Към нов световен ред – геополитически и икономически предизвикателства

Преди осемдесет години Победата на Съветската армия във Втората световна война,

подписаните договори между победители и победени и споразуменията между  участниците в антихитлеристката коалиция доведоха до установяване на новия световен ред в международните отношения. В резултат се наложи двуполюсният модел, който постави началото на Студената война между двете световни системи и продължи да съществува до деветдесетте години на миналия век.

Втората световна война променя политическите отношения и обществените структури в света. Създава се социалистическата световна система, разпада се колониалната система и се създават условия за развитие на страните от Третия свят с помощта на Съветския съюз и социалистическите страни. Изградени са международните структури на новия световен ред – ООН, Съветът за сигурност. СССР и САЩ се превръщат в свръхдържави-съперници в двуполюсния свят. Следвоенното разделение е формализирано в два противостоящи военни съюза – Варшавския договор и НАТО. Малко по-късно се създава Общият пазар в Европа, който постепенно се развива като икономическа, политическа и финансова регионална структура. Още преди да е приключила Вторатасветовна война, се “раждат” международните финансови институции в лицето на Международния валутен фонд и Световната банка.   Международни организации с изключително голямо значение са и ГАТТ (Генералното съглашение за митата и търговията), което от 1996 г. се преименува на СТО (Световна търговска организация); ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), международна структура на икономически най-развитите страни – Г-7.

Двуполюсният модел на управление на света се основава на принципа на баланса на международните отношения между двете противостоящи сили, чието постигане е ключово за установяването на мир. Надпреварата във въоръжаването по времето на Студената война и „паритетът на силите“ във военната област създават състояние на структурна преса, която   поддържа баланса на силите. Съревнованието в „студения“ конфликт претърпява трансформации без използването на оръжия, въпреки определени процеси на изостряне на отношенията и сериозни кризи в международните отношения. Двете противостоящи идеологически системи поддържат отношения на мирно съвместно съществуване, основан на баланса на силите.

Промените в международните отношения и формирането на нови конфигурации на световния ред обикновено са резултат на сериозни трансформации в икономическите отношения и равнища на развитие, в технологичния напредък, кризисните процеси, сблъсъка на  политическите интереси и настъпване на коренна промяна в разположението на силите. Тези трансформации   формират  нови принципи на световната политика и променят правилата на поведение в международните отношения.

Подобни дълбоки промени  настъпват в  световната политика и международните отношения през деветдесетте години на миналия век. Трите най-важни дезинтеграционни фактора на тези промени са разпадането на Съветския съюз, разпускането на Варшавския договор и  разпадането на социалистическата система. Те преобразяват картата на Европа, чертаят нови граници и създават нови държави. Създава се нова глобална ситуация на еднополюсен свят с една суперсила  и с един лидер – хегемон САЩ. Утвърждаването на новата роля на САЩ е обявена от Дж.Буш старши като „нов световен ред“. Новият еднополюсен световен ред налага  неолиберализма като единствена идеология и модел за развитие на глобализирания свят и се обявява „краят на историята“./ Фукуяма/.

Глобализацията, монополизирана и управлявана от световния хегемон – САЩ,  задълбочи негативните тенденции в развитието на капиталистическия свят. Световната икономика се изправи срещу тежки екологични и енергийни проблеми, монопола върху достъпа на ресурси, влиянието на мощни наднационални икономически структури и субекти върху определянето на националните и регионални политики и стратегии на развитие и беше разтърсена от застъпващи се кризи. Още от началото на века сред западните теоретици и анализатори се разви мощна вълна на критични оценки за бъдещето на съвременния свят, заплашен от ценностен упадък и дълбоки разломи в социално-икономическата тъкан и моралните устои на обществото.

 В тези условия се  формират „уникалните“ характеристики и принципи на функциониране на новия еднополюсен световен ред, който утвърждава лидерската позиция на САЩ и  налага неолибералния модел в страните от Източна Евроопа и развиващите се страни чрез методите на влияние (демокрация, изградена върху правила – американски); чрез политически и икономически процедури ( Вашингтонския консенсус), и   натиск от страна на международните институции и съюзи, доминирани структурно, кадрово и законово от САЩ ( МВФ, СБ, НАТО, Съвета за сигурност и др.), както и чрез сила и директна намеса във вътрешните работи на държавитe (цветни революции, Майдани и др.).                                                         

В края на първото десетилетие на новия век (2008 г.) световната икономическа система беше разтърсена от дълбока и всеобхватна  финансова криза.  Кризата показа, че светът се изправя пред нови предизвикателства: безпрецедентно неравенство и маргинализиране на големи групи от хора и на цели държави и региони; силно разочарование от несправедливите последици от глобализацията; несигурност и нестабилност в света – нарушен баланс на силите в международен план – разклащане на хегемонията на САЩ и все по-настойчиво търсене на нов международен ред. Безпрецедентният „социален експеримент“ срещу човечеството – предизвиканата пандемия, мултиплицира всички тези проблеми и завърши процеса на краха на глобализацията, силно ерозира авторитета на Запада и разклати вярата в евроатлантическите ценности.

На фона на предлаганите имагинерни изходи от кризите с дигитални средства и финансови еквилибристики все повече ставаше ясно, че светът в 21 век се оказва и в ресурсна криза. Въпреки изобилието от зелени „хартийки“, печатани безконтролно от САЩ, фиктивният капитал и биткойните, целият днешен „виртуален“ свят е зависим от реалните ресурси. Ако 20 век беше белязан от битката на идеологиите, то 21 век е векът на борбата за ресурси. Така започна войната – провокирана от САЩ и НАТО в политическа и икономическа битка за дестабилизиране на „несправедливо“ богатата на ресурси Русия. СВО на Русия в Украйна се превърна в жалон по пътя към нов световен ред, към ново разпределение на силите на международната арена. Възникна реална криза за европейския суверенитет и за целия международен ред, формиран след Втората световна война. Съдбата отново отреди на Русия да бъде един от основните творци на световната история.

Заедно с успехите на Русия на фронта във войната  срещу целия Запад на ход е най-съдбоносният процес – формирането на многополюсния свят. Именно в това се състои същността на радикалната промяна на международната система. Както отбелязва президентът В. В. Путин, става дума за „прехода от либерално-глобалисткия американски егоцентризъм към действително многополюсен свят, основан на истински суверенитет на народи и цивилизации. Формира се нов световен ред, отразяващ многообразието на планетата и този процес не може да бъде спрян“. Новият ред ще бъде изграден върху принципите на справедливостта и равенството, хармонията и отговорността, толерантността и разбирателството, уважението и солидарността.

Сега светът е изправен пред безпрецедентни заплахи, породени от цивилизационни разломи, от икономически и социални неравенства, от политическа агресия и стремеж за господство,  национални, междуетнически и междурелигиозни конфликти. Неравномерното развитие на страните под влияние на новите информационни технологии и възможностите на изкуствения интелект създава безпрецедентни размествания в икономическата и политическата доминация в света.

Появяват се нови мощни центрове на икономически растеж, технологичен напредък, финансово и политическо влияние – на Изток и на Юг. Те се стремят да укрепят суверенитета и социокултурната си идентичност. Развиват се като силни цивилизационни центрове на духовни ценности, традиции, история и култура, които търсят пътища за хармонично  и устойчиво развитие, за да укрепят и запазят социокултурната си идентичност и да отстояват своите национални цели и интереси.

Създава се обединение на незападния свят с усилията на Русия, което се изгражда върху принципите на взаимноизгодно и равноправно сътрудничество и зачитане на особеностите и суверенитета на държавите. Нараства влиянието на Русия в страните от Африка, Латинска Америка и Арабския свят. Незападните страни не подкрепиха санкциите, не се отказаха от икономическото и търговското сътрудничество с Русия. Икономическата изолация на Русия не се състоя. Санкциите засегнаха Европа и сринаха икономиките на Европейския съюз, замразиха икономическия растеж и блокираха социалните системи на европейските страни. Разрушиха търговските и икономически вериги на международното сътрудничество  и доведоха до тежки вътрешни и външни кризи. Противно на очакванията санкциите срещу Русия повишиха икономическата активност и стабилизираха руската икономика, насочиха усилията към развитие на индустриалното и селскостопанското производство и високите технологии, развиха нови отрасли, подобриха регионалните баланси, осигуриха вътрешния потребителски пазар със собствени стоки и услуги. През 2024 г. Русия постигна 4,1 % икономически растеж, който е по-висок от този на САЩ (2,8 %) и значително превишава средния растеж а страните от Г-7, който е 1%.

Едновременно се наблюдава изместване с огромна скорост на фокуса на стопанската активност в Азиатско-Тихоокеанския регион и израстванетона Китай като лидер в световната икономика. По данни на Световната банка  Пекин е изпреварил Вашингтон по обема на вътрешния брутен продукт (изчислен по паритета на покупателната способност), а още по-рано, през 2010 г. – по темповете на промишленото производство.

Китай израсна като нова икономическа сила, която успешно реализира модела на модерна социално-пазарна икономика, като съчетава пазарните отношения с регулиращата роля на държавата, провежда уверено политика на силна социална подкрепа на обществото, ликвидира бедността и  намалява  регионалните и социалните неравенства.             

Китай предлага алтернатива за нов международен ред /алтернативен глобален ред/ и цели да измести САЩ като  водеща световна сила.  Китай изгражда паралелни структури и инициативи, които предлагат по-добър модел на новия световен ред с основно послание за „обща съдба на човечеството“.

Концепцията за „общност на споделена съдба“ представя китайската визия за разрешаване на международни предизвикателства и съвместно изграждане на по-добър свят. Концепцията  съдържа три инициативи: инициативата за глобална сигурност, инициативата за глобално развитие  и инициативата за глобалната цивилизация, които заедно  оформят системата от глобални инициативи в концепцията за общност на споделена съдба.  Инициативата за глобално развитие се фокусира върху концепцията и дейностите, свързани с развитието. Нейната цел е да наложи „правото на развитие“ и да постигне консенсус по отношение на общите ценности на всички държави и да ги интегрира, доколкото е възможно. Тази инициатива е подкрепена от повече от 100 държави и международни организации, близо 70 страни се включиха в „Група на приятелите на инициатива за глобално развитие“. Инициативата за глобална сигурност също спечели подкрепата на над 80 страни и регионални международни организации.   Инициативата за глобална цивилизация акцентира върху уважението на културната многообразие, отхвърля налагането на чужди ценности и модели на страните и работи за съвместно решаване на междуцивилизационните  конфликти. Според нея уникалните култури и опита на различните цивилизации са допринесли много за процеса на модернизацията на човешкото общество.

Важен елемент от изграждането на новото световно сътрудничество е инициативата „Един пояс, един път“ – глобална стратегия за инфраструктурно развитие и инвестиции. В тази инициатива Китай комуникира със 138 страни и 30 международни организации. Проектите включват пристанища, летища, железнопътна инфраструктура, магистрали, електроцентрали, телекомуникации на стойност около 21 трилиона долара. За осъществяването на тези проекти важна роля ще играят създадените финансови и кредитни институции – Азиатската банка за развитие и Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции. 

Несъмнено най-голямото постижение по пътя на изграждането на новия световен ред  е БРИКС – обединение на големи развити икономики от Изтока и глобалния Юг, платформа за партньорство  с цел  устойчиво икономическо развитие, равнопоставено сътрудничество и решаване на общи глобални въпроси. БРИКС все повече налага своя авторитет на обединение, изградено върху принципите  на свободното развитие и уважение на суверенитета на всички страни и става все по-привлекателна структура за страните, отхвърлящи натиска и господството на Запада. БРИКС добави 9 партньорски нации през 2025 г., след като прие 4 нови членове през 2024 г. и Индонезия през януари 2025 г. Заедно с партньорските нации, съюзът включва половината от световното население и 41% от световния БВП, с водещи производители на петрол, газ, зърнени храни, месо и минерали. Съществена роля в развитието на сътрудничеството в БРИКС играе Новата банка за развитие, която работи  за създаването на нови финансови механизми по пътя за изграждане на алтернативна финансова система и постепенна дедоларизация на световната икономика.                                                                                         

В стратегическо сътрудничество Русия и Китай изграждат модел на алтернативен  световен ред върху нови принципи, в основата на които стои суверенитетът и свободният избор на народите,  категоричното отхвърляне на намесата на западните сили във вътрешните работи на страните, която възпрепятства развитието на прогреса на човечеството.

Русия утвърждава своите позиции в изграждането на новия световен ред като външнополитическа идеология и визия за геополитическото бъдеще на света и Русия в него, като се противопоставя на пълзящата интервенция на Запада, политическата нестабилност, политическата намеса и агресията срещу  икономическата свобода чрез система от санкции, мита и ограничения. Алтернативата на западния едноцентричен свят, доминиран от едностранни решения е многополюсният световен ред на стабилност и баланс. Светът се нуждае от нов подход в международните отношения, осигуряващ  устойчивост и равновесие на световната система, на основата на зачитане на националните интереси, уважение към културата, историята и традиционните ценности на страните. Подход, който да осигури устойчиви и взаимноизгодни партньорства, да помага за постигане на националните стратегии и цели и да поддържа глобалната сигурност в света и мирното съществуване и сътрудничество на народите.  

Изграждането на новия многополюсен световен ред ще е продължителен процес, съпроводен с трудности и конфликтни ситуации. Но това е пътят на обективния исторически процес за  съхраняването на съвременната цивилизация и прогреса на човечеството. Обективни, независещи от нечие желание факти и явления сочат, че устойчивостта на съвременния свят ще се осигурява чрез съгласуване на интересите на няколко системно значими центрове на икономическа мощ и политическо влияние. Кои ще са „партньорите“ в многополюсната система, колко ще бъдат – времето ще покаже. Но най-вероятно играчите на глобално ниво ще бъдат политически консолидирани цивилизационни общности, начело с държава-лидер. Например Русия и евразийската общност, Китай и източноазиатската общност, САЩ и Великобритания, също така индийската, арабско-мюсюлманската, континентално-европейската и други.

В структурата и конфигурацията на бъдещия световен ред конкурентни предимства ще имат силните, технологично развити държави, способни да разпространят не само военна сила, но и духовно-нравствени и морални ценности. Както отбелязва С. В. Лавров, „става дума за страни с добре организирана централна власт, отговорна и дееспособна, която максимално ефективно умее (от гледна точка на гарантиране на интересите и сигурността на своите граждани) да реагира на природни или други катаклизми. Китай, Индия, Бразилия, ЮАР, Иран, Египет, Аржентина, Мексико… с икономическата тежест върви и политическото влияние. Това следва да се има предвид“.

 Новият многополюсен световен ред  ще трансформира досегашните глобални институции и ще  създаде нови международни институции и организации, които да отговарят на новите реалности и промени в международните отношения. Съществуващата  структура на международни институции отразява комбинацията от Вестфалската система и идеологическата двуполюсност след  Втората световна война и резултатите от Ялтенския мир. Оттогава са минали много нови войни, които промениха политическата карта и балансите в света. В резултат на това днешните национални държави имат напълно асиметричен мащаб на суверенитет и реална власт, което налага и промени в   институционалната структура на международните отношения.

Самите международни организации по презумпция като институции на диалога и конструктивизма, в еднополюсния ред не работят ефективно, подложени на натиска на хегемона и реализиращи неговите политически интереси. Те се оказаха неспособни да осъществяват своята балансираща роля  при решаването на международните конфликти и да постигнат мир в новия век  в условията на нова архитектура на сигурност. Напротив, тяхната безпомощност или целенасочени политически действия по волята на хегемона увеличават пространството за действие на твърдата сила и тласкат решаването на конфликтите в международните отношения по военен път (СВО в Украйна, войната на Израел в Газа, Ливан, Сирия). Пример в това отношение са НАТО, ЕС с всички европейски структури, които се опитват да функционират като военни съюзи и коалиции, противно на принципите и целите на тяхното създаване и роля. Негативен пример в това направление е и ООН – организацията с най-висок статут, Съветът за сигурност, които не работят ефективно, консенсусът при вземането на решения се оказва невъзможен, често работата им е блокирана. ООН не работи в полза на мира и консенсуса, не се съблюдават международноправните норми.                                                   

По пътя на изграждането на новия световен ред са  необходими радикални промени в посока на сътрудничество и преразглеждане  на глобалните позиции, баланса на силите, стабилност и уважение към историческите традиции на всички държави, алтернативен подход към сигурността и икономическото развитие, дългосрочни решения на глобалните проблеми. В основата на тези дълбоки промени и алтернативни решения следва да се поставят фундаменталните принципи на един нов по-справедлив  свят – солидарност, свобода, взаимноизгодно икономическо сътрудничество,  премахване на бедността, защита на  правата на човека в едно солидарно и справедливо общество при цялата специфика на социокултурното им измерение и разбиране; зачитане принципите на международното право, изградено не по „правилата на силния“, а зачитащо интересите и равноправните национални отношения.

Осемдесет години след Победата отново на Русия се падна мисията да гради новия по-справедлив и мирен свят – свят без хегемония, без агресия, без фашизъм и нацизъм, свят на равноправието, на националния суверенитет и достойнството, на морала и човешкото добруване.