Кутев за евролидерите: Недодялани авантюристи, които биха ни въвлекли в ужасите на Трета световна война
В Брюксел са готови да водят войни, но не със своите тела, а с тези на руснаци, украинци, а защо не и българи или румънци, стига да им го позволим, написа във Фейсбук бившият депутат и говорител на служебния кабинет на Гълъб Донев
Лидерите на Европа очевидно изпадат в тежък когнитивен дисонанс, предизвикан от нелепата им способност да повярват на лъжите, които сами произведоха през последните години. Защото всички те знаеха, че войната в Украйна, започната от Русия, бе старателно подготвена и предизвикана от съвместните усилия на ЕС и САЩ. Те знаеха, че неизпълнението на Минските споразумения ще доведе до война и въпреки позицията им на гаранти на тези споразумения, не само, че не подпомагаха изпълнението им, но и най-подло, даже не забелязваха неизпълнението им. А никой от тях, до ден днешен, не е оспорил очевидната теза, че изпълнението на Минските споразумения щеше да отмени войната.
Нетърпимо дразнещо за мен е да гледам как евролидерите се занимават основно с външна политика, за която нямат никакъв капацитет. ЕС е замислен само няколко години след Втората световна война, като обединение на държави, част от които току що бяха причинили най-безобразната война на света. Едните пряко, с фашизъм и агресия, а другите с нелепата си неспособност да им противодействат. Та, конструирането на новата наднационална сила ЕС, трябваше да гарантира нейната външнополитическа импотентност в интерес на един мирен свят. И това е напълно разбираемо, защото никой нямаше доверие на разпалвачите на най-жестоките войни на света. А гарантираната външнополитическа импотентност включва отсъствието на основните инструменти на външната политика у лидерите на Европа:
1. Най-важният инструмент на външната политика е дипломацията, която в ЕС не е централизирана и е силно неефективна, в сравнение с останалите супер сили.
2. Друг основен инструмент на външната политика е разузнаването, което за ЕС на практика не съществува, защото разчитаме на националните разузнавания и “партньорските служби”, а това няма никакво сравнение с мощта на ЦРУ, КГБ, Мосад и куп други мощни разузнавания, като английското, китайското и други.
3. Може би най-важният инструмент за външна политика е армията и никак не е случайно, че САЩ последователно саботират напъните на Де Гол за европейски въоръжени сили. НАТО е мощен съюз, но никой не би допуснал управлението на най-мощната армия в света да бъде в ръцете на авантюристите, причинили две световни войни, каквито са държавите в Европа.
4. Следващият инструмент на външната политика са аналитичните звена, които могат смислено да разработват бъдещи сценарии и да проектират сложни политически развития. И тук ЕК не е нито най-силната, нито дори конкурентна.
Иначе казано, европейските лидери нямат никакви инструменти за провеждане на външна политика и това е съвсем логично, като се има предвид какво натвориха в началото на ХХ век. И слава Богу, защото последните им действия окончателно ме убеждават, че нищо не са научили през дългите години на мир в Европа. Някои от тези недодялани авантюристи биха ни въвлекли в ужасите на трета световна война с лекотата, с която го направиха предишните два пъти. Защото очевидно мислят през омразата, а не през съчуствието. Защото са склонни към нарушаване на всички демократични принципи и най-вече към ограничаване на правото ми на информация, систематично ограничавано през последните години, под предлог за борба с дезинформацията. Защото са готови да водят войни, но не със своите тела, а с тези на руснаци, украинци, а защо не и българи или румънци, стига да им го позволим. Единствената ми надежда е, че тези назначени политици вече са толкова отдалечени от реалните механизми на политиката, че не могат реално да преместят нищо и респективно не могат да застрашат световния мир поради собствената си несъстоятелност.
А единственият път, който виждам пред Европа в новите условия е нейното централизиране и засилване на федеративността. Но с тези политически елити подобно приключение може да се окаже екстремно. Та, скъпи граждани, да се стягаме, защото от нас зависи колко ще им позволим и накъде ще тръгнат. Съпротива и борба за реална демокрация ми се струва да е единствената алтернатива на инфантилното лидерство в Европа.
