Когато се качиш на Тайшан, светът се смалява
Планината Тайшан е разположена в централната част на провинция Шандун, недалеч от градовете Тай‘ан и Дзинан и на около час от родното място на Конфуций – Цюфу. В древността тя е носила различни имена – Дайшан, Дайдзон, Дайюе, Тайюе, и е била най-важната и почитана от Петте свещени планини (У юе) за китайците.
Тайшан се простира на площ от 426 кв. км, а най-високата й точка – Върхът на Нефритения император (Юхуандин), се издига на 1545 метра над морското равнище.
Промяната на климата в планината е осезаема с покачване на надморската височина. В подножието на Тайшан разликите между четирите сезона са ясни, докато на върха всички освен зимата приличат на хладна пролет. През зимните месеци, когато скреж покрие клоните на дърветата, планината заприличва на кристална.
Билото на Тайшан е нейният вододел. На север от него текат реките Юфу и Даша, които се вливат в Хуанхъ
(Жълтата река), а на изток, юг и запад – Шъуън, Фъндзяджуан и Пануън и достигат до Дауън.
Растителното покритие на планината е 78% и в нея има 1136 вида висши растения, сред които вечнозелените гинко, китайски бор, кипарис и др.
Вековните дървета в Тайшан са около десет хиляди от 34 вида. Много от тях носят поетични имена, като „акациите от династия Тан“, „кипарисите от династия Хан“ или „боровете от епохата на Шестте династии“, и се смятат за живи културни реликви. Планината е богата на лечебни растения – 448 вида, в нея живеят също 11 вида диви животни, над 140 породи птици и 800 вида насекоми.
В продължение на хилядолетия Тайшан е място за поклонение на китайските императори, които идвали тук, за да извършват жертвоприношения на Небето и Земята и измолят благоденствие за народа и държавата.
През различни векове планината е била изкачвана от 12 императори и така тя добила статут на свещена, заемайки особено място в душата на китайската нация. Има сведения, че император Уди (141 – 87 г. пр. н. е.) е посещавал планината седем пъти, а Циенлун (1735 – 1796) – десет пъти. Древните владетели са смятали Тайшан за превъплъщение на божество, затова оставяли паметни надписи по пръснатите из нея храмове, беседки и мостове. Когато Конфуций изкачил планината и погледнал от върха й, възкликнал: „Когато се качиш на Тайшан, светът се смалява“.
На Тайшан се намира един от трите запазени почти изцяло древни комплекси от церемониални сгради в Китай, заедно със Забранения град в Пекин и Храма на Конфуций в Цюфу.
Това е храмът „Даймяо“, в който владетелите на Поднебесната са отдавали почит към Върховното божество на планината Тай (Донюе Дади).
Когато императорите стигнели дотук, те най-напред спирали пред арката, разположена от външната страна на портата „Джънян“, и изпълнявали кратка церемония за пречистване. След това пристъпвали в храма и извършвали основното жертвоприношение. Главната сграда на храмовия комплекс „Даймяо“ е Залата на небесната благодат (Тиенкуан), построена през 1008 г., по време на династия Сун. В нея се намира стенописът „Божеството на планината Тай предприема пътешествие“, който е дълъг 62 метра. Наблизо е разположен павилионът „Яоцан“. Храмовият комплекс е обграден от 20-вековни кипариси от епохата на династия Хан.
От Южната небесна порта (Нантиенмън) започва пътят към последната и най-стръмна отсечка от изкачването на Тайшан, която приключва на самия връх, където се намира Храмът на Нефритения император (Юхуанмяо). В древността тук също са се извършвали жертвоприношения към небето, а наоколо се разкрива прекрасна гледка с море от облаци.
Друг прочут храмов комплекс е „Линйен“ в северната част на Тайшан, на 25 км от град Тайан.
Той има дълга история и е бил едно от основните будистки светилища в Китай по време на династиите Тан (618 – 907) и Сун (960 – 1279). Състои се от над 40 отделни дървени постройки, в които през периода на неговия разцвет са живели повече от 500 монаси. Най-високата от тях е пагодата „Пиджи“, построена първоначално в 753 г., а в сегашния си вид датира от средата на 11-и век.
Други, запазени почти непокътнати от времето постройки са: Залата на хилядите буди (Циенфодиен) от династия Тан, гората от пагоди, която съперничи по своя мащаб на тази в манастира „Шаолин“, и цветната скулптура на архат от династия Сун.
В народното съзнание с Тайшан е свързана и една интересна легенда, която разказва как веднъж император Минхуан (712 – 756) трябвало да извърши в подножието на планината церемония, за чиято подготовка отговарял чиновник на име Джан Юе. Той имал зет – Джън И, който бил с най-ниския 9-и ранг в държавната администрация. Според правилата след края на церемонията всички чиновници, освен тримата най-висши, можело да бъдат повишени с един ранг. Благодарение на застъпничеството на своя тъст Джън И обаче прескочил цели четири ранга. Император Минхуан обаче забелязал това, разпитал Джан И, който потънал в срам и не можал да отрони и дума. Тогава владетелят се разгневил и Джън И отново бил понижен до 9-и ранг, а един от сановниците се пошегувал с думите: „Заслугата е на планината Тайшан“. Оттогава думата „тайшан“ влязла в езика и със значение на „тъст“.
