„Крахът на неолибералния капитализъм, Тръмп и алтернативата многополюсен свят“
Уважаеми читатели, продължаваме да публикуваме доклади и изказвания на видни участници (експерти и политици) на Международната конференция „Примаковски четения“, посветена на 95-годишнината от рождението на Евгений Максимович Примаков, както и на Деня на дипломатическия работник и 80-годишнината от историческата Ялтенска конференция (4-11 февруари 1945 г.), която се проведе в София на 11-12 февруари 2025 г.
Организатори на конференцията са Форум «България – Русия» и Посолството на Руската Федерация в България, с подкрепата на Института за световна икономика и международни отношения (ИМЭМО) «Е. М. Примаков» към Руската академия на науките (РАН), Асамблеята на народите на Евразия и «Института по лидерство» към УниБИТ. Поканени бяха учени от Руската и Българската академия на науките и от редица вузове.
Представяме ви доклада на един от участниците в тази конференция, проф. Васил Проданов, член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Той е дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни.
Темата на доклада, по която говори проф. Проданов е:
„Крахът на неолибералния капитализъм, Тръмп и алтернативата многополюсен свят“
Цикличната криза на капитализма,възходът на Китай,феноменът Тръмпи движението към постнеолиберален държавен капитализъм
Идването на власт на американския президент Тръмп рязко увеличи публикациите и прогнозите за радикални геополитически промени. Всъщност феноменът Тръмпи подобни феномени на появата на консервативни и националистически сили и в други части на света, включително и в ЕС и в България, са резултат на цикличната и системна криза на неолибералния капитализъм и загубата на хегемонни позиции на САЩ.В периоди на такива циклични кризи досега, когато предходната глобализация на капитала е водила до изострящи се противоречия се е влизало в период на (1) деглобализация и засилване на националните държави; (2) възход на националистични партии и сили; (3) отслабване или разпад на международните правила и институции; (4) студени и горещи войни, засилващи се конфликти и сблъсъци в един свят, в който правилата все по-трудно действат; (5) ускорени демографски промени в едни региони за сметка на други и появата на глобални дисбаланси в работната сила; (6) технологични революции, които ускорено променят глобалните съотношения на силите. Това наблюдаваме и днес.
Отчаянието и песимизмът обзели света на поликиризисния неолиберален капитализъм се виждат добре от публикувания пореден Доклад за човешкото развитие на ООН – „Доклад за човешкото развитие 2021-2022 г.“. За първи път от началото на 1990-те години, когато се публикува първият такъв доклад сега още заглавието му е свързано така силно с кризата на съществуващата световна система – „Несигурни времена, несигурен живот: оформяне на нашето бъдеще в един трансформиращ се свят“.[1] Според този доклад светът днес е по-песимистичен отколкото във всеки други период в своята модерна история от времето преди Първата световна война. Този извод се прави след анализ на над 14 милиона книги, публикувани през последните 125 години на три езика (английски, испански и немски), които показват рязко нарастване на изразите на тревога и безпокойство в много части на света. Увеличават се фразите, изразяващи когнитивни изопачения, свързани с депресии и други форми на психологически стрес, с негативни възприятия за света и неговото бъдеще. Днешните равнища на печал, усещане за беда и нищета са безпрецеденти, надвишаващи тези от времето на голямата депресия през 1929-1933 г.
Още през 2002 г. Патрик Бюкенън, съветник на Никсън и Рейгън, кандидат за президент на Републиканската партия през 1992 и 1996 г. издаде своята книга „Смъртта на Запада“. Ако вземем само двама от най-големите американски социални мислители ще видим, че те отдавна прогнозират това. Първият е Имануил Уолърстейн, водещата фигура в теорията на световните системи, ръководител на Американската социологическа асоциация, който още преви няколко десетилетия говори, че периода от началото на 21 век до към 2050 г. ще бъде време на силно нарастнала криза, разпадни процеси на този капитализъм, който ще навлезе в бифуркационна точка, от която може да се тръгне или към една следваща по-висша и некапиталистическа система или към много по-деградирала и негативна версия на капитализма. Вторият е Питър Турчин, създателят на клиодинамиката в анализа на историческите системи, който говори за това как САЩ навлизат в ситуация на разпад и вероятност дори от гражданска война. Ключови фактори за това, според него, са бързо нарастващото неравенство в богатството и заплатите, свръхпроизводството на потенциални елити (военни, финансови, бюрократически и идеологически) и неконтролируем растеж на публичния дълг.
Предишната такава глобална криза е през 1970-те години, когато бе поставено началото на период на застой и нарастващи проблеми на икономиките по света. От нея се излезе с нова технологична революция – третата индустриална революция и радикални геополитически промени в трите основни държави в света, които и днес се сблъскват – САЩ, СССР и Китай. В САЩ през 1980 г. бе избран като президент Роналд Рейгън, който даде началото на неолибералния капитализъм, глобализиращ капитала и на нова студена война със Съветския съюз, довела до края на биполярния свят. В СССР се появи Горбачов, който също бе изправен пред необходимостта от промени, но ги направи така, че се стигна до разпад на СССР и на социалистическите държави и в Европа, реставрация на капитализма и включването им като подчинена и разграбвана периферия на неолибералния капитализъм. В Китай се появи СиЦзинпин и започна реформи, довели до социализма с китайски характеристки, който се превърна в големия победител в започналите бързи геополически промени.
Неолибералният капитализъм имаше като основна своя характеристика, че границите бяха отворени за движение на капитала, който започна да се мести в страни, в които има голямо количество евтина работна сила, големи пазари, възможности за значително увеличаване на печалбите. В САЩ се появи тезата, че се навлиза в „постиндустриално общество“, „информационно общество“, „мрежово общество“, в „общество на знанието“, където не индустрията, а секторите свързани с информацията и знанието са важните и необходимите. Затова и огромна част от американските предприятия се насочиха към Китай, Виетнам, Индия, Мексико и други страни, което доведе до тенденции на деиндустриализация в САЩ. Броят на индустриалните фирми и заводи в САЩ е намалял с около 25 % от 1997 г. насам. И упадъкът и затварянето на тези заводи е придружено от постоянен спад на работните места в американското производство: през 1998 г. 18,1 милиона американци са заети в индустриалното производство, което представлява 11% от общата работна сила. За сравнение през 2018 г. 13,5 милиона американци са били заети в производствения сектор, което представлява само 6,7% от всички работни места.[2]През 1950 г. САЩ са мястото на 62 % от световното производство, през 1975 г. то пада на 43 %, а през 1922 г. е под 20 %.[3]От това се възползва особено много Китай, който със своята стратегия на изграждане на „социализъм с китайски характеристи“, основаващ се на пазарна икономика, която успешно привлича огромни инвестиции и чужди компании, подобно на това, което наблюдаваме преди това в Южна Корея, Тайван, Хонконг, се превърна в световна сила, която през 2014 г. надмина САЩ по БВП по паритет на покупателната способност.
Държавният дълг на САЩ е над 36 трилиона, което в абслютна стойност е най-високият в тяхната история. Всяка година нараства с около 3 трилиона долара. Общият дълг – държавен и частен е над 100 трилиона долара. Само лихвите на дълга годишно са над 1 трилион долара. Неслучайно в глобален план нарастващо количество страни намаляват изкупуването на американските дългови облигации, което ще се отрази тепърва на ролята на долара в световната икономика.
Проучванията в САЩ показват, че победата на Тръмп в изборите идват в условия, при които две трети от американците смятат, че страната им върви в грешна посока, близо 70 % от тях оценяват американската икономика като „недобра“ или „лоша“. Общественото доверие към правителството е паднало от 40 % през 2000 година до едва 20 % през2024 г. Любовта към родината също отслабва и само 38 % от американците отговарят, че патриотизмът е „много важен“ за тях, докато през 2000 година така са отговаряли 70 %.[4] Именно тези нагласи доведоха Тръмп на власт с обещанията му за „нова златна ера“ за Америка. По този повод в статия във вестник„Уол Стрийт джърнъл“, озаглавена „Тръмп и разпадането на стария ред“ се казва за САЩ, че това е „зле образована, разбита, лишена от внимание страна“.[5]
В тази ситуация през последното десетилетие САЩ започнаха глобалната икономическа и технологична война срещу Китай като техен конкурент за глобална хегемония. Китай ускорено продължава да настига САЩ по други икономически параметри и да го изпреварва в различни сфери. В областта на чистата енергия, електрическите превозни средства, 5Gкомуникациите и в много други високотехнологични сфери в света Китай започва да доминира. Според проучване на Австралийския институт за стратегическа политика Китай печели технологичната надпревара в 37 от 44 водещи технологии днес в областта на отбраната, космоса, роботиката, енергетиката, биотехнологиите, изкуствения интелект.[6]
Това именно го превърна фабриката на света, с най-голямо индустриално производство, най-големият търговски партньор на повече от 120 страни в света, включително и на ЕС. БРИКС става привлекателна организация на нарастващо количество държави и бързо увелича членовете си. САЩ и при първия мандат на Тръмп и при Байдън се опитваше да спре този процес.Докато Китай се превърна в индустриалния тигър на света Америка се деиндустриализира, а същият процес ускорено в момента върви и в Германия и в целия ЕС.
Търсейки изход от това състояние сега САЩ вкарват света в нова геоикономическа и геополитическа епоха на икономическия национализъм и на протекционизма, на засилване на ролята на държавата при което световната икономика и политика постепенно ще се разпадат на регионални блокове. Началото на тази епоха бе поставено още след последната голяма икономическа криза през 2008 г., когато в Европа се появиха и започнаха да набират популярност политици като Марин льо Пен и Виктор Орбан, а в различни версии такива партии и лидери се появиха във всички европейски страни. У нас се появиха Атака и ВМРО, сега е Възраждане. Навсякъде държавата започна да засилва своята роля, така както тя играе такава роля в Китай.В Индия Нарендра Моди, започна нова ера на държавния капитализъм в страната си, централизирайки банковата индустрия и упражнявайки държавен контрол върху чуждестранните инвестиции, следвайки стратегии, които ги виждаме в Китай, Виетнам и други азиатски държави. В Русия Путин постави началото на отхвърляне на американизираната глобализация и неолиберализма от времето на Елцин, на завръщането към суверенитета, включително и налагането на нов дигитален суверенитет, на засилване на държавата в икономиката, на намаляване на външната зависимост, на подчинение на богатите олигарси и постепенно прочистване на институциите от либералите. Там например в Русия още преди специалната военна операция в Украйна от 50-те най-големи технологически компании само 16 бяха частни, останалите бяха държавни.[7] В Китай президентът Си Цзинпин постави началото на нов етап на реформи, при които нарастна вниманието на държавата към проблемите на сигурността, контролът върху големите компании и милионери. В условията на започналата при първия мандат на Тръмп търговска война се засили ориентирането на икономиката към вътрешното потребление като инструмент за развитие.
Ускорено различните държави започнаха да приемат мерки в посока на икономически национализъм, възпрепятстващи досегашната глобална търговия. Само за пет години между 2017 и 2024 г.тези мерки са нарастнали от 600 до над 3000 през годината. Това доведе до прекъсване на нарастващо количество глобални стойностни вериги, до все по-сложна и несигурна търговска среда. Засилената геоикономическа конфронтация включваше санкции, мита, проверки на произхода и характера на инвестициите, прогонване на чужди компании, спиране на вноса или отказ на износа на определени стоки. Това доведе до тенденция на намаляване на чуждестранните инвестиции.[8]
В тези условия в САЩ се породи феноменът Тръмп, обявил, че спира упадъка на страната си, че поставя началото на нова ера с нейнатаикономическа и геополитическа стратегия, златна епоха в развитието на Америка, на суверенитет на САЩ, на деглобализация (поставяне на бариери за изтичане на капитал чрез съответните мита, спиране на глобализираното движение на хора през границите, привличане на външен капитал на своя територия, изграждането на най-различни граници, на нови търговски и технологически войни. Това става в условия, при които вървят тенденциите на загуба на хегемонната икономическа роля на САЩ, а от там и на мястото им в геополитиката. Това беше важен фактор за идването на власт на Тръмп, който виждайки песимизма на американците от упадъка на страната, от загубата на нейните позиции обяви като основна своя цел да „направи Америка отново велика“.
Тези действия той обосновава идеологически съобразно глобалната антинеолиберална вълна в момента чрез консервативен национализъм, против типичните за неолибералната идеология кенсъл култура, политика на идентичността, джендър политика, чрез спиране и контрол на емигрантските потоци, които променят демографски, етнически, цивилизационно държавите – нещо, което наблюдаваме и в Европа, а и в Русия, където консервативната вълна през последните години е много силна.Вицепрезидентът Ванс нарича директно нарича себе си “постлиберал”, предпоставяйки, че епохата на различните версии на либерализма си отива.
Следва специално да се отбележи, че Тръмп е консерватор, но не ляв консерватор, наблягащ на социалната политика, а десен консерватор, наблягащ на намаляване на ролята на държавата – по-малко средства за социална политика, по-малко регулации, по-малко данъци, по-малко работещи в държавната администрация.
2. Алтернативни сценарии на развитие
Накъде ще тласне светът дясно консервативната промяна в САЩ и възходът на икономически национализъм и търговски войни. Високатата степен на сложност и наревновесие на съвременната световна система, както и на САЩ ги прави силно непрогнозируеми. Известно е, че месец преди разпада на СССР експертите и разузнавателните служби на САЩ не прогнозират това. Сега също можем да очакваме алтернативни сценарии с различна вероятност.
2.1. Сценарият „Америка отново велика“
Първият от тях, който изглежда най-малко вероятен е американският сценарий „Америка отново велика“, т.е. да се наложи като световна велика сила, реализирайки амбицията си за икономическо ускоряване на американската икономика и не позволяване на Китай да ги надмине. Подобни сценарии на опити на други страни да настигнат и надминат САЩ, което се оказвало безуспешно е имало досега. Единият от тях е на Япония, която ускорено се развива с перспективи да задмине САЩ и с голям износ към САЩ през 1980-те години. Тогава САЩ с така нар. „споразумение от Плаза“, наложиха на Япония контролирано отслабване на курса на долара срещу японската йена,това направи износът на САЩ много по-конкурентен, а японската икономика рязко забави хода си и ускори задлъжняването си. Другият опит за задминаване беше от СССР, който при Хрушчов обяви кога ще настигне и надмине САЩ, но новата студена война, започната от Рейгън през 1980-те години, налагането на КОКОМ доведоха до необходимостта от промени, до появата на Горбачов, който ги направи така, че ликвидира СССР и източноевропейския социализъм. Досега обаче спрямо Китай нито едната, нито другата стратегия на САЩ работят ефективно.
Китай с голяма вероятност се очаква ще продължи своя възход и изпреварването на САЩ в нарастващо количество сфери. Делът на водещите индустрии в икономиката на Китай е с 38 % по-голяма в сравнение с водещите индустрии в американската икономика. Измерена чрез такива индикатори като учени и инженери, патенти и добавена стойност във водещите индустрии Китайската икономика е с 40 % по-голяма от американската.[9]
А така нар. тръмпономика е малко вероятно да възвърне хегемонната позиция на САЩ. Сега те се насочват към икономически национализъм и протекционизъм, пренебрегвайки досегашната си роля на световна идеологическа машина, която въздейства чрез гигантска мрежа от идеологически и политически структури върху останалия свят – нещо, което типично за периода на неолибералния капитализъм, особено с възхода на неолибералната версия на Демократическата партия.
Сегашната управленска пирамида на САЩ се очертава с най-много милиардери и богати, открито въплъщение на класовото управление. Те ще използват контрола си върху обществената власт, за да привличат пари към себе си. Тръмпономиката с голяма вероятност ще засили неравенството и противоречията в американското общество, които и сега са огромни. Можем да очакваме серия от протести и сблъсъци в него, каквито вече започнаха, включително и с участието на множество различни организации, профсъюзи, политици. Сегашната поляризация няма да намалее, а ще се засили в условия, при които капиталът плаща по-малко данъци, а държавата ограничава разходите, включително и социалните разходи. Опитът да се закрият и смачкат различни институции и оставят без работа хиляди хора среща огромно недоволство, както и реакции чрез съдебните органи, опитващи се да спрат редица решения на Тръмп. Прогнозите са също, че повишените вносни мита ще доведат до растеж на инфлацията, увеличаване на цените, прехвърляне на загубите върху потребителите. Неслучайно вестник „Уол стрийт джърнъл“ излезе с редакционна статия за митническата политика на Тръмп, озаглавена „Най-тъпата търговска война в историята“.[10]
Стратегията на Тръмп за завръщане на американските компании в САЩ чрез данъчни облекчения вече беше използвана по време на първия му мандат и това нямаше съществени следствия. Намаляването на данъците по време на първия мандат на Тръмп показа, че данъчните намаления отиват за изкупуване на акции от големите корпорации и плащане на дивиденти. Данъчните намаления не увеличиха вътрешното производство, а то дори допълнително намаля. Така ще стане вероятно и сега. Търговският дефицит също не намаля. Това се вижда от прогнозите за обратното изкупуване на акции през 2025 г. на Уол Стрийт в това отношение. Прогнозите за дефицита в държавния бюджет също сочат в тази посока. Само за първите три месеца на фискалната 2025 г. вече се очакват 711 милиарда долара дефицит, което е с 200 милиарда, или 39% повече от размера за същия период на миналата година. Голямо изследване на макроикономическите данни на 151 държави за перода 1963-2014 г. показва, че увеличенията на митата са свързани със значителен и постоянен спад в растежа на производството.[11]
2.2.Сценарият мултиполярен глобализиран мирен свят на споделена съдба
Вторият от възможните сценарии, който изглежда по-вероятене китайският и руският сценарийнапреход към мултиполярен глобализиран свят с нови и много по-силни международни институции, които да включват не само победителите във Втората световна война, както беше след 1945 г., а и новите световни сили. Товае мултиполярен глобализиран свят без хегемон, със зачитане на суверенитета и интересите на всяка страна, със спазването на общоприети от всички правила – посока, към която трябва да върви светът според Русия, Китай, Индия, Иран и много други страна. „Това е свят на „споделена съдба“, както казват в Китай, в който глобализацията се запазва, но при мултиполярен политически ред, които се поддържа от силни и ефективни международни институции. В подобна посока вижда развитието на света и Русия. Темата на годишната сесия на Валдайския клуб през октомври 2023 г. беше „Справедливата многополярност: как да осигурим сигурност и развитие за всички“. Основният доклад, представен на сесията бе озаглавен „Атестат за зрялост или Порядък, какъвто досега не е имало: Фантазия за бъдеще без йерархии“.[12]
Страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) надминаха най-развитите държави от Г-7 (США, Япония, Великобритания, Франция, Германия, Италия и Канада) по създавания от тях БВП. Те произвеждат 31.5% от световния БВП, докато Г-7 създават 30.7 % от него. БРИКС изпреварва Г-7 четири пъти в демографско отношение – 3.4 милиарда срещу 800 милиона и този гигантски човешки капитал е много важно икономическо предимство, което тепърва ще дава плодове.[13]
Можем да очакваме, че взаимодействията на Западна Европа, Латинска Америка, Африка и останалия свят с Китай, Русия, БРИКС, държавите, които не искат да се включват в международните конфликти и в политиката на Тръмп в Европа и останалия свят ще нарастват. Макар да не изглежда толкова вероятен на този етап, този сценарий също е възможен и трябва да се борим за него. Да се създават и наложат задължителни за всички правила в условията на невиждани преди това климатични, здрави, технологични рискове, свързани с дистанционни оръжия от типа на дронове, роботи, кибернападения и дълбоки фалшиви новини, биологични рискове и т.н. Това вероятно ще бъде съпътствувано от нарастваща роля на дигиталния суверенитет, не даващ възможност на други страни и чужди компании и социални мрежи да събират данни и да влияят вътре в националните държави.
2.3. Сценарият мултиполярен свят на деглобализация, национализъм и конфликти
Третият сценарий, който изглежда най-вероятен и се разгръща реално е на деглобализация и въхождащ национализъм, на фрагментация и засилващи се конфликти, на неуспех на Тръмп да реализира своята стратегия, която по-скоро може да ускори проблемите на САЩ. Това е сценариятна Тръмпвъв версията на американски Горбачов, който води страната си към перестройка и говори за това как ще донесе не „повече социализъм“, аMEGA(„Да направим Америка отново велика“), критикува предшествениците си за грешките, които правят,но в крайна сметка води страната към нарастващи рискове и конфликти.
Идването на Тръмп и още първия месец на неговото управление рязко увеличиха хейтърството в социалните мрежи и интернет като реакция на агресивното му поведение. В силно кризисното американско общество, в което половината от населението е против Тръмп и започна протести срещу него се говори дори за гражданска война, за отцепване на щати в отделни държави. Това може да спре, но може и да засили някои рискови за света процеси. В Калифорния, най-големият щат на САЩ, който като икономика на отделна държава би заемал шесто място в света вече се събират подписи за референдум за независимост от САЩ през 2028 г. .
Национализмът на Тръмп и наличието на противоречия в американското общество, при което и в момента половината от американците имат силно негативно отношение към него може да разпалят етнонационализма и етнонационалистически конфликти не само в САЩ, но и в много части на света, където във възход са консервативни и националистически сили.
Тръмп по същество разрушава досега действащите международни институции. Предприема санкции срещу Международния наказателен съд. Това става в условия на разрушаване на ролята на международните институции. Още преди преизбирането на Тръмп САЩ постепенно намаляваха участието си в ООН, неговите агенции и други многостранни институции. Американското правителство не се съобразяваше с ООН например при войната в Газа. САЩ не са ратифицирали или са се оттеглили през последните десетилетия от около 50 международни договора.[14]На срещата на върха на БРИКС в Йоханесбург през 2023 г. генералният секретар на ООН Антонио Гутереш каза на събралите се, че институциите в Бретън Уудс „отразяват вчерашния свят“, имайки предвид създадените в края на Втората световна война в Бретън Удс институции като Международния валутен фонд и Световната банка. При това допълнителното обезсилване на международните институции, което прави Тръмп с излизането от Световната здравна организация и от Парижкото споразумение за климата, с агресивните претенции за присвояване на чужди територии рязко намалява възможностите за съвместно решаване на нови глобални рискови ситуации, които могат да се решат само със съвместни усилия.
Периодите на смяна на хегемона и преход към нов хегемон или временен такъв винаги досега са били свързани с нарастваща вероятност от локални войни, каквито в различни форми вече се водят в момента главно като проксивойни в Украйна и Близкия Изток, както и във формата на глобални технологически, информационни, търговски, хибридни, кибер войни.
Става дума за класическата циклична криза на капитализма, при която в предходни периоди се е извършвала смяна на хегемона, но това е било свързано с войни и преразпределение на световната власт.Световните военни разходи се увеличават ежегодно през последните десет години и общите глобални военни разходи достигнаха 2.46 трилиона долара през 2024 г., което е увеличение от 6,5 % в сравнение с 2023 г. След това тяхното увеличение се ускори.
Светът се готви за война и ако използваме известната фраза на Чехов, че ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението. Ползвайки тази метафора можем да кажем, че по стените на държавите днес непрекъснато се поставят нови и нови пушки. А тук фактор за гръмването на пушката са не само досегашните евроатлантически неолиберали, но и възходът на десни и националистически партии, които по принцип имат нарастващи етнически и териториални претенции към други страни. А досегашната история на преход от монополярен или биполярен към мултиполярен свят винаги е била свързана с увеличаване на локални, а след това и на глобални конфликти.
Имайки предвид всичко това и идеите на теорията на световните системи на Имануил Уолърстейн, Джовани Ариги, Самир Амир и редица други автори аз виждам като най-вероятен този трети сценарий. Известно е, че те говорят, че в периода 2010-2050 г. се върви към терминална криза на капитализма, свързана с конфликти, войни и революции от която може да се излезе или със създаването на нова и различна социалноикономическа система или с алтернативна деградация, неофашизация и много по-бедствен негов вариант.
[1]Human Development Report 2021/2022: Uncertain times, unsettled lives. Shaping our future in a transforming world, New York: UNDP, 2022, pp. 3-11
[2]DeConcini, Christina and Jennifer Rennicks. One Year In, How the Inflation Reduction Act Is Creating a Manufacturing Resurgence in the US, https://www.wri.org/insights/inflation-reduction-act-anniversary-manufacturing-resurgence, August 9, 2023
[3]Polychroniou, C. J. Is the US Dollar on the Verge of Being Dethroned as the World’s Currency?, In: Global Policy, https://www.globalpolicyjournal.com/blog/19/07/2023/us-dollar-verge-being-dethroned-worlds-currency?fbclid=IwAR32mhmrfPO3RgF_aOvz0-AFpCVR923t8JSDQqbhlLUGN4Sw5-uYeWyEQPc, July 19, 2023
[4]Beckley, Michael.The Strange Triumph of a Broken America, In: Foreign Affairs, January/February 2025
[5]Noonan, Peggy. Trump and the Collapse of the Old Order, https://www.wsj.com/opinion/trump-and-the-collapse-of-the-old-order-policy-politics-eb2fe178?st=pRkzzq&reflink=desktopwebshare_permalink&fbclid=IwY2xjawIMp6hleHRuA2FlbQIxMQABHY9p8xX2ylrkPp7REOjVQYYRV2wcj1F4XoP5ewCGq4SabCT2RN_yl6eLyg_aem_PKzNADzEH-oX7iTu0WFofQ, January 31, 2025
[6]Gaida, Jamie and Jennifer Wong-Leung, Stephan Robin, Danielle Cave.ASPI’s Critical Technology Tracker. The global race for future power, Report No. 69/2023, The Australian Strategic Policy Institute Limited 2023
[7]Рейтинг РБК: 50 крупнейших технологических компаний России, https://www.rbc.ru/ratings/business/04/06/2015/55674b3d9a7947eee1956ff0, 04.06.2015
[8]Klint, Carolina. 5 ways businesses can navigate global trade in today’s fragmented geoeconomic landscape, In: World Economic Forum, https://www.weforum.org/stories/2025/01/5-key-actions-business-fragmented-geoeconomic-landscape/?fbclid=IwY2xjawIIo7NleHRuA2FlbQIxMQABHbVbKi1tdWuu_clhxe2J_n3SqbC0h6h4i_fTpU0UutU5eJCNFgDwAe__3A_aem_oL30ql6bEuwFkoTyM0DT9A,January 29, 2025
[9]Atkinson Robert D. and Nigel Cory. Time for Competitive Realism, In: International Economy, Winter 2023, p. 65
[10]The Dumbest Trade War in History, https://www.wsj.com/opinion/donald-trump-tariffs-25-percent-mexico-canada-trade-economy-84476fb2, January 31, 2025
[11]Furceri, D and S.A. Hannan, J.D. Ostry, A.K. Rose. Are tariffs bad for growth? Yes, say five decades of data from 150 countries, In: Journal of Policy Modeling, Vol. 42, № 4, July–August 2020
[12]Барабанов, Олег и Тимофей Бордачёв, Фёдор Лукьянов, Андрей Сушенцов, Иван Тимофеев. Аттестат зрелости, или Порядок, какого ещё не было Фантазия о будущем без иерархии, Фонд развития и поддержки Международного дискуссионного клуба «Валдай», 2023
[13]Bloch, Michaël.Pour la première fois, les Brics sont devenus plus puissants économiquement que le G7, In: Le Journal du Dimanche, https://www.lejdd.fr/economie/pour-la-premiere-fois-les-brics-sont-devenus-plus-puissants-economiquement-que-le-g7-134406, April 5, 2023
[14]Castañeda, Jorge G.American Leadership Is Good for the Global South, In: Foreign Policy, https://www.foreignaffairs.com/united-states/american-leadership-good-global-south?utm_campaign=fb&utm_content&utm_medium=social&utm_source=facebook&fbclid=IwY2xjawIQFPZleHRuA2FlbQIxMQABHdWWGjOKE-PafnM8yOG6q8E71vWxPryXmvvdoMZFYMxdQw84-Pnf5vsv9A_aem_8pRDJVyuCsuEXiCu8Zcd6A,February 4, 2025
