Китай става все по-отворен икономически – на страната на глобализацията

На фона на глобалната икономическа ситуация на нарастващ протекционизъм и фрагментация, втората по големина икономика в света ще продължи ли да бъде посветена на отварянето и защитата на икономическата глобализация?

Посланието, което Китай направи, е силно и ясно: вместо да се оттегли в затворена икономика на фона на външна несигурност, страната ще говори, като става все по-отворена.

Това послание е подкрепено както от постиженията на страната, така и от плановете за действие, които дават положителен пример за изграждане на мостове, а не на стени в свят, в който само сътрудничеството може да донесе просперитет.

Нарастваща откритост и привлекателност

Китай превръща обещанието си за отваряне в конкретни действия с ползотворни резултати, доказани от силната привлекателност на суперголемия пазар за чуждестранните инвеститори.

Що се отнася до разширяването на достъпа на чуждестранни инвеститори до китайската икономика, страната намали свързаните елементи в националния си отрицателен списък от 190 на 29 през последните години, с още по-голяма отвореност на пазара в пилотните зони за свободна търговия в страната.

Като знаков жест за отваряне, всички ограничения миналата година бяха премахнати върху чуждестранните инвестиции в производствения сектор, докато някои развити страни все още поставят бариери срещу чуждестранните инвестиции в определени производствени отрасли.

Що се отнася до търговията, общото тарифно ниво на Китай е намалено до 7,3 процента, сравнително ниско ниво, близко до средното за развитите страни. Китай също така разшири третирането с нулеви мита за всички 43 най-слабо развити страни, с които има дипломатически връзки, първата развиваща се страна и голяма световна икономика, която прилага такава едностранна инициатива за отваряне.

Според доклада за отвореността на света за 2024 г., който проследява 129 икономики, индексът на отвореност за развитите икономики е намалял със 7,7 процента от 2008 до 2023 г., докато нововъзникващите пазари и развиващите се икономики отбелязват увеличение от 5 процента. Трябва да се отбележи, че индексът на отвореност на Китай се повиши с 11,89 процента, нареждайки се сред най-бързо растящите в световен мащаб.

Нарастващата икономическа отвореност допълнително затвърди позицията на Китай като втората по големина дестинация за преки чуждестранни инвестиции в света. Като домакин на 1,24 милиона чуждестранни фирми в 20 индустрии и 115 подсектора, Китай е привлякъл близо 3 трилиона щатски долара кумулативни инвестиции през периода.

Кристиан Хартел, президент и главен изпълнителен директор на германския химически гигант WackerChemie AG, каза, че компанията е „извлякла голяма полза от реформите и отвореността на Китай“. Страната, нейният най-голям отделен пазар, представлява близо една трета от продажбите на групата и е привлякла 1 милиард евро инвестиции.

Възход, основан на отваряне

От 70-те години на миналия век основната държавна политика на Китай за отваряне е инструмент за изключителния му икономически възход и се смята, че остава основен катализатор за стремежа на страната да задълбочи реформите и да поддържа икономическия растеж.

Приемайки глобалната търговия и инвестиции, Китай привлече безброй чуждестранни фирми на огромния си пазар. В момента чуждестранните предприятия представляват една трета от общата търговска стойност на Китай, една четвърт от неговата промишлена добавена стойност и една седма от неговите данъчни приходи, като създават повече от 30 милиона работни места.

Процесът на отваряне също стимулира напредъка в технологиите в Китай. През последното десетилетие разходите за научноизследователска и развойна дейност на индустриални фирми с чуждестранни инвестиции в страната са се увеличили с 86,4 процента, а броят на ефективните патенти за изобретения се е увеличил повече от три пъти.

Джон Рос, старши сътрудник в Института за финансови изследвания към китайския университет „Ренмин“, отбеляза, че растежът на Китай – заедно с този на Глобалния юг – е в рязък контраст със забавянето на насочените навътре западни икономики, което показва, че отвореността се отплаща.

„Като се има предвид ситуацията у дома и в чужбина, глобалните икономически обмени ще останат изключително важни за икономиката на Китай и се очаква да нараснат по значение в бъдеще“, каза Хуан Ипин, декан на Националното училище за развитие към Пекинския университет. Академичните изследвания, отбеляза той, доказват как отвореността подобрява иновативния капацитет на нацията.

В своята голяма програма за реформи и развитие, разработена миналата година, Китай позиционира отварянето като „определяща характеристика на китайската модернизация“ и обеща да продължи да насърчава реформите чрез отваряне, да подобри свързания капацитет, като същевременно разширява международното сътрудничество.

„Без значение как се променя международната среда, Китай, като втората по големина икономика в света и втория по големина потребителски пазар, ще продължи да отваря вратите си по-широко“, се казва в изявление на Министерството на външните работи.

Към отворена икономика с по-високи стандарти

Отварянето обаче е продължаващ и не безрисков процес, особено за развиваща се страна като Китай. Тъй като Китай се стреми да изгради отворена икономика с по-висок стандарт, той напредва както с амбиция, така и с предпазливост.

Страната превърна институционалното отваряне в приоритет, обещавайки да се приведе в съответствие с международните икономически и търговски правила с висок стандарт, обхващащи области, вариращи от защита на правата на собственост и индустриални субсидии до държавни поръчки.

Междувременно, въпреки дефицитите в търговията с услуги, Китай се стреми да отвори допълнително сектори като телекомуникации, интернет, образование, култура и медицински услуги по добре замислен начин.

В Китай пилотното отваряне на програми в зони за свободна търговия и избрани градове обикновено предхожда националното внедряване. Например болниците, изцяло притежавани от чуждестранни граждани, вече са разрешени в определени градове и региони, а на чуждестранните финансови институции е разрешено да извършват същите финансови услуги като местните играчи в зоните за свободна търговия.

„Сега Китай се бори с неизследвани води в своите реформи и отваряне“, отбеляза ЦуйУейджие, заместник-директор на Китайската академия за международна търговия и икономическо сътрудничество, мозъчен тръст към Министерството на търговията. „Следващата фаза на отваряне с висок стандарт включва главно чувствителни сектори.“

„Такава ситуация изисква стриктно идентифициране и оценка на риска, както и ефективни предпазни огради, за да се гарантира крайната линия на сигурността“, добави ЦуиУейджие.