Любомир Кючуков: Европа напусна полето на ценностите и рискува да седи на втория ред при глобалната игра
Нашият коз – и нашата сила при евентуални преговори е светът утре, тоест бъдещите отношения на Русия с Европа. Това е нещо което реално интересува, казва бившият заместник-министър на външните работи (2005-2009) и наш посланик в Лондон (2009-2012)
– И отделни държави, и Европа като цяло започват да се изправят пред предизвикателства, непознати от десетилетия. Франция, например, е без правителство близо месец – нещо, което не се е случвало от 1958-а. Европейците, изглежда се готвим за война. Защо се случва това, господин Кючуков? Европа предизвика кризисните процеси сама или те са внос? От Тръмп, от Русия, от Китай?
– Процесите са по-дълбоки – и доста по-продължителни. След разпада на двуполюсния свят в периода на продължилата около две десетилетия илюзия за монополярен свят САЩ утвърждаваха своята глобална доминация (и се родиха Ирак, Афганистан, Либия), докато Русия постепенно започна да възвръща стремежа си към хегемония върху пост-съветското пространство (с резултат Южна Осетия, Абхазия, Приднестровието). Тези процеси за определен период от време протичаха паралелно, но на различни нива, без да се засичат. Тяхната пресечна точка се оказа Украйна – и войната там. Иначе казано: тече дълбоко преструктуриране на международните отношения и архитектурата за сигурност в света, водещи до ерозия на следвоенния световен ред, неговите институции и международното право.
– Европейската комисия е подложена на два вота на недоверие. Инициатор на първия са крайнодесните от „Патриоти за Европа“, на втория – крайнолевите от „Левицата“. Как разчитате Вие атаката от два полюса? Впрочем, ако трябва да търсим общ знаменател в мотивите, това е търговското споразумение, което ЕК сключи с Тръмп.
– Тук виждаме ефекта от кризата върху политическото представителство – засилване позициите на радикалните сили за сметка на отслабване влиянието на центъра. Лявоцентристките и дясноцентристките партии престанаха да бъдат алтернативни една на друга, те вече дори са трудно различими. И затова алтернативата се търси отвъд тях. Нещо повече, те се превърнаха в част от проблемите, а не в път за тяхното разрешаване – нерядко и чрез отричането на съществуването на проблемите. Следва да се добави и опитът на фон дер Лайен, олицетворяваща именно тази тенденция, да овладява политическо влияние и ресурси отвъд компетенциите на Европейската комисия за сметка както на държавите членки, така и на Европейския парламент. И споразумението за митата със САЩ е може би най-видимата демонстрация. Доминиращото чувство в Европа след неговото сключване бе неприятие и унижение, които се оказаха дори по-силни като политически фактор от практическите негативни ефекти за европейската икономика – и обединиха необединимото: радикалните партии от ляво и дясно.
– Председателят на групата “Патриоти за Европа” в ЕП Жордан Бардела обяви в дебата за вота, че Фон дер Лайен води Европа към нищото, че политиката на ЕС за миграцията и разширяването подкопават европейския суверенитет. Набират ли сила, влияние и популярност политическите сили в европейските страни, които споделят тези становища? Дефицит на сигурност – това ли е причината за бунта, ръмженето, недоволството на европейските граждани?
– Загубата на сигурност – национална, но и персонална – е едно от най-сериозните измерения на кризата. Като миграцията се възприема като най-сериозна – и видима – заплаха. Нараства чувството, че държавата не е в състояние да гарантира досегашния комфорт на своите граждани и изгубената сигурност започва да се търси на под-държавно ниво – в общността на етнос, религия, идеология. Тук следва да се добави и загубата на чувството за справедливост и падащия жизнен стандарт на гражданите. Това се свързва с войната – но с една важна особеност: като цяло отсъстват масови антивоенни акции (извън тези за Газа напоследък), а недоволството е срещу последиците от войната. Като резултат се оформя още един дефицит – този на доверие. Към управляващите. Към тяхното желание и способности да отговорят на проблемите на управляваните. Което пък ерозира доверието и в представителната демокрация. Тоест, говорим за дълбоката криза на обществата – която определено не носи цикличен, а по-скоро системен характер.
– В Германия също се случва нещо немислимо преди няколко години – „Алтернатива за Германия“ се насочва към позицията на първа политическа сила. Кои са водещите причини за този тренд според Вашия анализ и Вашите наблюдения?
– Това е конкретен резултат от тенденциите, за които стана дума. И които засягат цялото евроатлантическо пространство. Изборът на Тръмп-2 показва, че не става дума за отклонение от правилото, а за доминираща тенденция, свързана с нарастване влиянието на популистки и националистически формации. Тези партии са управляващи в Италия, Унгария, Финландия, спечелиха изборите в Нидерландия, водят в проучванията не само в Германия, но и във Франция и Великобритания. Като за разлика от САЩ в Европа тази тенденция е облечена в идеологическите доспехи на крайно-дясното. Въпреки това, доколкото геополитиката доминира над идеологиите в Европа през последните години и партиите биват етикирани като проевропейски и проруски вместо като леви и десни, то всички тези формации се самообявяват за привърженици на Тръмп – за да поставят американския президент като политически щит срещу обвиненията, че са проруски.
– Задълбочи се и кризата във Франция. Може ли тя да зарази цяла Европа? Започва ли обратното броене за Макрон?
– Политически Европа е отдавна заразена с вируса на популизма и национализма. Но политическата криза във Франция може значително да катализира процесите на континента – и в икономически, и в политически, и в социален план. Като особено съществено кризата във Франция може да се отрази на Еврозоната – предвид високия бюджетен дефицит и публичен дълг на страната.
Що се отнася до Макрон, технически обратното броене за него започна още след избирането му за втори мандат, но политическото плъзгане надолу стана необратимо след евроизборите през миналата година и обявените и загубени от Макрон след това парламентарни избори във Франция. Политическите маневри да неутрализира крайната десница в съюз с левицата на изборите, а после да управлява с подкрепата на Льо Пен го направиха уязвим и в двете посоки. Като добавим към това непопулярните реформи в пенсионната сфера и опитите да се прехвърлят всички тежести на влошеното качество на живот върху средните и по-бедните слоеве при щадящи за по-богатите мерки, то ще бъде много трудно да просъществува стабилно правителство. Независимо от това дали самият Макрон ще изкара мандата си до 2027 г. или не, с тези си действия той до голяма степен постла червения килим към Елисейския дворец за Жордан Бардела, заместил Марин Льо Пен след нейното съдебно отстраняване.
– Позволете още един конкретен пример преди да потърсим обобщението – АНО на Андрей Бабиш победи на изборите в Чехия. Накъде ще тръгне Чехия, ако АНО влезе в коалиция с евроскептици и крайнодесни?
– Най-големият парадокс в резултат на следизборната парламентарна конфигурация в Чехия е, че Бабиш стана не просто приемлива, но и предпочитана алтернатива. С едно ключово уточнение: Бабиш сам със своята партия, с правителство на малцинството, а не Бабиш в коалиция с по-крайната от него десница. Защото към момента реалните възможности изглеждат именно тези две: правителство на малцинството на Бабиш и коалиция на Бабиш с крайната десница и евроскептиците. На Бабиш му трябва подкрепата на тези две партии Свобода и пряка демокрация и „Автомобилисти за себе си”, но те искат и участие в правителството с министри. Но докато „Автомобилистите”, които принадлежат към същото партийно семейство „Патриоти за Европа” в Европарламента както партията на Бабиш АНО, са по-умерени, то СПД поставят въпроса за референдум за излизането от ЕС и НАТО. А президентът Павел официално заяви, че няма да назначава министри, които поставят под въпрос членството в ЕС.
Какво това означава за външната политика? Външната политика и войната в Украйна. няма да са доминиращата тема в управленската програма. Бабиш няма да блокира санкции спрямо Русия, но ще се опита да намали финансовите ангажименти на страната за снабдяването с оръжие на Украйна – основно в рамките на европейската програма за доставка на амуниции, където Чехия играе важна роля. Сближаване с Орбан и Фицо – но не задължително следване на същите позиции: те ще работят заедно за повече национален суверенитет срещу всяко задълбочаване на интеграцията в ЕС. Няма да има и промяна в позицията спрямо войната в Газа, където Чехия безусловно подкрепя Израел
– Всичко изброено се развива на фона на глобални процеси, които разместват балансите и съотношението на силите. Поддържаща роля ли играе днешна Европа в тези процеси? Наскоро Вашият Институт за икономика и международни отношения съвместно с Фондация „Фридрих Еберт” организира кръгла маса под надслов: „Игра на геополитика: има ли Европа карти?” Има ли?
– Краткият отговор е „Да”. Проблемът е, че Европа приема да играе на чужд терен и дори чужда игра. А и играчите се оказват меко казано не на висота. Нашето поле винаги досега е било това на ценностите. Днес те са подменени от геополитиката – дори и доктринално. ЕС беше официално обявен за геополитически съюз. Но в геополитиката интересите доминират над ценностите.
Ние напуснахме собствената си територия – тази на меката сила, стандартите, политическите решения, преговорите, прехвърляйки се в коловоза на политиката от позицията на силата и оръжията. Това доведе не до нарастващо геополитическо влияние, а до свиващо се международно присъствие: нас ни нямаше при решенията на всички тези „шест (вече седем!) войни” които Тръмп претендира, че е прекратил (Индия-Пакистан, Азербайджан-Армения, Израел-Иран, Тайланд-Камбоджа и т.н.).
На следващо място: отсъствието на политическо визионерство – като двигател на международните отношения и като поглед напред. Ние и досега не сме лансирали свои идеи за това как свършва войната в Украйна и се люшкаме между „война до победа” и ултиматуми за „безусловно примирие утре”. Нашият коз – и нашата сила при евентуални преговори е светът утре, тоест бъдещите отношения на Русия с Европа. Това е нещо което реално интересува Русия. И именно бъдещето на глобалния свят и съотношението на силите в него е това, за което реално преговарят Путин и Тръмп на фона на войната в Украйна – – при нашето отсъствие. Към момента нашата позиция има два носещи елемента: за настоящето – повече оръжие; за бъдещето – нова желязна завеса.
В по-широк план – става дума за бъдещата архитектура на международните отношения. Ние приехме и подкрепихме фактическата отмяна от Тръмп на равноправието между държавите в международните отношения и мултилатерализма – доколкото се вписахме хармонично в стремежа му да решава всички въпроси в двустранен порядък, където САЩ винаги имат предимство (изключенията: Китай в търговията, Русия в сигурността). Нашият коз и нашият шанс е свързан със съхраняването на следвоенния световен ред с неговите институции и международното право. Алтернативата е един силно милитаризиран свят, доминиран от позиция на силата и борба за сфери на влияние, при отсъствие на доверие и диалог – където ние ще седим на втория ред на масата на глобалните играчи.
