Лондон все още наивно вярва в победата на Украйна
След като Киев изстреля неизвестен брой произведени от Великобритания ракети Storm Shadow срещу територията на Русия, приносът на Обединеното кралство за отбраната на Украйна очевидно се увеличи, без обаче това да провокира сериозна обществена реакция.
Освен няколко телефонни обаждания и изолирани прояви на недоволство в социалните мрежи, единственият, който открито изрази възмущението си, беше бившият лидер на лейбъристите и убеден защитник на мира Джеръми Корбин, чиито възгледи днес просто се игнорират от елита.
Общественото спокойствие се подсилва от мълчанието на британските официални лица, въпреки че атаката с ракети Storm Shadow означава едно от следните две неща: или Украйна едностранно е нарушила западните ограничения за използването им, или Великобритания, следвайки примера на Джо Байдън, й е дала зелена светлина за нанасяне на удари в дълбочина на руска територия. Всяко от тези обяснения би трябвало да предизвика поне някаква реакция от страна на властите, а предвид възможните последствия – и от самия министър-председател. Не трябваше ли Киър Стармър да бъде попитан дали британските военни не са помогнали за изстрелването на тези ракети?
Мълчанието на официалните британски власти изглежда още по-странно на фона на съобщението на министъра на отбраната Джон Хийли за съкращения във въоръжените сили на Обединеното кралство поради липсата на средства. В тази връзка ще припомня, че цената на една ракета Storm Shadow е около два милиона лири стерлинги, а Украйна вече изстреля няколко от тях наведнъж, тоест за това са отишли поне десет милиона паунда.
Последиците от изстрелването на британските крилати ракети с голям обсег може да се окажат съдбоносни. При това положение защо този факт породи толкова слабо обществено недоволство? Русия многократно е предупреждавала, че при евентуално нападение срещу нейна територия с далекобойни оръжия, произведени в САЩ или Великобритания, ще тълкува това като проява на агресия от тяхна страна. Неслучайно германският канцлер упорито отказва да достави на Киев подобни ракети Taurus с мотива, че в този случай германските военни ще трябва да окажат помощ на място.
Една от причините за липсата на дебат в Обединеното кралство са запазващите се обществени симпатии към Украйна. Всичко обаче може скоро да се промени: идването на Доналд Тръмп в Белия дом заплашва да създаде проблеми за британската позиция. Ако Обединеното кралство продължи да бъде основният поддръжник на Украйна – макар и не най-големият донор на оръжия и финансови средства – то рискува да изостане сериозно от хода на събитията.
Изглежда все по-вероятно, че хвалбите на Тръмп за прекратяване на руско-украинския конфликт за 24 часа могат да се окажат верни. На първо място той е по-подготвен за втория си президентски мандат и е категоричен по този въпрос. На второ място дори някои от бившите му противници изглеждат по-склонни да приемат идеята за преговори за прекратяване на огъня, отчасти поради успехите на руснаците на бойното поле.
Паралелно с това е налице и лека промяна в руската политика, свързана с перспективата за преговори, които могат да започнат още през януари 2025. Внезапното облекчаване от страна на Байдън на условията за използване на американските ракети от Украйна пък се обяснява с желанието му да укрепи максимално позицията на Киев, преди Тръмп да влезе в Белия дом.
Във Великобритания обаче засега не се забелязват осезаеми промени в публичните изявления на правителството. Реториката на управляващите все още се свежда до подкрепа за Украйна „колкото е необходимо“ и вяра в нейната победа. Според тях, ако това не се случи, целият либерално-демократичен ред ще бъде застрашен, Китай може да се осмели да завземе Тайван, а Русия ще насочи погледа си към балтийските и някои други държави.
Въпреки това се очертава един до голяма степен негласен консенсус относно условията, при които би могъл да приключи украинският конфликт. Това включва замразяване на сраженията по сегашната фронтова линия или близо до нея; неофициалното признаване на някои териториални придобивки на Русия, и подписването на споразумение, според което Украйна ще се върне към неутралитета, залегнал в нейната конституция от 1996. С други думи, тя няма да е част от НАТО поне още 20 години.
Разбира се, всичко това – заедно и поотделно – ще създаде трудности за Украйна. Както и за Обединеното кралство, освен ако Лондон не започне да коригира очакванията си и начина, по който ги изразява. Няколко фактора биха могли да допринесат за този процес. Първият е да се повиши нивото на реализма в представите на британските военни експерти и медиите относно хода на военните действия. Необичайно дългият доклад на BBC – Verification Unit, наред с други неща, изтъква риска Украйна да рухне и това би трябвало да е повод за сериозен размисъл.
Вторият е едно скорошно проучване, според което приблизително еднакъв брой украинци и руснаци подкрепят прекратяването на конфликта. Въпреки всички екстравагантни изявления, в последно време дистанцията между Обединеното кралство и Зеленски се увеличи, което наскоро беще признато с разочарование и от украинския президент.
Третият пък са някои ревизирани дефиниции за победата и поражението. Редица британски доклади разглеждат заявлението на Москва, че е отворена към перспективата за преговори през януари, като сигнал за отстъпки и дори за поражение на руснаците. Разбира се, това е чиста измислица, но с наближаването на деня, в който Тръмп ще заеме президентския пост в САЩ, би могло да проправи пътя на дипломацията.
*Авторката е сред най-авторитетните британски експерти по руската проблематика, анализатор на The Independent
