Майк Бенц: В поне 100 държави USAID финансира “съдебна реформа” и “борба с корупцията”, за да настрои правосъдието в полза на САЩ

В поне 100 държави USAID се разправя със съдиите, с правната система, за да настрои везните на правосъдието в полза на външнополитическия ни елит. И всичко това с пълна сила се завърна у дома и имам примери. Има една група, която се казва «OCCRP“ (Organized Crime and Corruption Reporting Project), представете си я като проект за отчитане на корупцията. Половината от нейното финансиране идва от USAID и Държавния департамент и те имат вето за служителите, които групата може да наема. Това е най-големият консорциум от разследващи журналисти на планетата Земя. Това е групата, която извади досиетата „Панама“ и всички станали хакнати документи, до които те имат специален достъп. Нямам никакви факти за това, просто отбелязвам колко е странно, че тази група е финансирана от най-големия финансов канал на ЦРУ – USAID – при положение, че ЦРУ има способността да хакне всяка една цел по света, това е одобрено от Националния съвет за сигурност.

Групата има специален достъп до тези документи, за които се твърди, че или са хакнати, или са изтекли и това е спонсорирано от групата, която е свързана с някой, който има силата да хаква. Не знам това със сигурност, просто насочвам вниманието на разследващите надзорни органи, които могат да поискат да задават въпроси. Тези журналисти са печелили стотици награди, имената им са много уважавани, те са известни от близо двайсет години, били са спонсорирани, за да правят разследваща журналистика за корупция. Те разследват всички опоненти на Държавния департамент, USAID, Министерство на отбраната в региона.

Това каза в подкаста на Джо Роугън Майк Бенц, който е директор на Фондацията за онлайн свобода и бивш служител на Държавния департамент, отговарящ за формулирането и договарянето на външната политика на САЩ по въпросите на международните комуникации и информационните технологии.

Майк Бенц: И така, през 1948 г. се създаде Секретната доктрина, под чиито правила живеем и сега – всички НПО работят под това прикритие на практика, по линия на тяхната спонсорираща организация USAID или ЦРУ, или държавата, и това беше наречено организирана политическа война. Той [Труман] казва: „Ние трябва да създадем таен апарат, за да крием дейностите си от останалия свят и да можем да водим тайна политическа война.“ Проблемът е, че това няма да се хареса на американския народ. Американският народ не разбира тънкостите на международните отношения – те мислят, че винаги има лесно политическо решение и мислят, че има фундаментална разлика между мира и войната. Само два месеца преди това официално да бъде възложено на ЦРУ, той казва: „В Италия е имало гангстери. Ние трябва да репликираме това. Трябва да създадем възможност за правене на черна пропаганда, икономически саботажи, разрушения…, цял списък с позволени неща от NSC 10/2 (Под този номер стои документът, с който Съветът за национална сигурност възлага на Централното разузнавателно управление да извършва операции по шпионаж и контра-шпионаж в чужбина. Решава се, че е желателно поради оперативни съображения да не се създава нова агенция за секретни операции, но в мирно време отговорността за провеждането на такива да се впише вътре в структурите на ЦРУ и да се съпостави с операциите по шпионаж и контра-шпионаж под общия контрол на директора на Централното разузнаване – б.пр.)

И тъй като американският народ няма да хареса това, ние трябва ефективно да крием дейността си от него, защото ако той узнае, целият свят ще узнае, че ние се опитваме да провеждаме операция в Евразия, например. Това ще излезе в американските новини и всеки от Евразия, който чете американски новини, ще разбере. Така че това решение се взима едновременно със закона Smith-Mundt (Този закон е разработен, за да регулира излъчването на програми за чуждестранна аудитория, създадени под ръководтсвото на Държавния департамент, като в същото време една от разпоредбите му забранява вътрешното разпространение на материали, създадени по такива програми – б.пр.)
Запознат ли сте с този закон?

Джо Роуган: Става дума за закона, по който през 2011-2012 г. Обама позволи хората да използват пропаганда срещу граждани на Съединените щати?

– Да. Това, което стана при Обама, беше ефективната отмяна на този закон. Беше наречено закон за модернизиране на Смит-Мънд, но това модернизиране премахна целия смисъл от него, премахна бариерата. Защото по онова време медиите и медийният контрол са били смятани за ключов инструмент за спечелване на Студената война, тъй като те вливат про-американското влияние. След Втората световна война всичко се променя, вече няма кинетична война, няма военни окупации. Ние например, сме имали военна окупация на Филипините, след спечелването на испано-америкнската война. Но придобиването на територии с военна сила е било забранено с международен закон през 1948 г., така че се е налагало да започнем да печелим избори, да влияем върху приемането на закони в чуждите страни като създадем апарат вътре в тези страни, който да влияе върху сърцата и умовете на хората, да влияе върху избора им при гласуване и да определя правителствата. Така че, вместо военни окупации, се налага да преминем към създаването на политически васали. Със създаването на закона Смит-Мънд през 1948 г. Конгресът осъзнава франкенщайнското чудовище, което бяха създали, оторизирайки таен отдел за мръсни схеми – това е техен израз, не мой – със свръхсили за инфилтриране и кооптиране на университети, профсъюзи, медии, политици, съдии, целия рояк от армии.

От известно време наричам всичко това „Шоуто на Труман“, защото хората в тези чужди страни нямат представа колко много от нещата, с които си взаимодействат, са на практика филмов декор, създаден от Държавния департамент на САЩ и неговите дъщерни организации за влияние. Но това, което искам да подчертая е, че законът Смит-Мънд от 1948 г. е този, който позволява на Държавния департамент и на ЦРУ да правят тези неща, както и на USAID, след като тя бива създадена тринайсет години по-късно. Има един човек, Фрнак Уизнър, който беше известен като един от кръстниците в ЦРУ, беше създател на така наречените “уизнър мрежи“ – нещо като църковен орган, с помощта на който той се хвали, че може да си играе с международните медии, така че те да звучат като симфония и всеки медиен наратив да стане супер гледан във всяка страна по света, защото пакетът от притежаваните от ЦРУ медии работи, особено когато САЩ имат предимството на първия ход с радиото и печата. Всъщност по онова време най-вече в САЩ и Великобритания имат стабилни радио, телевизия, филми и печатни медии. Така че, законът Смит-Мънд казва: „Можете да правите това в чужбина, можете да разпространявате фалшиви новини във Франция; можете да направите пропагандна буря в Африка, или в Западна Европа, или в Централна Азия, но това не може да идва у дома. Не може да провеждате психологически операции върху хора с вашите пропагандни органи от чужбина. Защото причината, поради която сме разрешили това, е за да имаме по-евтин газ, свободни пазари за внос и износ, висок стандарт на живот. Защото ако едно чуждо правителство не иска да ни даде ресурсите си, и да позволи разполагането на американски военни бази, или съвместно партньорство, или износ на стоки, или мултинационални американски корпорации да оперират на тяхна територия, значи американският народ ще пострада икономически. Затова иеята на този закон е да се правят тези мръсни работи в чужбина, но без да се внасят у дома. И дори тази протекция, която продължава 70 години, и която губим едва преди десет години, ни изправя пред много по-дълбок и тъмен проблем. Сега хората виждат все повече скандали, около Пентагона, около Държавния департамент, което означава, че имаме нерешен проблем за финансиране на операциите. Това не е само пропаганда. Нашият външнополитически елит може да финансира групи, които да работят с прокурори у нас; или които работят с медиите. Можем да им даваме чуждестранни грантове, за да правят медийна пропаганда в чужбина, но те да оперират тук. Или да упражняват цензура в социалните платформи, или да принуждават чуждестранни партньори да приемат закони за цензура, които са нарочно насочени да атакуват американски социални медии и свободното говорене между хората. Ако изобщо ще запазваме тази система, ще имаме нужда от вътрешна защита. Имаме нужда от силна защитна стена и абсолютни, гротескни наказания за всякакви възможни нарушения.

– Докато всичко това се разиграва едно от нещата, които виждам, са законови действия, които се опитват да спрат част от това. Казано им е да унищожат всякаква информация, която имат от определени бази данни… Какво мислите за това, някое от тези неща ще устои ли?

– О, сто процента. Не знам дали ще издържи, мисля че ще бъде истински бой с кучета. Това е дракон, който си яде опашката. Ние тръгваме срещу основния орган за излъчване на мека сила на външнополитическия елит, тъй като той беше насочен като оръжие срещу американците. Но това, което САЩ и външнополитическият елит имат право да направят по силата на закона, е така нарчената от тях съдебна реформа, която се изрзразява в това чрез USAID да се финансират мрежите, свързани със съдиите, със съда, с правната система, с правителствените структури на всяка страна на планетата Земя. И ако искате да си направите един забавен експеримент още сега, можете да сложите на екрана едно просто търсене в Гугъл, за да видят хората точно колко отворен е този източник.

Мога да разгледам конкретни примери, но ако просто напишете в Гугъл „USAID“, а след това „съдебна реформа“, ще видите, че в поне 100 държави USAID се разправя със съдиите, с правната система, за да настрои везните на правосъдието в полза на външнополитическия ни елит. И всичко това с пълна сила се завърна у дома и имам примери. Има една група, която се казва «OCCRP“ (Organized Crime and Corruption Reporting Project), представете си я като проект за отчитане на корупцията. Половината от нейното финансиране идва от USAID и Държавния департамент и те имат вето за служителите, които групата може да наема. Това е най-големият консорциум от разследващи журналисти на планетата Земя. Това е групата, която извади досиетата „Панама“ и всички станали хакнати документи, до които те имат специален достъп. Нямам никакви факти за това, просто отбелязвам колко е странно, че тази група е финансирана от най-големия финансов канал на ЦРУ – USAID – при положение, че ЦРУ има способността да хакне всяка една цел по света, това е одобрено от Националния съвет за сигурност.

Групата има специален достъп до тези документи, за които се твърди, че или са хакнати, или са изтекли и това е спонсорирано от групата, която е свързана с някой, който има силата да хаква. Не знам това със сигурност, просто насочвам вниманието на разследващите надзорни органи, които могат да поискат да задават въпроси. Тези журналисти са печелили стотици награди, имената им са много уважавани, те са известни от близо двайсет години, били са спонсорирани, за да правят разследваща журналистика за корупция. Те разследват всички опоненти на Държавния департамент, USAID, Министерство на отбраната в региона. Например, както ви бях писал по-рано, ако първото нещо, което искаш да сложиш на екрана, са първите две изображения, които ти изпратих – те са от сайта usaid.gov и мисля, че това ще шокира хората, когато го видят. С този url: usaid.gov, ето втората страница, която ти изпратих. Тук имаме засилване, прозрачност и отчетност на програмата за разследващи репортажи. Това, което виждаме тук, са дейностите, проведени по все още активния грант. Това е за Европа и Евразия, виждате страните: източно партньорство, Армения, Беларус, Грузия, Молдова, Украйна и Западните Балкани. Ако скролнете надолу, ще видите разходите на USAID, финансирането, което са направили е за 20 милиона долара. 20 милиона долара, които нашите данъкоплатци са платили. Те не правят репортажи за спавянето на котенца при падане от дърво. Те пишат само материали-бухалки за случаи на корупция, които могат да бъдат използвани от прокурори за арести на политически опоненти на Държавния департамент в съответния регион. Тук виждате техния капацитет. Това е фразата, която всички трябва да знаят: „изграждане на капацитет“. Това е основата, върху която се гради всеки отделен случай и която води до увеличаване на активите на външнополитическия елит. Видите ли думата „капацитет“ или „изграждане на капацитет“, това означава: това нещо ни е полезно, колкото повече пари им дадем, толкова по-силни ще бъдат, за да проектират нашето влияние. По-нататък на тази страница виждате 20 милиона долара инвестиция от USAID. Това е живо, на техния уебсайт. Може да се намери и с „Wayback machine“ (дигитален архив – б.пр.) в момента, защото сайтът на USAID се е сринал. Така американското правителство или USAID, се хвали за постиженията си – какво са постигнали, похарчвайки 20 милиона долара. Поне 4,5 милиарда са отишли за глоби, наложени срещу мишени на тези журналистически бухалки. Между другото, трябва да отбележа, че ръководителят на OCCPR беше задържан в голям документален материал, който беше много бегло разпространен, но аз призовавам всеки да го гледа. Това беше преди година и половина, но сега тези пари са достигнали 10 милиарда.

– Къде е този документален филм?

– На страницата на Уикилийкс в Х в момента, публикуван е от група германски журналисти, които са имали индивидуални интервюта с ръководителя на групата OCCRP, както и с координатора на грантовете на USAID и други. Така че, това е директно от извора. Мисля, че неговото име [на ръководителя на групата] е Дрю Съливан, и той се хвали, че сега сумата е над 10 милиарда долара, което струва ми се той каза са 20 000 % възвръщаемост на инвестицията, защото всички тези долари са, цитирам, „върнати в държавната хазна“. Значи, от похарчени 20 милиона, спонсорирани от държавата наемнически разследващи материали за корупция, правителството си връща 10 милиарда – това е много високо ниво на възвръщаемост на инвестицията…

Но сега, нека преминем към по-мрачните неща. Предизвикани са 548 промени на политиката, извършени от правителства или от граждански организации в частния сектор. Ние не знаем, дали тези промени в политиката са добри или лоши. Смятате ли, че USAID щеше да ги изброи като постижения, ако те не бяха от полза за външнополитическите цели на Държавния департамент или на USAID в региона? Това, което се опитват да кажат, и което по някакъв начин се опитват да процедят през зъби, е, че те са горди, че спонсорират журналистически бухалки, за да съсипват животите на хората и да преследват политическите си цели, за да променят политиката на чужди правителства отвътре.

Страницата продължава и съобщава, че са постигнати 21 оставки и уволнения, включително на президенти и премиер-министри. Ръководителят на OCCRP откровено казва в документалния филм, че тяхната дейност е довела до падането и смяната на пет или шест правителства с преходни. Това са спонсорирани от държавата медийни материали-бухалки, с които прокурори могат да арестуват президенти и премиер-министри, да сменят режима на правителства и да инсталират по-положително настроени към САЩ политически васали в региона. И последно, 456 ареста и обвинителни актове, които, отново, са изброени като постижения. Ние не знаем какво са направили тези хора. Не знаем дали са виновни или са невинни, както и дали това са били политически преследвания, както сега наблюдаваме в случая с районната прокуратура на Ню Йорк, който е още една предизвикана от USAID върволица от проблеми. Но това са спонсорирани от държавата материали-бухалки, така че на Министерство на правосъдието и на прокурорите в района да се дадат средства, с които да арестуват враговете на държавата.

Майк Бенц е известен консервативен политически коментатор и бивш служител на Държавния департамент на Тръмп, чиито трудове са цитирани по време на изслушвания в Конгреса и дори са подкрепени от Илон Мъск. Той е много гласовита фигура в републиканската критика на правителството и цензурата в социалните медии в последно време. Смятан за консервативен кръстоносец, който особено остро се обявява срещу цензурата в интернет, Майк Бенц се е прочул с откритата си и постоянна критика на различни неща, свързани с правителството на Съединените щати.
Автор е на книгите The Unpublishable Monstrosity, Weapons of Mass Deletion. Понастоящем има голям брой последователи в X, където публикува мненията си и критиките си към настоящата президентска администрация. В момента Майк има над 294 000 последователи в X и се намира във Флорида.

Превод за “Гласове”: Екатерина Грънчарова