Мариана Бояджиева, БСП-ОЛ: Да поемем делото на образованието и културата като първостепенна цел на държавата

Декларация от името на ПГ на БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА
24 май е свещен празник за България, защото това е денят, в който честваме създаването на буквите от братята Кирил и Методий и основанието страната ни да бъде наречена държава на духа! Двадесет и четвърти май е празник на словото, празник за възхвала на писмеността, на българската просвета и култура.
Това е денят, в който отбелязваме българския принос за европейската цивилизация.
Създаването на буквите е успешно и трайно дело, защото има приемственост между Кирил и Методий и техните ученици, които, идвайки в България, слагат началото на своите книжовни школи и стават вдъхновители и учители за българския народ.
Това българско и общославянско дело не би било възможно без превръщането му в държавна политика от българския владетел Борис I. Добре известно е, че в онези времена Византия се бори с католицизма и изпраща светите братя като свои емисари сред западните славяни — за целта те създават глаголицата върху основата на българските говори в Солунско, за да може тези славяни да четат свещените книги на разбираем език. В България глаголицата се ползва до XI век. Тя е превърната в кирилица на държавно ниво по времето на Симеон Велики в Преславската книжовна школа, най-вероятно от учениците на Кирил и Методий — Наум, Климент Охридски и Константин Преславски. Най-старите датирани надписи на кирилица в света са от X век и са открити в Търговищко и Велики Преслав. С тези букви на старобългарски език учениците на светите братя пренасят православието сред останалите славянски народи. Благодарение на това дело днес на кирилица пишат общо над 200 млн. Още в средата на XIX век българите започват да почитат Кирил и Методий и да честват празника — отначало в Шумен, Пловдив, Варна и постепенно в цялата страна.
Днес приемаме 24 май като най-светлия български празник — денят на буквите, в който изразяваме благодарността си към техните създатели, светите братя Кирил и Методий, съпокровители на Европа. Признателността към тях е жива и ще продължава да се носи в най-красивата песен за празника — „Върви, народе възродени, към светли бъднини върви“. В наши дни този празник придобива все по-голяма важност, като се имат предвид процесите на глобализация, създаването на масови културни продукти без художествена стойност, загубата на националните характеристики и устои в образованието.
Факт е, че ние искаме държавата да инвестира в тези жизненоважни сектори по-висок процент от брутния вътрешен продукт. Гордеем се с постиженията на българското училище, с високите резултати на нашите ученици в международни състезания и олимпиади — резултат и от труда и професионалната отдаденост на нашите учители. Днес учителите са хората, които продължават мисията на книжовниците ни във всяка класна стая, във всеки час, в посветеността им на децата и младите хора.
Наред с успехите имаме и проблеми. Например, според последните данни, публикувани от водещи европейски изследователски агенции, функционалната неграмотност на учениците или неумението да прилагат придобитите знания доближава 50%. Това е сериозно предизвикателство пред нашата работа. Факт е, че читалищата, театрите, библиотеките, музеите, археологията имат нужда от повече средства и понякога оцеляват и благодарение на духа и ентусиазма на своите дейци. Нужна ни е национална стратегия за развитие на българската култура, която е желана и очаквана от дейците на културата. Днес в Европа се говори за отбрана, увеличаване на военните разходи, създаване на армии, но нашият народ знае от собствения си исторически опит, че много важна е и армията на учителите — на онези, които формират съзнанието и пазят нашата национална принадлежност. Сега е необходимо всички, от които зависи развитието на образованието, науката и културата, да поемат делото на народното образование като първостепенна цел на българската държава — като най-верния път за националното ни развитие.
И именно 24 май ни връща към началото, към безсмъртното дело на нашите деди, на нашите книжовници, на нашите училища и на читалищата, благодарение на които сме оцелели. Този ден винаги ще ни напомня, че българската история е история на духа, история на хилядолетна култура — не само на меча, а и на перото и словото. С нищо не може да бъде обяснен опитът в програмите за обучение по литература българската класика да намира все по-малко място, а писателите и поетите да се оценяват от ъгъла на политическата конюнктура. Изключително тревожно е, че се поставят под съмнение произведения на Вазов, отричат се върхове като Ботев, Смирненски и Гео Милев.
Уважаеми народни представители, българската духовност е нужна на хората. Те я носят в сърцето си. Без буквите съдбата на милиони славяни по света би била съвсем друга и нямаше да има днес духовен мост между тях. Затова — да честитим празника на всички българи, особено на учителите, на учениците, на учените, на писателите, артистите и на читалищните дейци. И като отговорни институции да се заемем сериозно със съдбата и развитието на образованието, на културата и духовността!
Честит празник!