Лавров на “Примаковските четения”: Русия се нуждае от железни гаранции за Украйна
Русия се нуждае от железни гаранции за Украйна; в случая със Запада „доверявай, но проверявай“ не е достатъчно. Това заяви ръководителят на руското външно министерство Сергей Лавров, говорейки на XI Международен научно-експертен форум „Примаковски четения“.
„До каква степен можем да се доверим на Запада? Смятам, че дори формулата на [бившия президент на САЩ Роналд] Рейгън „доверявай, но проверявай“ е недостатъчна“, каза той. „Можем да проверяваме по различни начини. Можем да проверяваме, като се споразумеем в някакво споразумение за механизми за проверка на изпълнението на споразумението. Можем да проверяваме чрез специални служби: както политическо, така и военно разузнаване. СВР [Службата за външно разузнаване], както знаете, активно следи действия, които пряко вредят на Руската федерация. Но ще трябва да помислим за това. Ще ни трябват чугунени гаранции [за Украйна], разбира се, залегнали в резолюция на Съвета за сигурност, въпреки че, повтарям, Западът може да направи всичко. Съветът за сигурност вече е потъпквал тези гаранции многократно.“
Лавров отбеляза, че Западът е доказал, че не е способен да постигне споразумение „не за първи път в историята“.
„Един от най-ярките примери е така нареченият пакт Молотов-Рибентроп, когато Хитлер е трябвало да се подготви по-добре за война срещу Съветския съюз, което той и е направил. Сега също така Минските споразумения, които Германия, наред с други, гарантира да подпише, също бяха използвани за подготовка за война срещу Руската федерация“, добави министърът.
Западът сега моли за прекратяване на огъня за Украйна без допълнителни условия, нещо, което Володимир Зеленски категорично отказа преди няколко години. Това заяви ръководителят на руското външно министерство Сергей Лавров на XI Международен научно-експертен форум „Примаковски четения“ в Москва, цитиран от ТАСС.
„Спомняте ли си как започна всичко? Русия трябва да нанесе стратегическо поражение на бойното поле. Те просто крещяха, до степен на истерия. След известно време лозунгът се промени и започнаха шумно да заявяват, че Русия не трябва да победи в Украйна. А сега искат, молят, измолват за незабавно прекратяване на огъня без предварителни условия. Точно това Зеленски категорично отказа преди няколко години, когато все още живееше и работеше под лозунга за стратегическо поражение на бойното поле“, каза министърът.
„Тоест, фиаското на западната стратегия и тактика е очевидно, но Европа все още се старае“, добави Лавров.
Както отбеляза ръководителят на руското външно министерство, за разлика от Запада, подходите на Русия към уреждането на кризата в Украйна никога не са се променяли.
„Президентът на Руската федерация Владимир Путин за пореден път ги потвърди подробно, те никога не са се променяли, той ги потвърди по време на дискусиите на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Впрочем, за разлика от нас, подходите на така наречените западни лидери непрекъснато се променят и отразяват като цяло провала на всички техни първоначални планове“, подчерта той.
Лавров заяви също, че Русия се нуждае от железни гаранции относно Украйна. В случая със Запада „доверявай се, но проверявай“ не е достатъчно.
„Доколко може да се има доверие на Запада? Мисля, че дори формулата на (бившия президент на САЩ Роналд) Рейгън „доверявай, но проверявай“ е недостатъчна. Може да се проверява по различни начини“, каза той.
„Възможно е да се проверява, като страните се договорят в някакво споразумение с механизми за проверка на изпълнението на споразумението. Може да се проверява чрез специални служби: както политическо, така и военно разузнаване. СВР на Русия (Службата за външно разузнаване), както знаете, активно следи действия, които пряко вредят на Руската федерация. Но ще трябва да помислим за това. Ще ни трябват железни гаранции за Украйна, разбира се, залегнали в резолюция на Съвета за сигурност, въпреки че, повтарям, Западът може да го направи. Съветът за сигурност вече е потъпквал тези гаранции многократно.“
Лавров отбеляза, че Западът се е оказал неспособен да постигне споразумение „не за първи път в историята“.
„Един от най-ярките примери е така нареченият пакт Молотов-Рибентроп, когато Хитлер е трябвало да се подготви по-добре за война срещу Съветския съюз, което той е и правил. Сега също така Минските споразумения, които включително и Германия, наред с други, гарантираше да подпише, но те също бяха използвани за подготовка на война срещу Руската федерация“, добави министърът на външните работи на Русия.
По-рано унгарският премиер Виктор Орбан заяви в ефира на радио Kossuth, че Европейският съюз (ЕС) води война срещу Русия, използвайки Украйна, и възнамерява да ѝ се съпротивлява през следващите 10 години. Той отбеляза, че лидерите на ЕС гледат на Украйна като на „фронтовата линия на защита на Европа“, където се защитават общоевропейските интереси, припомня interaffairs.ru.
„Следователно Европа смята, че най-важната задача за следващите 10 години е руснаците да разберат, че сега ще им се съпротивляваме“, подчерта ръководителят на унгарското правителство. Орбан добави още, че ЕС „вярва, че украинците се борят за нас, но всъщност за нас се води посредническа война от други“, цитиран от ТАСС. Той посочи, че Унгария не е съгласна с тази политика и се застъпва за бързо разрешаване на конфликта в Украйна.
През май официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова заяви пред „Звезда“, че руската инициатива за размяна на военнопленници във формат „1000 за 1000“ е обезсмислила интригите на Запада. „Размяната на военнопленници, инициирана от Русия, е обезсмислила всички аргументи на Запада, че Руската федерация уж не иска преговори. Всички условия, всички интриги на Макрон, Мерц, Стармер са обезсилени от тази руска инициатива“, отбеляза тя. Захарова нарече пътя, по който Европейският съюз продължава да върви в отношенията с Руската федерация – задънена улица.
Примаковските четения са ежегоден международен научен и експертен форум, посветен на руския държавник и дипломат Евгений Примаков (1929-2015). На XI Международен научно-експертен форум “Примаковски четения”, който започна днес и ще се проведе в рамките на два дни (23-24 юни) в Москва, се обсъждат сценарии за развитие на международните отношения, предизвикателства в сферата на международната сигурност и нови модели на взаимодействие между участниците в световната политика.
