• Новини
    • България
    • Социална политика
      • Децата на България
    • Закон и Ред
    • Скандално
    • Култура
    • Спорт
  • Общество
    • Позиция
    • Интервю
    • Мнение
    • Патриот
    • Историята е една
    • #БУЗЛУДЖА
  • ЦКС
    • НОВИНИ
    • Е-БЮЛЕТИН
    • СЪБИТИЯ
  • Икономика
    • БИЗНЕС
    • Земеделие
    • Екология
  • Свят
  • Русия
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • Китай
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • ОБЯВИ
  • #БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА
  • #ДПС-Общност и Заедност
Вестник ЗЕМЯ
Вестник ЗЕМЯ
  • Новини
    • България
    • Социална политика
      • Децата на България
    • Закон и Ред
    • Скандално
    • Култура
    • Спорт
  • Общество
    • Позиция
    • Интервю
    • Мнение
    • Патриот
    • Историята е една
    • #БУЗЛУДЖА
  • ЦКС
    • НОВИНИ
    • Е-БЮЛЕТИН
    • СЪБИТИЯ
  • Икономика
    • БИЗНЕС
    • Земеделие
    • Екология
  • Свят
  • Русия
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • Китай
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • ОБЯВИ
  • #БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА
  • #ДПС-Общност и Заедност
Вестник ЗЕМЯ
ОБЩЕСТВО КИТАЙ

Магията на Диедзяо и духът на Празника на драконовите лодки

От в. „Китай днес“ 29 юни 2025
 Магията на Диедзяо и духът на Празника на драконовите лодки

В края на май или началото на юни, когато лятото се прокрадва по водите на реките и въздухът трепти от живот, в Китай се събужда един от най-древните и живописни празници – Празникът на драконовите лодки. Отвъд красивите състезания по вода и сладките оризови вързопчета, той носи в себе си вековна тъга, жертвоготовност и единението на цялото общество около паметта на поета патриот Цю Юен, който на 5 май 278 г. пр. н. е. се удавя в река Мило. От тогава до сега всяка година паметта на поета се почита в цялата страна с пищни церемонии и състезания с драконови лодки.

Но едно място в южната китайска провинция Гуандун не просто съхранява духа на традицията – то буквално профучава през тесните канали с рев и дрифт.

Добре дошли в Диедзяо – водното селище на драконовия дрифт. Селището Диедзяо, разположено в град Фошан, на юг от мегаполиса Гуанджоу, изглежда като картина от друго време. Каналите се вият между ниски къщи с обли керемидени покриви, а над водата се извиват каменни мостове, толкова ниски, че на човек му се иска да се приведе и да докосне водата.

Тук по време на Празника на драконовите лодки не просто се гребе – тук се лети, завива се, спира се рязко, връща се назад – и всичко това в лодки с дължина над 25 метра, пълни с почти 50 души.

Историята на празника отвежда назад във времето с повече от две хилядолетия. Легендата разказва за поета Цюй Юен – доблестен държавник от царство Чу, който се опълчил срещу корупцията и упадъка на държавата си. Прокуден и обезверен, той се хвърля в река Мило в знак на протест срещу бездушието на властта. Хората, обичащи го, се втурнали в лодки по реката, опитвайки се да го спасят, удряли барабани, за да прогонят зли духове, и хвърляли оризови топки дзондзъ, за да не бъде изядено тялото му от рибите. Така възниква и обичаят.

И до днес лодките с драконови глави се надпреварват не само за победа, но и за почит и памет.

В Диедзяо тази почит приема уникална форма. Заради особената география на мястото – цяла система от канали, тесни и криволичещи като артерии – гребците там развиват техника, която мнозина наричат „воден дрифт“.

Неслучайно някои ентусиасти сравняват това зрелище с японската култова анимация Initial D, в която автомобилите дрифтят по планински завои с висока скорост. Само че тук няма двигатели – тук се разчита само на мускули, ритъм и съвършено сътрудничество.

Лодките, използвани в Диедзяо, са с впечатляваща дължина – около 25 метра, и побират до 48 души, всеки със своята строго определена роля. Един грешен удар с греблото може да обърне цялата лодка.

При най-тесните участъци, с ширина само три метра, лодката се носи с такава скорост, че за миг изглежда сякаш се плъзга по водата, без да я докосва.

Там, където реката завива в резки последователни завои, а ниски мостове дебнат като препятствия от древни времена, гребците трябва да се приведат едновременно и да преминат с невероятна прецизност. Всеки удар с главата в мостовото тяло може да бъде фатален.

Най-впечатляващата част от състезанието е маневрата за обръщане – „остър стоп и завой“, както я наричат.

Тя се налага в края на маршрута, където лодките трябва да спрат почти мигновено, да се завъртят на 180 градуса и да поемат обратно по същия тесен канал. Това не се прави с румпел или кормило – прави се с ръце, с гребла и с абсолютен синхрон. Гребците рязко забиват греблата си в речното дъно, лодката застива за секунда, после всички, с общ ритъм, я завъртат и повеждат назад. В тези мигове тълпата притихва. Успехът на маневрата не е само спортен – според местна поговорка, който успешно обърне лодката, ще има щастие и възможности през годината. Водата не прощава на неуверените.

Празникът в Диедзяо не се изчерпва само с лодките.

Въздухът е наситен с аромат на прясно сварени дзондзъ – лепкав ориз, увит в листа от бамбук или тръстика, пълнен със сладка паста, яйца, свинско или фъстъци. По вратите се закачат амулети срещу болести, а на децата се връзват пъстри нишки около китките – древна защита срещу лоша енергия и зли духове. На прозорците висят стръкове аир и пелин – лечебни растения, които според поверието пазят дома от болести.

Празникът на драконовите лодки е и празник за всички – не само за състезателите, но и за общността, която се събира да наблюдава, да аплодира, да готви, да пее. Всяка лодка в Диедзяо представлява не просто екип, а родова или квартална гордост. Семейства предават знанията от поколение на поколение. Децата се учат как се държи греблото, как се чете ритъмът на барабана, как се накланя тялото в завоя. Дрифтингът тук не е спорт – той е ритуал.

В основата на всичко стои едно изключително силно чувство за общност. В дните преди състезанието целият квартал работи като един организъм – лодките се боядисват ритуално, барабаните се настройват, а старейшините разказват на по-младите истории от минали състезания.

Местните жители често казват, че „всяко гребло е ръка на предците“.

В това има дълбока истина – лодките, състезанията, дори каналите, по които те минават, са дело на поколения. В архивите на Фошан се пазят записи, според които още про времето на династия Мин селото е изградило сложна система от водни пътища с цел напояване и транспорт. Каналите били наричани „девет дракона, влизащи в пещерата“ – поетичен образ, който свързва природата с човешката изобретателност.

Днес, макар и частично модернизирани, тези водни пътища още служат на състезанията. Самата форма на реките – с неочаквани остри завои, кривини и мостове – не позволява стандартно състезание. Затова и лодките в Диедзяо не просто се надпреварват – те танцуват. Този „танц“ изисква не само физическа сила, но и изключителен интелект и бърза реакция.

За туристите, които имат щастието да попаднат в Диедзяо по време на празника, преживяването е несравнимо. Не само защото са свидетели на уникално спортно събитие, а защото усещат пулса на общност, която живее със своето наследство, обича го и го прави видимо – не с витрини и снимки, а с вода, дърво, ритъм и сърце.

През 2017 година уникалното състезание в Диедзяо получава официално признание като нематериално културно наследство на градско ниво.

Но всъщност то е много повече от културна атракция – това е живо доказателство за устойчивостта на традицията. В свят, в който модерността бързо заличава спомена за миналото, Диедзяо напомня, че дори една лодка, носеща се по клатещите се води на времето, може да се задържи на повърхността, ако гребците са заедно.

Да гледаш дрифтинг с драконова лодка в Диедзяо, е като да станеш свидетел на древна поезия в движение. Всяко гребло чертае рима, всяко завъртане е метафора, всяко завиване под мост — недоизказан стих. И точно в този ритъм между традиция и съвременност, между памет и пулс Китай намира начин да запази себе си — не в музеите, а в тялото на живото, дишащо, гребящо настояще.

Етикети:Актуално
Предишна новина
Следваща новина

Последни публикации

  • Previous
  • Next
ОБЩЕСТВОКИТАЙ

Китайски културен център – София: Пътешествие из света на традиционната китайска дреха ципао

29 юни 2025 16:00
НОВИНИ

На протеста в Белград са пострадали най-малко 48 полицейски служители и 22 граждани

29 юни 2025 15:41
ПОЗИЦИЯ

Палестинският посланик у нас: Газа е подложена на война, на масово изтребление

29 юни 2025 14:55
ОБЩЕСТВОКИТАЙ

Космическите начинания на Китай ще осигурят платформа за по-широко международно сътрудничество

29 юни 2025 14:00
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Всеки пети българин е с прекъснати здравноосигурителни права

29 юни 2025 13:52
СКАНДАЛНО

„Хаарец“: Израелски войници признават, че са получили заповед да стрелят по невъоръжени цивилни в Газа

29 юни 2025 13:33
Image Not Found

Категории
  • НОВИНИ 13245
  • ОБЩЕСТВО 2684
  • ЦКС 194
  • ИКОНОМИКА 1338
  • СВЯТ 5072
  • РУСИЯ 2384
  • КИТАЙ 1166
още НА ФОКУС
ОБЩЕСТВО КИТАЙ

Китайски културен център – София: Пътешествие из света

29 юни 2025

Четвъртата лекция за тази година от поредицата „Китайската история”, която се проведе в Китайския културен център в София, бе посветена

НОВИНИ

На протеста в Белград са пострадали най-малко 48

29 юни 2025

48 полицейски служители и 22 граждани са пострадали по време на снощния антиправителствен протест в Белград, съобщи сръбският министър на

ПОЗИЦИЯ

Палестинският посланик у нас: Газа е подложена на

29 юни 2025

Както каза папата преди дни от Ватикана, международното право и международното хуманитарно право понастоящем в тези дни вече не е в

  • Архив
  • За нас
  • Автори
  • Реклама
  • Условия за ползване
  • Контакти
  • Договори за Парламентарни избори
    – 27 октомври 2024 г.
  • Архив
  • За нас
  • Автори
  • Реклама
  • Условия за ползване
  • Контакти
  • Договори за Парламентарни избори
    – 27 октомври 2024 г.
© Вестник Земя 2025. Всички права запазени.