Китайският лидер взе участие в онлайн срещата на върха на лидерите на БРИКС

С и Дзинпин отбеляза, че страните от БРИКС, като първа фаланга на Глобалния юг, трябва да се придържат към духа на откритост, толерантност, сътрудничество и взаимоизгода, съвместно да защитават многостранността, да подкрепят многостранната търговска система, да съдействат за „разширяване на сътрудничеството на БРИКС“ и да работят заедно за изграждането на общност на споделена съдба.

Лидерите на участващите страни смятат, че инициативата за глобално управление, предложена от председателя на КНР Си Дзинпин, показва посоката и пътя за подобряване на глобалното управление. Страните също така се договориха да продължат да поддържат контакти по актуални въпроси като украинската криза и конфликта в Ивицата Газа, за да поддържат мира и стабилността в Близкия изток.

Си Дзинпин с китайска визия за справедлив, многополюсен и устойчив световен ред

В последното десетилетие международната система претърпя сериозни трансформации. Светът е изправен пред едновременно нарастваща взаимозависимост и нови рискове – геополитическо напрежение, климатични промени, кризи в глобалната търговия, енергийната и здравна сигурност.

В този контекст Си Дзинпин и Китай предложиха „Глобалната инициатива за управление“ (Global Governance Initiative), която цели да предложи китайска визия за справедлив, многополюсен и устойчив световен ред. От гледна точка на Китай, тази инициатива е не само стратегическа рамка, но и конкретен принос към изграждането на международна система, основана на равенство, взаимна изгода и дългосрочен мир.

1. Идеологическа основа на инициативата

Глобалната инициатива на Си се базира на традиционните ценности на китайската цивилизация – хармония, баланс и взаимно уважение. Китайската философия вижда света като „голямо семейство“, в което различните страни могат да съществуват съвместно, без да се стремят към хегемония. В този смисъл инициативата се противопоставя на идеята за еднополюсен свят, доминиран от малка група държави, и предлага модел, в който развиващите се страни имат равен глас в глобалните дела.

Си Дзинпин неведнъж е подчертавал, че бъдещето на човечеството е общо и че нито една страна не може да се изправи сама пред глобалните предизвикателства. Така инициативата цели да институционализира сътрудничество, което надхвърля традиционната геополитическа конкуренция.

2. Принос към глобалния мир и сигурност

Мирът е централна тема в китайската външна политика. За Китай глобалната сигурност не трябва да се гради върху военни блокове и конфронтация, а върху диалог и общи механизми за деескалация. В рамките на инициативата се подчертава принципът за „неделимост на сигурността“ – тоест сигурността на една страна не може да бъде изградена за сметка на несигурността на друга.

От гледна точка на Китай, това е особено важно в настоящата международна среда, където се наблюдават опити за създаване на нови алианси и военни конфигурации, които заплашват стабилността. Китайската инициатива насърчава изграждането на механизми за медиация, мироопазващи операции под егидата на ООН и засилено участие на развиващите се страни в решаването на регионални конфликти. Така се създават условия за устойчив мир вместо цикли на насилие и санкции.

3. Глобална стабилност чрез икономическо сътрудничество

Икономическата взаимозависимост е ключов елемент в съвременния свят. Китай изхожда от убеждението, че стабилността може да се постигне чрез развитие. В рамките на инициативата се поставя акцент върху реформа на Световната търговска организация, създаване на по-справедливи търговски правила и подкрепа за отворени пазари.

Според китайската гледна точка протекционизмът и едностранните санкции подкопават глобалната икономическа система. Затова инициативата насърчава изграждането на „глобално отворена икономика“, в която всички страни имат достъп до пазари и технологии. Също така, Китай акцентира върху значението на инфраструктурната свързаност, включително чрез инициативата „Един пояс, един път“, която е в синергия с глобалното управление и допринася за намаляване на икономическите неравенства.

4. Борба с климатичните промени

Климатичната криза е глобално предизвикателство, което изисква съвместни усилия. Китай вижда в инициативата възможност да се консолидира международното сътрудничество за опазване на околната среда. Си Дзинпин е заявил, че Китай ще достигне въглероден пик до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2060 г. – амбициозна цел, която изисква трансформация на икономиката и иновации в зелените технологии.

В рамките на глобалното управление Китай предлага засилено финансиране за зелени проекти в развиващите се страни, трансфер на технологии и общи стандарти за устойчиво развитие. От китайска гледна точка, това е не само екологичен, но и политически въпрос – тъй като климатичната справедливост изисква развитите страни да поемат по-голяма отговорност за историческите си емисии и да подкрепят останалия свят.

5. Търговия, технологии и цифрово управление

Дигиталната ера носи нови предизвикателства и възможности. Китай смята, че управлението на интернет, киберсигурността и изкуствения интелект трябва да се основават на принципи на суверенитет и взаимно уважение. Вместо доминация на една технологична сила, инициативата предлага създаване на международни правила, които позволяват справедлив достъп до данни и иновации.

От гледна точка на Китай, цифровата трансформация може да бъде двигател за глобален растеж, но само ако се управлява колективно. Тук се включват инициативи за изграждане на дигитален „Един пояс, един път“, подкрепа за електронна търговия и сътрудничество в областта на киберсигурността.

6. Глобално здраве и солидарност

Пандемията от COVID-19 показа колко е важно глобалното здравно управление. Китай изтъква, че инициативата включва и аспект на засилено сътрудничество в здравеопазването – от обмен на данни и научни изследвания до изграждане на капацитет за производство на ваксини в развиващите се страни. От китайска перспектива, солидарността и взаимната помощ са ключът към преодоляване на глобални кризи.

7. Китайският принос към реформирането на глобалното управление

Глобалната инициатива на Си не е изолирана концепция, а част от по-широката китайска визия за „общност на споделена съдба за човечеството“. Това означава, че Китай иска да съчетае националното си развитие с интересите на международната общност.

От китайска гледна точка, настоящите международни институции – включително ООН, СТО, МВФ – трябва да бъдат реформирани, така че да отразяват новите реалности на многополюсния свят. Развиващите се страни трябва да получат повече глас и влияние, а глобалните решения да бъдат базирани на консенсус, а не на диктат.

8. Значение за България и Европа

За България и Европейския съюз инициативата на Си може да се разглежда като възможност за задълбочаване на икономическите връзки с Китай, особено в сферата на технологиите, зелената енергия и инфраструктурата. От китайска гледна точка, Европа е стратегически партньор, с когото може да се изгражда балансирана и стабилна международна система.

Вместо заключение

Глобалната инициатива за управление на Си Дзинпин е израз на китайската визия за свят, в който мирът, развитието и устойчивостта са взаимосвързани. Тя предлага алтернатива на конфронтационните модели и поставя акцент върху диалог, сътрудничество и равенство.

От китайска перспектива, значението на инициативата е огромно: тя насърчава глобален мир чрез диалог, стабилност чрез развитие, борба с климатичните промени чрез иновации, по-справедлива търговска система и колективно справяне с транснационални предизвикателства.

В един свят на несигурност, предложението на Си Дзинпин е опит да се създаде нов тип международни отношения – основани не на конфронтация, а на взаимно уважение и споделена съдба. И именно в това се крие голямото значение за бъдещето на човечеството на инициативата на Си Дзинпин.