Китайският празник Хуаджао и раждането на богините на цветята
Китайският фестивал Хуаджао (花朝), или празникът на цветята, обикновено се провежда около 15-ия ден от лунния февруари (март по Григорианския календар), който се приема за рождения ден на богините на цветята в китайската култура. На този ден хората почитат богините на цветята като се обличат в традиционни облекла, пускат фенери и участват в различни дейности.
През последните години в Китай се породи мания за възраждането на традиционните облекла ханфу, като много ентусиасти носят тези традиционни одежди и по време на празненствата за Хуаджао. Затова днес фестивалите за празника Хуаджао може да се разглеждат и като ежегоден грандиозен празник за ентусиастите на традиционните облекла ханфу.
Всяка година около 15-ия ден от лунния февруари се провеждат събития за ханфу облекла по време на празника на цветята.
Така се популяризират традиционните китайски празници, а също така се предоставят повече възможности за традиционното облекло да навлезе в полезрението на обществеността.
Въпреки че тържествата за празника Хуаджао, провеждани на различни места, може да варират, основните моменти като цяло са едни и същи. Представления, паради, ансамбли за нова китайска народна музика, куклени театри и антични базари потапят посетителите в карнавал, пълен с китайски културни вкусове.
В някои градове или региони празникът на цветята включва традиционния обичай „Рожден ден на стоте цветя“, както и дейности като разглеждане на цветя, наслаждаване на червени декорации и градински обиколки, които съчетават традицията с модерността и позволяват на посетителите да изпитат очарованието на традиционната култура отблизо.
Празникът Хуаджао и културата Ханфу. По време на празника хората горят тамян в храма и се молят за благословия, за да осигурят просперитет на цветята и растенията, а младите жени изрязват петцветна хартия и я залепват върху цветни клонки като украса.
Хората също така излизат да си правят пикници, пишат стихове и рисуват сред природата. На някои места има допълнителни обичаи като рецитиране на поезия за цветя, пускане на фенери на богини на цветята и правене на торти с цветя. Това е традиционен китайски културен фестивал, пълен с поетичен и артистичен чар.
За съжаление обаче, този празник, който е датиран още от периода Пролети и Есени (770 – 476 г. пр. н. е.), постепенно изчезва. Днес много хора могат да научат за него само от учебниците. За щастие, през последните години възраждането на традиционните културни обичаи се превърна в популярна тенденция в континентален Китай и много традиционни изкуства и фестивали се съживяват.
В наши дни празникът Хуаджао се е превърнал във важна фестивална дейност в много места, привличат десетки хиляди туристи да участват в мащабни събития, което гарантира непрекъснатото предаване и запазване на китайската традиционна култура.
Като се говори за празника на Богините на цветята, много хора може да се зачудят защо използваме множествено число. Всъщност в китайската митология има много богини на цветята и това е така, защото цветята имат дълбоко културно и духовно значение в китайските традиции.
Всяко цвете е свързано със специфични добродетели, емоции и сезонни цикли, което го прави мощен символ за фолклора. Даоизмът, будизмът и конфуцианството допринасят за почитта към цветята, свързвайки ги с божествени същества, които въплъщават техните качества. Освен това регионалните традиции и местните вярвания водят до създаването на множество божества, всяко от които е свързано с различни цветя.
Сред множеството божества в китайската космология богините на цветята имат специално място. Те са въплъщение на красота, плодовитост, любов и смяна на сезоните. Те вдъхновяват не само религиозните среди, но и литературата, поезията и изкуството. Нека ви срещнем с най-почитаните сред тях:
Хуа Мулан и магнолията. Една от най-известните жени в китайския фолклор, ХуаМулан, често се свързва с цветето магнолия.
Въпреки че е прославена главно заради храбростта си по време на война, Мулан също се смята за символ на женската издръжливост и грация, подобно на магнолията, която издържа на тежки условия. И въпреки че тя не е богиня на цветята, връзката й с красотата на цветята я превръща в емблема на сила и добродетел в китайската култура.
Богинята на божура, Му Дан. Божурът, известен като „краля на цветята“ в Китай, отдавна се свързва с благородство и просперитет. МуданСиендзъ (牡丹仙子), феята или богинята на божура, е легендарна фигура, която олицетворява елегантността и величието на това красиво цвете.
Една известна приказка разказва как тя отказала да цъфти извън сезона въпреки заповедта на императрица У Дзътиен и затова бива прогонена от императорските градини, но печели място във фолклора като символ на достойнство и постоянство.
Феята на сливовия цвят, Мей Сиен. Сливовият цвят (梅) е почитан заради способността си да цъфти и в най-суровите зими, символизирайки издръжливост и надежда. Мей Сиен (феята на сливовия цвят) е божество, тясно свързано с това издръжливо растение.
Легендите разказват за нейното появяване през най-студените месеци, благославяйки онези, които остават непоколебими пред лицето на несгодите.
Сливовият цвят също е дълбоко вкоренен в конфуцианските идеали, символ на почтеността и постоянството.
Богинята на лотоса, Хъ Сиенгу. Цветето лотос има огромно духовно значение в будизма и даоизма, символизирайки чистота и просветление. Хъ Сиенгу (何仙姑), една от Осемте безсмъртни в даоистката митология, често се изобразява да държи лотосов цвят. Тя се смята за божество – покровител на здравето, дълголетието и женската красота. Много храмове и светилища, посветени на нея, включват мотиви от лотос, засилвайки връзката й с духовната чистота.
Феята на хибискуса, Фу Жон. Хибискусът (芙蓉) символизира богатство и слава в китайската традиция. Смята се, че Фу ЖонСиендзъ живее в планините, осигурявайки просперитета на тези, които отглеждат тези лъчезарни цветове. Тя е добронамерен дух, който носи късмет на двойките, и затова хибискусът е едно от любимите цветя при сватби.
