Казармата ми даде много, казва героят от Дравската епопея майор от запаса Тодор Андонов

Майор от запаса Тодор Андонов е един от участниците в Дравската епопея на Българската армия през март 1945 г. Днес той живее в София, роден е през 1925 г. в многодетно семейство. На 19 март на тържественото честване в ЦВК на 80 години от боевете при Драва на нашата армия срещу хитлерофашистките войски той бе първият носител на учредения от Съюза на ветераните от войните на България юбилеен медал „80 години от Победата над хитлерофашизма (1945-2025 г.)“. Там ветеранът се върна към своя близо 100-годишен живот. Бе поздравен лично от министъра на отбраната Атанас Запрянов, който в словото си направи следното обръщение: „Скъпи ветерани, спомняйки си днес за загиналите в най-кръвопролитния военен конфликт в историята на човечеството, ние сме длъжни да отдадем почит и на Вас, които преди 80 години преживяхте ужаса на войната! Вашият героизъм и всеотдайност продължават да служат за пример и послание към бъдещите поколения до обичат Родината си, корените си, героите си! Защото живата памет за миналото преминава през настоящето и осветява пътя към бъдещи постижения и победи!“

През септември 1943 г. майор от запаса Тодор Андонов завършва гимназия. Тогава имаше закон, според който, щом си пълнолетен и имаш гимназиално образование, си длъжен да отбиеш войнишката служба, казва той. След като приемната комисия го одобрява, го изпраща в щурмова рота на 3 армейски инженерен полк, където преминава индивидуалното обучение. Казармата ми даде много, казва ветеранът. Станал шофьор, придобил знания и умения за изграждане на пътища и мостове и да плава с гумени лодки за изпълнение на бойни задачи. След като взема успешно изпита по стрелба и физическа подготовка, е приет в ШЗО, която се намирала в района на днешният хотел Хилтън в столицата. Там преживява бомбардировките. След завършването на школата е произведен в звание „фелдфебел-школник“ („старшина-школник“) и изпратен в 1 инженерен полк. Получава задача за окомплектоване на 11 инженерно-щурмова дружина. Изпълнява я, две роти са напълно попълнени с личен състав.

Тръгват за фронта, но ги връщат от Гюешево. През ноември 1944 г. отпътувахме на ход за Унгария, спомня си ветеранът. Минават през Гюешево, Пирот, три дни стоят при Ниш, продължават с влак до Белград. Дислоцирани са в Земун, от там стигат до Нови сад и по-нататък до Унгария пеш. По Дунава вече имаше ледени блокове, все пак бе декември, спомня си той студеното време. Неговата рота в Унгария е дислоцирана в с. Кемеш и една част в Драва Полконя.“Там заехме отбранителна позиция. Задачата на нашата армия бе отбранителна от северната част на брега на Драва. Изграждахме укрепления, минирахме, разминирахме. Заместихме части на Югославската и Съветската армия. Очистихме терена от мини. Давахме наблюдателни постове. В Кемеш изградихме укрепителни пояси“, разказва участникът в Дравската епопея. Трябва да ви кажа, продължава той, че унгарците ни посрещнаха много добре. В Кемеш ги водели и на черква, където имало и орган.

При Драва Чехи и Драва Соболч германците бяха направили предмостие, вдигнаха ни на 5 март и взехме участие не като инженерно-щурмова дружина, а като обикновени пехотинци, се връща майор от запаса Андонов към началото на Дравската операция. Той е бил командир на взвод. Двама от неговите хора са загинали по време на разузнаване – Кирил Стоименов от Владая и Иван Михов от Дръмша. Погребали ги в Кемеш.

След боевете на 15 април в дружината идват двама портупей юнкери и един доброволец. Чувствало се, че войната е към края си и започнала подготовка за завръщане в България. Получават задача да очистят терена от мини. „Стояхме до 25 май, там чествахме „Св.св. Кирил и Методий“. Определиха ни за представителна рота за парада в Белград. След това ни качиха на влака и пристигнахме в София“, продължава разкази си Тодор Андонов.

Полкът бил настанен в Панчарево и той трябвало да служи още две години. След демобилизацията продължава образованието си в областта на агрономството и геологията. Работи по изграждането на язовирите „Искър“, „Копринка“ и „Стамболийски“. Трудовата му дейност продължава в Добрич. Връщат го в София, където участва в изграждането на зеленчуков пояс около столицата. След успешно взет изпит е приет в Института за проучване на почвите. Същевременно взема участие във всички хидромелиоративни проекти. Накрая станах картограф, казва героят от Дравската епопея. Защитава дисертация и е професор по почвознание. На тези години не щади сили и е активен участник в живота на Съюза на ветераните то войните на България.