Крум Зарков: Упорството на Сарафов гарантира негативни последици за съдебната система
Конституционната криза, която предизвикаха Висшият съдебен съвет (ВСС) и Сарафов с отказа си да се подчинят на закона не започна вчера, а в края на юли. Върховният касационен съд (ВКС) просто констатира следствие от тази криза – а именно, че незаконният главен прокурор не може да осъществява ключови правомощия. Продължаващото упорство на самия Сарафов, който впряга прокуратурата и Асоциацията на прокурорите да твърдят, че постановеното от ВКС няма кой знае какво значение, е висша степен на безотговорност и гарантира неизмерими негативни последици, както за цялата съдебна система, така и вероятно по конкретни дела.
Защитата, която Бойко Борисов оказа днес на узурпиращия функциите главен прокурор с думите “аз мисля, че е законен” пренася политическата отговорност за колапса на основен механизъм на държавното управление върху него и партията му, която, апропо, е излъчила бездействащите по темата премиер и министър на правосъдието.
Обясненията, че само Върховният административен съд (ВАС) може да отмени незаконосъобразното решение на ВСС, са формално верни, но няма да им свършат работа. Първо, защото самият ВАС е в същата ситуация като прокуратурата по отношение на своя председател. Второ, защото това, че никой не го е сезирал за да ги отмени, не означава, че въпросните актове са законни – а когато съзнателно нарушаваш закона, носиш и друг тип отговорност. И трето, защото е правно и житейски абсурдно шефът на прокуратурата – институция, чиято работа е да доказва твърденията си пред наказателния съд – да не е признат за законен от Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Какво ще работи този главен прокурор, който Борисов счита за законен, като ВКС не го приема за такъв?
Ситуацията на Сарафов е невъзможна и неудържима, но вкопчвайки се в поста си, той носи и ползи. Предварително дискредитираната прокурорска колегия на ВСС окончателно бе разобличена като некомпетентна и/или зависима: първо от съдийската колегия на същия орган (която не последва абсурдното й тълкувание), а след това от ВКС, който има правомощие да го отхвърли в конкретни случаи и го направи категорично. Прокуратурата се показа в пълния си “блясък” и с това, че сред близо 1500-те ни прокурори не се намери нито един да възроптае пред очевидното закононарушение. Борисов пък се изяви като основен пазител на незаконното статукво в неразрушим съюз с мълчаливия по въпроса Пеевски. Пред гражданството се показа на голо Властта на беззаконието и доказа характера на безправовата държава. Каква друга може да е страна, в която прокурори и водещи политици не се интересуват ни от закон, ни от съд?
Остава въпросът за реакцията.
