Лечебната сила на 5 красиви цветя

Китайците познават лечебните свойства на растенията от хилядолетия. Традиционната китайска медицина използва над 3200 билки, като много от тях са цветя, които красят нашите градини.

Божурът

Легендата разказва, че Хуа То (145 – 208), известен лекар от династия Хан, направил погрешно заключение за божура. След като изпробвал стъблото, листата и цветовете му, той решил, че това растение няма лечебни свойства.  „Ти провери надземната част на божура, но забрави за това, което е под земята“, казала жена му, но не успяла да го убеди. Веднъж тя загубила много кръв и имала силни болки в корема. Опитала се да облекчи състоянието си с корени от божур и те наистина се оказали ефективни. Когато Хуа То разбрал за случилото се, горещо благодарил на съпругата си.

Зад красотата на божура се крие силно лечебно действие. В своя труд „Компендиум на лекарствените вещества“ Ли Шиджън пише, че корените на това цвете лекуват болки в корема и костите, бери-бери, кървене от носа, кръв в храчките, бяло течение и подуване на езика.

Според „Китайския фармацевтичен речник“ корените на белия божур, известни още като „бай-шао“, подсилват кръвта, успокояват черния дроб, облекчават болката в гръдния кош и корема, помагат при диария, спонтанно и нощно изпотяване, както и при обилно менструално кървене. Те изчистват излишната топлина от тялото, насърчават кръвообращението и премахват застоя на кръвта, облекчават болките в очите, помагат при сляп цирей, кървене от носа. Горчиви и кисели са на вкус и охлаждат организма, докато тези на червения божур са горчиви и имат по-слабо охлаждащо действие.

Градинската орхидея

 Хун Май, известен писател от династия Сун, в една от историите си говори за растение, което лекува кървене при кашлица. Той разказва, че записал от един затворник рецепта, която по-късно използвал в лечението на войник с тежка хемоптиза (кръвохрачене). За негова изненада болният оздравял само за ден след като изпил лечебната отвара. Отварата се варяла от стрити на прах градински орхидеи, а приемането им с оризова каша спирало кървенето.

Градинската орхидея (Bletilla striata) се използва предимно в лечението на белодробни и стомашни кръвоизливи, напукани ръце и крака през зимата и отоци около рани. Тя има силно стягащо действие и хемостатичен ефект върху белите дробове, благоприятен ефект върху растежа на мускулите и кожата, насърчава заздравяването на фокални лезии, пише Ли Шиджън в своя „Компендиум на лекарствените вещества“.

Според „Китайския фармацевтичен речник“ градинската орхидея се използва при кървене от язви на стомаха и дванадесетопръстника, туберкулоза, изгаряния и хирургични рани, както и анални фисури. С лечебна цел обикновено се използва грудката на растението, която е горчива и стипчива на вкус и има свойството да охлажда организма. Градинската орхидея обича хладни и влажни места. Смята се, че нейна родина е Китай и е широко разпространена в провинциите по поречието на река Яндзъ.

Прунелата

Легендата разказва за майката на учен, която се разболяла от цервикален туберкулозен лимфаденит (скрофула). Синът й извикал лекар, който се качил в планината и се върнал с плевел, за който твърдял, че може да излекува жената. В продължение на 10 дни тя пила отвара от растението и оздравяла. Някои наричат този плевел „самолечебник“ или „цветето, което лекува всичко“, а научното му име е Prunella vulgaris (прунела).

Според Компендиума на Ли Шиджън той лекува основно проблеми с черния дроб, болки в очите, бяло течение с червеникав цвят, скрофула и следродилна анемия.

В „Китайския фармацевтичен речник“ се посочва, че билката лекува заболявания като белодробна туберкулоза, мокър плеврит, бациларна дизентерия и остър хепатит. Като лечебно средство обикновено се използват изсушените съцветия на прунелата, които са с пикантен и горчив вкус и имат свойството да охлаждат организма. Билката се среща в Европа, Азия и Северна Америка. Расте в нивите и край пътищата.

Орловият нокът

Писателят Джан Бандзи от династия Сун (960 – 1279) в своите записки разказва история, според която орловият нокът, познат още като лоницера или японски нокът, помогнал при отравяне с гъби. При династия Сун няколко монаси от храма Байюн се почувствали зле, след като яли диви гъби. Един от тях събрал от планината цветове на орлов нокът в опит да изчисти отровата от тялото си и наистина успял.

Според древните книги освен детоксикиращи свойства, орловият нокът има и козметичен ефект. В „Тайната история за личния живот на императрица Цъси“, написана от Дъ Лин, се казва, че императрицата овлажнявала кожата си с дестилат от орлов нокът половин час преди лягане.

Билката помага при висока температура и отравяне и се използва предимно при пиогенни инфекции, отравяне, диария и др., се казва в Компендиума на Ли Шиджън.

Орловият нокът, който китайците наричат „дзининхуа“, или „златни и сребърни цветя“, обикновено се среща в две разновидности – с жълти и бели цветове. В „Китайския фармацевтичен речник“ се посочва, че изчиства излишната топлина и токсините от тялото, използва се в лечението на заболявания като фарингит, пневмония, бактериална дизентерия, уртикария, ерозия на маточната шийка и др. Като лечебно средство обикновено се използват изсушените цветове, които са сладки на вкус и имат свойството да охлаждат организма. Орловият нокът цъфти от април до юни и се адаптира лесно към студ, суша и влага. В Китай расте предимно в провинциите Шънси, Хъбей, Ляонин, Шанси и Гансу.

Орхидея дендробиум

Легендата разказва за човек на име Хуа Доу, който бил призован в армията,  сражавал се героично с врага и станал известен генерал. Когато се завърнал у дома, заварил майка си парализирана и ослепяла. Един ден, докато се разхождал в планината, генералът видял възрастно семейство да оре нивата, като в ралото бил впрегнат мъжът.

Семейството му обяснило, че всяка година вземали добитъка им за армията и затова се налагало мъжът да се впряга в ралото. Хуа Доу помогнал на възрастните хора и те като благодарност му дали билка, с която да излекува майка си. След около половин година тя наистина се изправила на крака и прогледнала отново. По-късно тази билка станала известна като „животоспасяващо растение“ или „трева на безсмъртните“.

Орхидеята дендробиум се използва в лечението на увреждания на далака и стомаха, на заболявания, причинени от студ и топлина, ревматизъм, както и проблеми с кожата и изпотяване заради недостиг на Ин, пише в своя Компендиум Ли Шиджън.

Според „Китайския фармацевтичен речник“ билката попълва запасите от Ин енергия и овлажнява вътрешните органи. Дендробиумът е от семейството на орхидеите и расте по стволовете на дървета или в скалните пукнатини предимно в тропиците на Азия и тихоокеанските острови. В Китай се среща в провинциите Юннан, Гуандун и Гуейджоу, както и в Гуанси-джуанския автономен регион. Като лечебно средство се използва стъблото на растението, което древните китайци почитали като една от деветте билки на безсмъртието.

Бън цао ган му (Компендиум на лекарствените вещества) е един от най-пълните и изчерпателни справочници за китайските билки. Негов автор е известният лекар и фармацевт от династия Мин – Ли Шиджън (1518 – 1593), който посвещава 27 години от живота си за събирането на тази ценна информация. Компендиумът се състои от 52 тома, в които са обединени и структурирани всички известни по онова време знания на китайската медицина за лечебните вещества.

„Китайският фармацевтичен речник“ е най-обширният фармацевтичен справочник в Китай. Последното му издание от 2010 г. съдържа 30 000 речникови статии за съвременната и традиционната медицини.