Кооперациите в условията на неолиберален капитализъм като носители на солидарното начало
Изказването на гл. ас. д-р Меги Попова е направено на кръглата маса „Ролята на колективното начало и на кооперативното движение за култивирането на солидарно общество“, проведена на 2 юли 2025 г. и организирана от Фондация “Солидарно общество” и Националния кооперативен всекидневник “Земя”
В контекста на дискусии за кооперирането, е необходимо да се обърне поглед не само към миналото, с неговата богата история в България, но и напред – като тема на бъдещето. Кооперирането може да се разглежда като един от стълбовете за съпротива срещу модела на неолиберален капитализъм, наложен шоково в страните от Източна Европа през 90-те години.
Днес кооперирането е начин за минимизиране на вредните ефекти на този икономически модел. Сред тези негативни ефекти са увеличаващите се неравенства от 80-те години насам, социалното отчуждение, култът към антисолидарността (моделът „всеки се оправя сам“) и сериозните екологични последици. Последните са резултат от нерегулираната власт на глобалните корпорации, водени единствено от максимизиране на печалбата.
В България кооперациите неизбежно се свързват със земеделския сектор, където имаме най-голяма традиция и опит. (Темата за подпомагането на земеделските кооперации е изключително важна в контекста на настоящите проблеми с пътя на храните от производител до потребител. Чрез коопериране може да се избегне проблемът с търговските надценки, като производителите създадат свои търговски кооперации например.)
В Конституцията на Република България има един ключов момент: „(4) Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.“ Обаче, сегашният Закон за кооперативите трябва да се промени, за да подпомага реално кооперирането. Това може да стане чрез данъчни облекчения (както във Франция и Португалия), възможно въвеждане на квоти за процент от обществените поръчки, запазени за кооперации (практика в Португалия), по-улеснена процедура за финансиране на кооперациите и др. Поради липсата на активна държавна подкрепа в закона, делът на кооперациите в БВП на България е едва около 2%. За сравнение, във Финландия, Франция и Италия този дял надхвърля 10%.
Въпреки че земеделските кооперации в България са доминиращи, е необходимо да се развива коопериране и в други сектори, като алтернативен модел. Областта, в която нямаме традиции, но има най-силния потенциал за нов модел, са трудовите кооперации. Те са основа на демокрация на работното място – принцип, за който е крайно време да започне да се говори в България. В трудовите кооперации работниците са колективни собственици на средствата за производство и имат глас в управлението, включително за това какво се случва с продуктите на труда им и с печалбата.
Принципите на кооперирането включват колективна собственост и демократично управление. Този различен модел създава условия за:
- Солидарност и равенство.
- Липса на експлоатация.
- Устойчивост чрез споделени блага и отговорности.
Трудовите кооперации, основани на тези принципи, предлагат не само социални, но и конкурентни предимства:
- По-добра работна среда: намаляване на отчуждението сред работниците.
- Реинвестиране и солидарно разпределение: печалбите в по-голяма степен се реинвестират в компанията или се разпределят на солидарен принцип.
- По-малка вероятност за автоматизация на сметка на заетостта: решенията за развитието се вземат от работниците, които са заинтересовани да запазят работните си места.
- Намалени екологични рискове: хората, вземащи решения, биха разрушили собствените си условия на живот, което ги кара да са отговорни.
Освен че кооперативният модел има конкурентни предимства, той води до положителни ефекти за цялото общество. За разлика от него, глобалните корпорации често имат негативен ефект върху хората, локалния бизнес и самата жизнена среда. Следователно, държавата трябва активно да подпомага и насърчава кооперирането чрез споменатите по-горе законодателни промени, но и през други механизми.
Освен законодателните промени, успехът на кооперирането и идеята за демокрация на работното място се основават на една ключова, но изглежда липсваща в нашето общество социална способност: организацията. Всичко това изисква и организация отдолу-нагоре.
