Кънчо Стойчев пред Шанхайския център за стратегически изследвания: Европа се самоубива със завиден ентусиазъм и наркотичен транс

Бележка на редактора: „Запознайте се с експерта“ е най-новата програма от 2025 г., която ще бъде публикувана от Шанхайския център за стратегически и международни изследвания «RimPac“. Тя включва диалог „на четири очи“, с домакин Нелсън Уонг от Центъра «RimPac» с известни политолози, стратези, пенсионирани дипломати, бивши държавни и военни служители и бизнес лидери от различни държави, като всяко от интервютата се провежда в писмен формат, за да се потърсят и споделят знанията и проницателните коментари на експертите по целесъобразност по актуални въпроси и отвъд тях, вариращи от геополитиката, технологичната конкуренция, проблемите на сигурността, глобалното управление, властта на медиите, тайванския въпрос и др. Вдъхновени от старата поговорка, че „камъните от други хълмове могат да послужат за полиране на нефрита от нашия хълм“, ние вярваме в необходимостта винаги да слушаме и да се учим от великите умове на нашите и на другите нации, за да се обогатяваме и да се развиваме.  

Експерт в диалога за този брой:  Кънчо Стойчев, известен български социолог, председател на  Фондация „Галъп“ (Лондон), директор на Международната асоциация „Галъп“ (Цюрих) и неин президент (2017-2023 г.), успешен бизнесмен в различни индустрии, писател и журналист, драматург, председател на подразделението на KANTAR за Югоизточна Европа, основател и председател на Съюз „Произведено в България“, Заместник-председател на БИКА – Асоциация на индустриалния капитал в България, председател на Съвета на директорите на Фондация „Братя Мормареви“ за насърчаване на развитието на литературата и създаването на на филми за деца, гост-лектор в Европа, Русия и САЩ, кавалер на Ордена за национални заслуги (на френски: Chevalier dans l’Ordre National de Mérite), присъден му от президента на Френската република за изключителни професионални постижения. От 2019 г. г-н Стойчев е изтъкнат чуждестранен експерт на Шанхайския център за стратегически и международни изследвания «RimPac“.

Европа: Изгубена в страх и отчаяние, или в отричане на упадъка на своите елити? Разговор с Кънчо Стойчев, публикуван на 19 март 2025 г.

–  Г-н Стойчев, за мен е истинско удоволствие да участвам в диалог с Вас, за да обсъдим въпроси, свързани със световната политика и регионалната сигурност, и най-вече за пътя на света напред. Точно преди пандемията, Вие и аз успешно организирахме през август 2019 г. събитие, озаглавено „Китай и Балканите – многостранен диалог“ във Вашия награждаван голф курорт «Black Sea Rama» в България. Оттогава нашият свят се промени неимоверно не само със световния икономически спад, предизвикан отчасти от глобалната пандемия, но и с бързо променящата се архитектура на сигурността и геополитическото прекрояване, което изглежда е предизвикано от конфликта или нахлуването в Украйна от страна на Русия – в зависимост от възприемането и политическата позиция.

Сега, когато администрацията на Тръмп обяви, че е готова да сложи край на войната в Украйна, целият свят наблюдава, но също така е объркан от реакциите на Брюксел и водещите европейски държави, които не изглежда да приветстват скорошното прекратяване на войната. Какви според Вас са основните причини европейските елити да действат по този начин? Възможно ли е това да е акт на отчаяние или на страх, или и на двете, от страна на Европа като цяло? Дали тези водещи лидери на европейски държави наистина искат да удължат войната, и сериозно ли вярват, че Русия може да бъде победена, особено когато администрацията на Тръмп вече е изразила нежелание да продължи ангажимента на САЩ към НАТО?

K. Стойчев: Трябва да започнем от самото начало, за да да разберем какво се случва и защо. Европейският съюз е най-рационалният и просветен проект в човешката история. Той е най-успешният проект за мир след двете най-големи катастрофи през първата половина на XX век. Това, на което ставаме свидетели днес, обаче, е противоположна картина – ЕС е за война. Така че първоначалният светъл проект е мъртъв – ЕС е загубил своята цел и предназначение. От тази гледна точка не е трудно да се предвиди какво ще се случи. Европейски съюз за война не може да съществува. Това е „contradiction in obiecto“. В напрегнато очакване сме единствено дали това ще се случи в елегантна тишина или краят ще бъде шумен и грозен. Този трагичен край обаче все още може да бъде избегнат, бих казал, но нека първо да се опитаме да предположим защо се е случило така.

Евроцентричният начин на мислене, който след самоунищожението на Съветския съюз и неговите сателити стана доминиращ в така наречения „колективен Запад“, доведе до агресивни практики на смяна на режими по целия свят. Рационализмът, чието начало е поставено в Европа от Рене Декарт, Джон Лок и други, и който е в основата на огромното развитие и ускоряване на историята, изгуби своята същност и се превърна в обратното: нерационална вяра, че истината е една и единствена и че тя трябва да бъде наложена навсякъде. Накратко, целият свят трябва да следва западното разбиране и практика на демокрацията. Постигнатият резултат е противоположен на това, което вероятно е било замислено: демокрацията не е спечелила сериозни позиции извън Запада и е загубила поиции вътре в Запада. Наскоро в Мюнхен вицепрезидентът Ванс формулира това ясно, въпреки че забрави да отдаде дължимото на водещата роля в това отношение на многобройните американски администрации през последните две десетилетия.

Цивилизациите не загиват отвън. Те се самоубиват – това е заключението на невероятния труд на Арнолд Тойнби, който анализира историята на над двадесет такива. Точно това правят европейските елити през последното десетилетие, със завиден ентусиазъм и наркотичен транс. Украйна е само един от примерите, които имат сериозен шанс да се окажат смъртоносни за ЕС, но нека не забравяме и силно преувеличената паническа реакция на COVID, сляпата зелена сделка, абсурдната толерантност към нелегалната имиграция, идиотското отричане на двата биологични пола… Общият знаменател на всички тези случаи е въвеждането на средновековна цензура, радикалното откъсване от реалността, загубата на нормалност. Или тези гравитиращи към Брюксел елити ще бъдат премахнати веднъж завинаги, или ЕС ще се разпадне окончателно. Третият вариант е ядрен кошмар, който не мога да изключа, но и не искам да разглеждам.

– Уау! Това е зашеметяващо! Нека си поема дъх, преди да продължим. Вие сте световноизвестен социолог и сте участвали в продължение на десетилетия в провеждането на социални проучвания и проучвания на общественото мнение по целия свят. Какво мислите за общественото мнение в Европа към настоящата ситуация в Украйна и чувствата им към Русия?  Те сигурно са различни в различните страни, нали? Какво би казал един средностатистически европеец за рязкото повишаване на месечните цени на енергията поради липсата на евтин руски нефт и газ, защото това ще има пряко въздействие и върху социалната стабилност? Виждате ли необходимост или пък възможност Европа и Русия в крайна сметка да се обединят, за да сключат споразумение за европейска архитектура за сигурност, както някои гадаят, сега, когато САЩ при Тръмп очевидно са готови да се оттеглят от своя ангажимент към трансатлантическото партньорство за сигурност?

– Европа може да съществува без Русия, но не и срещу нея: това е тривиално заключение от историята, което назначените без избори управлявщи лица на върха на ЕС не могат да осъзнаят. Те изопачават Съюза под претекст, че го защитават от Русия. Но Русия не само не възнамерява да да нахлва в Брюксел, но и не може да го направи, дори и да иска. Парадоксално мислене като популисткото твърдение, че Русия е толкова слаба, че е само една бензиностанция с ядрени оръжия, от една страна, и че Русия е толкова силна, че ще завладее всичко до Лисабон, от другата страна, е очевидно психическо заболяване.
Преди началото на украинската криза ЕС беше на масата на най-големите световни играчи. Сега той е извън нея и масата е за трима. Това е напълно различна конфигурация и цялата игра се е променила. Светът не може да бъде доминиран, както се случи след падането на Берлинската стена. Състезанието не е вече кой да бъде на върха с пръчка в ръка, а кой да заеме мястото по средата. И Тръмп, и Си Дзинпин, и Путин разбират това много добре. Ние, европейците, се самоизключихме от „пазара“, където предстои договарянето на архитектурата на световната сигурност. Пропуснахме момента да интегрираме Русия и Турция, въпреки силното и многократно изразено желание за това от страна на президентите Путин и Ердоган. По този начин ние пропуснахме завинаги невероятния исторически шанс да се превърнем в решаващата балансираща сила в центъра и да си осигурим дълготраен мир. Историята е поредица от прозорци с възможности – ако пропуснеш да я уловиш тя никога повече не се връща. Въоръжаване на Европа сега, изграждане на обща армия сега и прочее – не е твърде късно, а е отчайващо късно. И изобщо не е въпрос на пари. Нека си припомним какво се случи с планината от пари, похарчени за COVID централно от Брюксел – половината беше открадната, половината беше хвърлена в грешна посока. Същите тези елити искат сега да направят същото нещо. Поздравления!

Това е отговорът на въпроса ви: ако ние, гражданите на Европа, успеем да изгоним огромното мнозинство от управляващите елити, то със сигурност ще можем да възстановим неконфронтационни и взаимноизгодни отношения с Русия. Но гледайки това, което се случва в Румъния, имам чувството, че не можем да го постигнем по мирен или истински демократичен начин. Съществува пропаст между елитите и хората в ЕС и моето мнение е, че нито цензурата, нито така наречената политическа коректност могат да издържат дълго. Руските ресурси плюс европейският талант направиха и все още могат да направят отново чудеса. Тръмп разбира това напълно добре и най-вероятно ще побърза да замени ЕС, за да възстанови бизнес отношенията между САЩ и Русия.

– Трябва да кажа, че наблюденията ви са доста остри и проницателни, както винаги. С Ваше позволение, надявам се, че ще можете да доразвиете темата. Вие сте преживели периода на Студената война в  България и сте преживели и периода на присъединяване на страната ви към НАТО през 2004 г., а след това и към Европейския съюз през 2007 година. И разбирам, че Вие сте написали няколко важни книги и сте публикували много статии заедно с вашия партньор Андрей Райчев, в които анализирате социалната и политическата трансформация на страната ви, която до голяма степен е подобна на много от другите страни от Централна и Източна Европа. По-специално, Вие сте участвали активно в социологическите проучвания на Балканите и отвъд, което ви позволява да познавате добре „гласа на народа“. Така че аз вярвам, че за нашите читатели в Китай ще е интересно да чуят Вашите коментари за това как хората във вашата страна се отнасят към Европейския интеграционен проект като цяло, както и личните ви възгледи за перспективите пред ЕС и НАТО, като се има предвид това, което се случи след финансовата криза от 2008 – 2009 г. и нарастващото напрежение, което Европа разви срещу Русия в резултат на разширяването на НАТО, продължаващата война в Украйна, а също и на наскоро изразеното отношение на администрацията на Тръмп към Европа, което е шокиращо различно от това на предишните администрации на САЩ?

–  Източна Европа вече не съществува и никога не е съществувала, с изключение на един много кратък исторически период като политическо понятие за обозначаване на разделението на континента след Втората световна война. България, която е типична южна страна, точно както Полша, която е типична северна страна, е била част от това, което е било известно като Източна Европа. Но така или иначе тази територия, да речем между Крим и Виена, е служила като буферна зона, предотвратяваща сблъсък между двата тогавашни противопоставящи се военни блока. И тя изиграваше в известен смисъл възпираща роля. През първата година след падането на Берлинската стена, бях сляпо ентусиазиран и щастлив: най-накрая една наистина обединена Европа се случва, а към края на ноември 1989 г. в България беше основано мощно движение, наречено „Път към Европа“ и аз бях един от неговите инициатори. Абсурдната и напълно неуместна бомбардировка на Белград сложи край на романтичните мечти. Няма нужда да описвам следващите 35 години – ние ясно виждаме къде се намира ЕС днес. Президентът Тръмп може да бъде основателно оспорван и критикуван в много отношения, но той има едно непобедимо предимство: той не идва от двупартийната дълбока държава, която отдавна е загубила връзка с реалността. Той връща отново нормалността. Той разбива тоталитарната цензура, възприета от Запада през последните петнадесет години по въпроси като глобалното затопляне, зелената сделка, имиграцията, COVID, джендър, Украйна… Вярно е, че преди повече от двеста години САЩ са създадени от европейци, но също така е вярно, че поради егоистичните и недалновидни елити главно на Франция, Нидерландия и  Великобритания, Европейският съюз пропусна възможността да завърши своята интеграция.
Сега, чрез – казано дипломатично – напълно неадекватното лидерство на Урсула фон дер Лайен, Съюзът се разпада бързо, въпреки агресивната пропаганда, която твърди обратното. ЕС вече не може да съществува без САЩ, но настоящите европейски елити, с малки изключения, ускоряват действията си срещу САЩ. Добре, нека бъдем по едно и също време срещу Русия, срещу САЩ, и срещу Китай и да застанем заедно с Украйна. Трудно ли е да се предвиди крайният резултат? За сегашния елит на ЕС Украйна е просто извинение да не оправят бъркотията, която създадоха и да не се справят с истинските проблеми, но с цената на милиони човешки животи … !

– Сигурен съм, че това е разкриване на действителните Ви чувства. Знам, че освен че сте успешен в бизнеса и изключителен експерт в социалните науки, Вие сте също така човек на историята и философията, и че през годините сме имали много смислени дискусии по различни теми, които са повече от поучителни за мен, както винаги. Последният ми въпрос към Вас днес е, как изглежда в очите на един истински европеец като Вас, идващ от България, която е смятана за „люлка на европейската цивилизация“ и се намира на кръстопътя между Изтока и Запада, посоката, в която се движи нашият свят и как ние, хората, можем да продължим да се развиваме, да се надяваме, че ще сведем до минимум ненужните конфликти, да вървим напред в мир като братя и сестри? Или съм просто глупав мечтател?

– Да мечтаем е може би най-голямото ни предимство като човешки същества, но в същото време и най-големият ни недостатък. Един от най-гениалните философи според мен веднъж каза, че човек постига само онова, което иска, и поради това трябва много мъдро да избираме какво искаме или за какво мечтаем. За да може цялото човечество да живеем като братя и сестри, трябва да изкореним идеите, че има че има само една истина, че има само една добра организация на обществото, че само една култура или религия трябва да доминира. Не можем да изнасяме свобода. Всички онези, които казват и вярват, че украинците се борят за нашата свобода, са идиоти – свободата не може да се пренася, не е стока – свободата е нещо, което човек трябва да да постигне сам и да се бори и защитава всеки ден, по начина, по който той или тя го разбира. Всеки народ или група хора трябва да поеме съдбата си в собствените си ръце. Намесата отвън под наратива за подкрепа на свободата и демокрацията винаги е скрит интерес за господство в идеологически план, маскиран като даване. В действителност тя винаги е вземане. Демокрацията съвсем не е универсална. Тя е доста стара конструкция, практикувана в миналото много локално и само сред различни системи от елити. Демокрацията не е избягване на войните, демокрацията може да установи на власт и диктатори, както всички ние трагично знаем. Демокрацията е голям успех на Запада след Втората световна война, но само в комбинация с концепцията за общество на благоденствието. Но през последните двадесет години демокрацията е източник на войни и неоколониализъм, на алчност и арогантност, корупция и безотговорност… Демокрацията може и да носи и защитава свободата, но може и да я блокира, както се случва сега в Европа. Ние , европейците, сме едва около 6 % от световното население и да се държим като мнозинство е не само арогантно. Това е лицемерно, а лицемерието е ракът на елита на ЕС в наши дни. Президентът Тръмп не си играе на лицемерие и затова тези елити са шокирани. Той говори открито за интереси. Путин прави същото. Ето защо има голям шанс да се възродят разумът и добрата воля. Впрочем, Китай също говори езика на интереса.

– Г-н Стойчев, за мен е интелектуално удоволствие, както винаги, да участвам в диалог с Вас и съм сигурен, че нашите читатели ще се присъединят към мен, за да изразят нашата благодарност и признателност за това, че споделихте своите възгледи и гледните точки по въпросите, които ни вълнуват. Още веднъж Ви благодаря за любезността да се съгласите да участвате в този диалог с мен в рамките на толкова кратък срок и, разбира се, за подкрепата Ви за работата на нашия мозъчен тръст в Шанхайския център за стратегически и международни изследвания «RimPac». Очаквам с нетърпение още много интересни дискусии с Вас в близко бъдеще.

– Благодаря Ви за възможността, Нелсън. Вашият център «RimPac» е платформа за глобален диалог на основата на взаимно уважение и толерантност. Изграждането на интелигентни мостове и разкриването на прозрения е неоспоримо предимство, с което вашият център разполага. Ще бъда откровен с Вас – критикуването на ЕС е болезнено за мен. Но в същото време съм убеден, че днес само хората, които го критикуват, наистина го обичат.

ВАЖНО ИЗЯВЛЕНИЕ: „Запознайте се с експерта“ е ексклузивна продукция на Шанхайския център за стратегически и международни изследвания (нашият Център), която е предназначена за споделяне на знания и информация. Съдържанието и мненията, изразени в интервютата, са на лицата, с които се водят разговорите, а не на нашия Център. Информацията и сведенията, обхванати в нашата програма „Запознайте се с експерта“, както и статиите, публикувани в официалния акаунт в WeChat и в уебсайта на нашия Център могат да обхващат теми, включително актуални въпроси, международни отношения, въпроси на сигурността, анализ на политиката и оценка на риска и т.н., и са предоставени и/или поканени да бъдат предоставени от нашия Център, за да се сподели независимото мислене и мнения на известни професионалисти и експерти, както е уместно в страната и по света. Цялото публикувано съдържание тук е или оригинални текстове, или оторизирани преводи, като правата върху интелектуалната собственост върху тях принадлежат на съответните автори. За избягване на съмнения, докато четете това съдържание онлайн или го изтегляте за четене или споделяне или цитиране, изцяло или частично, се насърчава по всяко време да се спазват авторските права на авторите, а Шанхайският център за стратегически и международни изследвания «RimPac» да бъде посочен като издател.
Всички права са запазени.

Източник: rimpac-shanghai.cn

Превод за Гласове: Екатерина Грънчарова