“Левицата“ постигна исторически успех в Берлин, заедно с АзГ могат да налагат вето на промени в конституцията
Германската партия “Левицата” постигна изненадваща победа в Берлин на вчерашните избори за Бундестаг (долната камара на парламента), като получи 19,9% от гласовете на избирателите от столицата на Федералната република, сочат резултатите от преброяването на всички бюлетини, предаде ДПА.
Крайнолявата партия получи почти два пъти повече гласове в Берлин, отколкото на изборите през 2021 г. Досега “Левицата” никога не беше печелили най-много гласове в столицата на федерални избори, а през 2021 г. те се класираха на четвърто място в Берлин.
Християндемократическият съюз, чиито представител е и кметът на Берлин Кай Вегнер постигна лек ръст в подкрепата си спрямо предишните федерални избори, като спечели 18,3 % от гласовете. През 2021 г. ХДС получи 17,2 % от гласовете в Берлин. “Зелените” претърпяха рязък спад на подкрепата в столицата на Федералната република като гласовете за тях спаднаха от 22% през 2021 г. до 16,8% на вчерашните избори.
Крайнодясната партия “Алтернатива за Германия” (АзГ) отбеляза значителен успех в Берлин, като увеличи подкрепата си до 15,2% спрямо 9,4%, получени през 2021 г. АзГ също така отбелязаха малка преднина пред Германската социалдемократическа партия (ГСДП) на отиващия си канцлер Олаф Шолц, която вчера получи 15,1% от гласовете на избирателите в Берлин и завърши на пето място. За сравнение през 2021 г. подкрепата за ГСДП в столицата възлизаше на 22,2 % и се класира на първо място. Социалдемократите не бяха получавали толкова малко гласове в Берлин след обединението на Германия през 1990 г.
Избирателната активност в германската столица вчера беше висока, като 80,3 % от имащите право на глас отидоха до урните. За сравнение на предишните федерални избори през 2021 г. тя възлизаше на 69,5%.
Крайнодясната партия “Алтернатива за Германия” (АзГ) и крайнолявата “Левите” вече ще разполагат общо с една трета от местата в новия състав на Бундестага (долната камара на германския парламент) и ще могат да блокират евентуални промени в конституцията, като например разхлабване на дълговата спирачка на Федералната република, съобщи Ройтерс.
Конституционно установената дългова спирачка ограничава бюджетния дефицит до 0,35% от брутния вътрешен продукт, което обаче не важи за мерки като допълването на специалния фонд за отбрана или създаването на нов специален фонд.
Но както АзГ, така и “Левите” се противопоставят на военната помощ за Украйна и с новопридобитата си сила в долната камара на парламента биха могли да наложат вето върху увеличаването на вноските във фонда за отбрана, а това ще създаде напрежение със съюзниците на Германия в НАТО, включително със САЩ на президента Доналд Тръмп, който иска Европа значително да увеличи разходите си за отбрана.
