Китайският посланик пред БНР: Време е ЕС да гледа на Китай с прагматизъм, не със съмнение
Интервю на Силвия Петрова с Н. Пр. г-жа Дай Цинли, посланик на Китайската народна република в Република България
По повод срещата на върха между ЕС и Китай, която се провежда в Пекин, посланичката на Китай в България – Нейно Превъзходителство Дай Цинли, призова за взаимно уважение и открит диалог, необходими за укрепването на стратегическото партньорство. Китай отхвърля обвиненията, че подкрепя Русия във войната й срещу Украйна и изразява готовност за засилено сътрудничество с Брюксел в усилията за постигане на мир. Китай определя България като ключов партньор в региона и изразява готовност за разширяване на двустранното сътрудничество – в търговията, чистата енергия, логистиката, образованието и технологиите.
Как Китай разглежда партньорството си с Европейския съюз в момента?
“Китай винаги е разглеждал отношенията си с Европа от стратегическа височина и в дългосрочен план, считайки я за важно направление в своята дипломация и ключов партньор за реализиране на китайската модернизация. През последният половин век тези отношения преминаха през множество изпитания и постепенно достигнаха зрялост и стабилност. Тяхното стратегическо значение и глобално въздействие е все по-очевидно, превръщайки ги в едни от най-влиятелните двустранни отношения в света, които носят реални ползи за близо 2 милиарда души от Европа и Китай и допринасят значително за глобалния мир и развитие.
Китай винаги е подкрепял европейската интеграция и се е стремял да засилва взаимноизгодното сътрудничество. Търговията между Китай и Европа нарасна от 2,4 милиарда до близо 786 милиарда долара, като в момента нейният дневен обем се равнява на годишния от миналото. Двустранните инвестиции нараснаха от почти нула до близо 260 милиарда долара. През миналата година броят на хората, пътуващи между Китай и Европа, надхвърли 9,7 милиона. Двете страни поддържат добра координация и сътрудничество в области като борбата с климатичните промени и защитата на многополюсния модел.
Същевременно, отношенията ни се сблъскват и с предизвикателства. Някои представители на Европа говорят за необходимостта от тройствено отношение към Китай – като към партньор, икономически конкурент и системен противник, и това създава ненужни пречки пред нашите връзки.Европейският съюз определя Китай като партньор, което е правилно, но разглеждането му като „икономически конкурент“ и „системен противник“ не отговаря на фактите. Тази позиция спрямо Китай прилича на светофар, който едновременно свети в зелено, жълто и червено – вместо да регулира движението, той само създава трудности и пречки. Затова се надяваме, че Европейския съюз ще развие обективно и рационално разбиране за Китай, което е и основна и водеща задача в нашите отношения.
Различията в социалните системи, идеологията, историята, културата и нивото на развитие между Китай и Европа не трябва да бъдат причини за конфронтация. Китай и Европа са партньори, а не противници, страни, които създават възможности една за друга, а не заплахи. Китайско-европейските отношения са също така от ключово значение за глобалната стабилност и просперитета на евразийския континент и трябва да бъдат поддържани и развивани от двете страни. Стига да се уважават взаимно, да се отнасят равноправно една към друга и да водят откровен диалог, Китай и Европа могат да постигнат сътрудничество и значителни успехи.
Китай би искал да работи заедно с Европейския съюз, за да затвърждаваме всеобхватното стратегическо партньорство помежду ни, да поддържа взаимноизгодното сътрудничество и да повиши допълнително стабилността, конструктивността, общата полза и глобалното измерение на двустранните отношения, от което ще се облагодетелстват още повече китайския и европейския народи и глобалната общност. Това също така ще създаде по-добри перспективи за китайско-европейските отношения в цялост.”
Какво послание иска да изпрати Китай към ЕС и към по-малките държави-членки като България?
“Тази година отбелязваме 50-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Китай и ЕС, и 80-годишнината от основаването на ООН. В контекста на ускоряващите се промени и нарастваща нестабилност в глобален мащаб, едностранността и силовата политика оказват сериозно влияние върху международния ред и правила, а човечеството отново е изправено на кръстопът.
Китай и Европа са две основни сили, насърчаващи многополюсността, два ключови пазара, подкрепящи глобализацията, и две велики цивилизации, застъпващи се за многообразието, и провеждането на нов кръг от срещи на лидерите им в настоящия момент е от голямо значение.
Китайско-европейските отношения се намират на ключов, преходен етап, и ние очакваме, на базата на опита от изминалите 50 години, страните ни да продължат да се стремят и да градят консенсус, да преодоляват различията, да планират и създават заедно по-добро бъдеще за всеобхватното си стратегическо партньорство.
Колкото по-сложна и изпълнена с предизвикателства е международната обстановка, толкова по-важно е Китай и ЕС да подхождат към отношенията си стратегически, далновидно и прагматично. Те трябва да вземат независими и правилни решения по ключови въпроси, без да се влияят от временни фактори или външен натиск. Надяваме се, че ЕС ще формира обективно разбиране за Китай, ще възприема правилно неговия растеж и ще провежда по-активна и прагматична политика спрямо Пекин.
Надяваме се също ЕС да подхожда към икономическите и търговските взаимоотношения по-комплексно, обективно и позитивно, вместо да акцентира само върху различията и да загърбва сътрудничеството. Надяваме се Европа да работи съвместно с Китай за изпълнение на консенсуса, постигнат от лидерите на двете страни, за разрешаване на търговските търкания чрез диалог, включително бързо намиране на решение за спора относно митата за вноса на китайски електромобили в Европа, тъй като всичко това е от полза за засилване на икономическото ни сътрудничество.
Китай е готов заедно с ЕС да подкрепя мултилатерализма и да се противопоставя на едностранната силова политика, да работи за по-балансиран и справедлив многополюсен свят, както и да съдейства за политическото разрешаване на международни и регионални кризи, включително украинската, допринасяйки за стабилността и сигурността в днешния неспокоен свят.
Надяваме се България и другите държави-членки на ЕС да играят активна роля в китайско-европейските отношения, насърчавайки Брюксел да развива взаимноизгодни връзки с Китай, основани на уважение и равенство.”
ЕС изрази притеснения относно търговския дисбаланс, достъпа до китайския пазар и индустриалния свръхкапацитет. Как Китай отговаря на тези обвинения?
“Текущият дефицит на ЕС спрямо Китай е резултат от комбинираното въздействие на макроикономически условия, промишлена структура, промени в търсенето и условията в международната търговия. Не е справедливо проблемът да се приписва изцяло на една страна или да се обвиняват ограниченията за достъп до пазара. Всъщност от 2022 г. насам активният търговски баланс на Китай с ЕС намалява, а Китай дори регистрира дефицит с някои европейски държави.
Обикновените търговски данни не отразяват напълно реалното разпределение на ползите в условията на глобалните вериги за доставки. Около 40% от износа на европейски компании в Китай се реекспортира обратно в Европа, което означава, че „активът е в Китай, но печалбата остава в Европа“. Освен това ЕС поддържа постоянен активен баланс в услугите спрямо Китай, като за 2024 г. той е бил близо 504 милиарда долара.
Китай никога не е търсел изкуствено търговски актив, а постоянно работи за разширяване на вноса. На последното Международно изложение за внос в Китай например бяха сключени сделки за над 80 млрд. долара, като европейски фирми бяха сред основните участници. Европейските продукти заемат значителен пазарен дял в Китай – например, „Еърбъс“ контролира 50% от пазара на граждански самолети с 2200 машини, които в момента са в експлоатация, медицинското оборудване, козметиката и селскостопанските продукти от ЕС също са много популярни.
Трябва обаче да отбележа, че протекционистките политики на ЕС са един от основните фактори за търговския дисбаланс. Ограниченията за износ на високотехнологични продукти изкуствено увеличават дефицита, и Китай е готов да увеличава вноса от Европа, но очаква на свой ред тя да премахне необоснованите ограничения, за да се постигне баланс.
По отношение на достъпа до пазара, Китай последователно подобрява условията за инвестиции, като създава по-отворена, прозрачна и стабилна среда. В същото време, въпреки че ЕС се представя като „най-отворената“ политика, все по-често злоупотребява с механизмите за търговска защита и въвежда едностранни мерки, несъвместими с принципите на Световната търговска организация. Според доклад на Китайския съвет за насърчаване на търговията от април 2024 г. за бизнес средата в ЕС, китайските компании са основна мишена на европейските антидъмпингови мерки.
Отвореността е ключът към успеха както на Китай, така и на ЕС. Затова ние призоваваме ЕС да поддържа откритостта на пазара, и се надяваме да не злоупотребява с тезата за „намаляване на риска“ като извинение за налагане на протекционистки мерки, и да гарантира справедливи условия за китайските предприятия.
По въпроса за свръхкапацитета, самото определяне на „свръхкапацитет“ не може да се базира само на обемите на производство, износа или пазарния дял. В противен случай европейските продукти като самолетите „Еърбъс“, които имат над 50% пазарен дял в Китай, германските автомобили, 80% от които се изнасят, и френските луксозни стоки, които са над 35% на китайския пазар също биха попаднали в тази категория. През периода 2017 – 2023 г. използването на производствените мощности в Китай е било 76,5%, което е близо до нивото на САЩ от 77,2%. 90% от новопроизведените китайски електромобили се продават на вътрешния пазар, а само 10% се изнасят, като в Европа техният пазарен дял е едва около 5%. Данните от международни организации също показват, че настоящият глобален производствен капацитет на електромобили, фотоволтаици и други подобни продукти е далеч от това да задоволи търсенето, което на практика опровергава тезата за „свръхкапацитет на Китай“ в тези сектори.”
ЕС е загрижен от близките отношения между Пекин и Москва, особено в контекста на войната в Украйна. Каква е позицията на Китай по този въпрос?
“ЕС е предубеден срещу позицията на Китай по украинския въпрос и е несправедливо да се обвързват отношенията между Китай и ЕС с украинската криза, както и не бива тя да се превръща в проблем на китайско-европейските отношения. Китай не е създател на тази криза, нито е страна в нея, но ние не стояхме безучастно и не гледахме как се разгаря, а още по-малко сме се опитвали да се възползваме от нея, за да спечелим. Още от първия ден на кризата, Китай е твърдо за диалог и преговори за намиране на политическо решение. Тогава председателят Си Дзинпин изложи четири ключови принципа за разрешаването на украинската криза, а именно, че суверенитетът и териториалната цялост на всички страни трябва да се зачитат; целите и принципите на Устава на ООН трябва да се спазват; разумните опасения за сигурността на всички засегнати страни трябва да се вземат насериозно и всички усилия, благоприятстващи разрешаването на кризата, трябва да бъдат подкрепяни.
Въз основа на тези принципи Китай публикува документ, излагащ позицията и вижданията му по украинската криза, изпрати специални пратеници, опитвайки се да съдейства за дипломатическото разрешаване и инициира групата „Приятели на мира“ в Организацията на обединените нации, заедно с Бразилия и други държави от Глобалния Юг. Европейски страни като Франция, Швейцария, Унгария и Словакия също участваха в дейностите на групата. Развитието на ситуацията около Украйна показва, че предложението на Китай почива на обективните реалности, справедливо е, прагматично и отразява широкия консенсус на повечето страни в света.
На следващо място, Китай развива нормални междудържавни отношения и с Русия, и с Украйна. Ние разбираме опасенията Европа, основани на историята, но и Европа трябва да се опита да види нещата от китайската гледна точка. Китай и Русия са съседи, които имат над 4000 километра обща граница и поддържат нормални приятелски отношения, които се основават на принципи, не са обвързващи, не са конфронтационни и не са насочени към трети страни. В този смисъл Европа трябва да оцени справедливо усилията на Пекин и да гледа обективно на нормалните държавни отношения между Китай и Русия.
В Европа твърдят, че Китай „подкрепя руската отбранителна промишленост“ и „помага на Русия да избегне санкциите“. Това не е вярно. Позицията и отношението на китайското правителство са ясни – ние сме заявили, че няма да предоставяме смъртоносни оръжия на никоя от страните в конфликта, както и че ще осъществяваме строг контрол на стоките с двойна употреба. Китай също така контролира стриктно износа на потребителски дронове, които могат да бъдат преобразувани за военна употреба, и е по-строг от други страни в това отношение. Разбираме, че около 70-80% от ключовите компоненти на оръжия, заловени от Украйна, идват от Запада, а не от Китай. Китай прави всичко възможно за мира, но някои среди в Европа и Съединените щати намират различни извинения, за да санкционират китайски компании.
В момента повечето страни, включително европейските и Съединените щати, търгуват с Русия. Нормалната търговия между Китай и Русия е прозрачна, в съответствие с правилата на СТО и пазарните принципи и не е насочена към трети държави. Китай също поддържа комуникация с Украйна. Председателят Си Дзинпин разговаря по телефона с президента Зеленски, а външният министър Уан И се срещна с украинския външен министър няколко пъти. Украински висши служители винаги са потвърждавали конструктивната роля на Китай, който и в момента продължава да е най-големият търговски партньор на Киев. През март тази година двете страни подписаха и два протокола за износ на украински селскостопански продукти за Китай. Ние също така предоставяхме множество партиди хуманитарна помощ на Украйна.
Мирните преговори са единственият начин за решаване на проблема. Китай и Европа са единодушни относно необходимостта от постигане на по-скорошно прекратяване на огъня и траен мир в Украйна. Готови сме да засилим комуникацията с Европа, да насърчим заинтересованите страни да постигнат възможно най-скоро всеобхватно, трайно и обвързващо мирно споразумение, така че да се установи балансирана, ефективна и устойчива европейска архитектура за сигурност и да се постигне дългосрочен мир и стабилност в Европа.”
Каква е настоящата визия на Китай за сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа и конкретно с България?
“Както Китай, така и страните от Централна и Източна Европа имат дълга история и впечатляващи култури. Те притежават свои предимства в индустрията, силно икономическо допълване и дълбока основа за приятелство между хората. Сътрудничеството между нашите страни е в отговор на търсенето на възможности за развитие, то отвори нов път в отношенията ни и играе положителна роля за задълбочаване на двустранните връзки между Китай и страните от Централна и Източна Европа, както и допринася за цялостните китайско-европейски отношения.
Китай отдава голямо значение на разширяването и задълбочаването на отношенията със страните от Централна и Източна Европа и е готов да продължи да увеличава вноса от тях и да споделя възможностите, които предоставят неговия пазар и собственото му развитие. Ние сме готови да работим със страните от Централна и Източна Европа за засилване на сътрудничеството в области като инфраструктурна свързаност, финанси, туризъм, селско стопанство, екологични индустрии и нови енергии, от които всички имаме ползи.
Китай разглежда България като важен партньор в Централна и Източна Европа и важен участник и строител на отношенията ни с Европа в цялост. България е една от първите страни, които се присъединиха към инициативата „Един пояс, един път“, както и водеща в сътрудничеството по линия на селското стопанство. Страната ви постигна пълноправно членство в Шенгенско споразумение и е на път да се присъедини към еврозоната, а това разширява точките на сближаване и перспективите пред нашето сътрудничество. Надяваме се, че двете страни ще работят заедно в следните области.
Първо, допълнително засилване на обмена. От началото на годината вицепремиерът Атанас Зафиров и няколко български министри посетиха Китай, а в България бяха председателят на Комисията по външни работи на китайския парламент, губернатори на някои провинции и кметове на градове. Двете правителства, парламенти, политически партии, местни власти, бизнес общности и други нива често си разменяха визити. Надяваме се, нашите две страни да продължат да разширяват обмена на високо ниво, да се подкрепят взаимно по въпроси, свързани с техните основни интереси, и да предоставят солидни политически гаранции за развитието на китайско-българските отношения на високо ниво. Китай приветства България да се присъедини към Приятелската група за международно сътрудничество в изграждането на капацитет в областта на изкуствения интелект, за да споделя ползите от тези нови технологии. Приветстваме също България да се присъедини и към Международната организация за медиация, за да играе активна роля в мирното уреждане на международни спорове.
Второ, по-нататъшно развитие на двустранната търговия. От 2021 до 2024 г. общият обем на вноса на потребителски стоки в Китай възлиза на 7,4 трилиона юана, а китайският пазар е допринесъл значително за глобалното развитие. България предлага множество специални селскостопански и хранителни продукти, като розово масло, млечни продукти, вино и минерална вода. Неотдавна българският шафран получи достъп до Китай. Вярвам, че все повече български продукти ще навлизат на нашия пазар. Надявам се, че България ще се възползва добре от големите китайски изложения, като Международно изложение за внос в Китай и Международното изложение за потребителски стоки, и ще се включи в китайските платформи за електронна търговия, за да повиши рекламата и разпознаваемостта на своите продукти след китайските потребители. Вярвам, че това ще бъде от голяма полза за увеличаването на българския износ за Китай.
Трето, по-нататъшно развитие на сътрудничеството в сферата на чистата енергия. Фотоволтаиците и електромобилите са предимство за Китай, те са с високо качество и ниска цена, което ще помогне за зелената трансформация на България. Към момента китайски компании са инвестирали в нови фабрики за производство на части за електромобили в България, значително е сътрудничеството и с местни български партньори в областта на фотоволтаиците, така че има добра база за допълнително разширяване на връзките между нашите страни в сферата на чистата енергия.
Четвърто, по-нататъшно засилване на сътрудничеството в областта на транспорта и логистиката. България се намира на пресечната точка между Китай и Европа, което ѝ дава уникални географски предимства. Нашите страни имат нужда и между тях съществува консенсус за засилване на свързаността и отваряне на логистичния канал Китай-Европа. Вярваме, че страните ни имат голям потенциал за сътрудничество в изграждането на международни транспортни канали през Каспийско и Черно море, за подобряване на инфраструктурния капацитет на България и по-нататъшното развитие на железопътните товарни превози между Китай и Европа.
Пето, по-нататъшно задълбочаване на обмена и взаимното обучение на цивилизациите. И двете страни трябва да продължат да подкрепят сътрудничеството в областта на преподаването на езици, науката и технологиите и образованието между двете страни, да подобрят нивото на облекчаване на визовия режим, да ускорят темпото на отваряне на директни полети, да насърчават сътрудничеството в областта на туризма и да задълбочат взаимното разбирателство и приятелство между двата народа.
Шесто, по-нататъшно задълбочаване на хуманитарния обмен. Двете страни трябва да продължат да подкрепят сътрудничеството си в областта на преподаването на езици, науката и технологиите и образованието, да облекчат допълнително визовия режим, да ускорят откриването на директни полети, да насърчават туризма и да задълбочат взаимното разбирателство и приятелството между нашите народи.
Тази година се навършват десет от присъединяването на България към инициативата „Един пояс, един път“. През втората половина на годината нашето посолство ще проведе съвместно с българската страна серия от дейности, като бизнес форуми, конференции на местно ниво и младежки форуми, за да проучим потенциала за по-нататъшно сътрудничеството в рамките на „Един пояс, един път“ и дадем тласък на отношенията между Китай и България.”
