Маркетинговите специалисти се назначават, освобождават и получават заплатите си от кооператорите, тоест имат интерес всички производители да печелят добре. В гръцкия пример от село Загоре маркетинговата дейност поглъща 7% от приходите на кооператива – но осигурява международно търсене и високи цени за продукцията. Важен аспект от дейността на маркетинговите кооперативи е научно-изследователската дейност: за нови пазарни продукти, производствени методи, възможности за механизация и т.н. Днес повдигането на въпроса за ролята на научния прогрес в българското село може да буди усмивки, но световният опит говори, че това е възможно, и се реализира на практика.
В сферата на въображението, освен уреждането на маркетинговите кооперативи като отделен раздел в Закона за кооперациите, може да се мисли и за нова правна рамка на Сдружения за общо ползване и автономност – накратко, СОПА. Хаосът и липсата на структура в българското общество и икономика се нуждаят от една здрава СОПА, но тя няма да дойде от „държавата“, нито от частните фирми, нито дори от централизирани структури като профсъюзните централи – а от сдружения по места, работещи в ясно определена от закона рамка с цел опазване и развитие на общия ресурс. В противен случай българският зъл гений, например на места като Банско или Царево, бързо ще намери вратичка и ще превърне общото ползване в механизъм за унищожение на общия дългосрочен ресурс в името на краткосрочната частна изгода.“

Анализ, който изяснява същностна черта на една съвременна социализираща държава и съответно обосновава необходимостта социалистическата партия и левицата да се ангажират не с едни или други мерки „на парче“, а с разработката и категорична заявка за реализацията на цялостна програма за системна трансформация като вярното отправно начало за подем и развитие на България в новите национални, регионални и глобални реалности.

Ето защо, нека утвърждаваме нашия Форум като  плодотворната среда за дискусионни съждения и мобилизиращи съображения. От нас зависи.

25.05.2025 г.