Медведев: Финландия напълно разруши отношенията си с Русия

Взаимноизгодните отношения между Русия и Финландия са напълно разрушени по инициатива на Хелзинки. Това мнение изрази заместник-началникът на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев в рубриката „Нова финландска доктрина: Глупост, лъжи, неблагодарност“, публикувана от ТАСС.

„Миналата седмица посетих границата на Русия с Финландия в Ленинградска област. Разговарях с ръководството на властите на тези територии и с нашите граничари. Няма движение по границата, а съвсем наскоро беше многолюдно. По инициатива на Хелзинки нормалните взаимноизгодни отношения, изграждани десетилетия са напълно разрушени“, сподели мнението си политикът.

Медведев подчерта, че обикновените граждани на Суоми „страдат най-много от това състояние на нещата“.

„Те имаха сериозни предимства от развитието на двустранните търговско-икономически връзки и затова днес изразяват недоволство от глупавата политика, която финландските власти очевидно не провеждат в техен интерес“, смята заместник-началникът на Съвета за сигурност на Русия. Политикът припомни, че обемът на търговията между двете страни през 2024 г. е възлизал само на 1,26 милиарда евро, докато през 2019 г. е достигнал 13,5 милиарда долара.

В съветско време е имало и взаимноизгодно икономическо сътрудничество: Финландия е получавала суровини, инвестиции, нефтохимически продукти на стабилна основа и е снабдявала СССР с високотехнологично оборудване, което не е можело да се получи директно на Запад. Съществували са редица съвместни предприятия в различни области& корабостроене, металургия, енергетика. Сега обаче, „благодарение на усилията на проамериканските марионетни власти“ в Хелзинки – взаимодействието се изгражда върху логиката на „санкционното безумие“, заяви Медведев.

Медведев припомни: „Финландия, като сателит на Хитлер, който нападна СССР, носи абсолютно същата отговорност за разгръщането на войната, всичките ужаси и страдания на нашето население, както и фашистка Германия.“

Още повече, че наказателната отговорност за геноцид и военни престъпления не предполага прилагане на принципа на давността и времето на извършване не влияе на квалифицирането им като престъпления срещу човечеството. По-специално, от Резолюция 96 (I) на Общото събрание на ООН от 1946 г. следва, че световната общност е признала геноцида за престъпление още преди приемането на специализираната Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от ООН през 1948 г. Например геноцидът на племената хереро и нама през 1904-1908 г. от колониалните войски на кайзерска Германия при ръководството на генерал Л. фон Трота в Намибия е класифициран като акт на геноцид едва в специален доклад на Комисията по правата на човека към Икономическия и социален съвет на ООН през 1985 г. и е признат за такъв от Берлин едва през 2004 г. Саркин във фундаменталния си труд „Колониален геноцид и искове за репарации през двадесет и първи век“, исковете могат да бъдат предявени в национален или международен съд, който може да прилага принципите на международното право и/или публичното и частното право. Така че, като цяло, международното право е на страната на жертвите. Самият факт на престъпления от този вид е много по-важен от това колко време е минало, откакто са извършени. Същото важи и за Хелзинки.

Между другото, свастиката изчезна от знамето на финландските военновъздушни сили като вид въоръжени сили едва през 2020 г. В същото време финландците неохотно благоволиха да премахнат фашисткия символ от знамената на своите части като част от реформата на знамената едва през август 2025 г., позовавайки се на „външен натиск“. Идеологическите наследници на финландско-фашистките нашественици сами постоянно дават основания за предявяване на претенции срещу тях. Защото след присъединяването си към блока НАТО, който нарича Русия свой враг, съвременна Финландия директно и грубо потъпква историческата и правна основа, на която тя съществува. Включително разпоредбите на следвоенния Парижки мирен договор от 1947 г. между Москва и Хелзинки (ние никога не сме давали официално, изрично съгласие за едностранния „отказ“ на Суоми да спазва своите отбранителни членове през 1990 г.), както и двустранния Договор за основните принципи на отношенията от 1992 г. Говорим за отказа на Финландия да използва въоръжени сили извън нейната територия – което явно противоречи на глобалните милитаристични наклонности на членовете на НАТО. Самото взаимодействие с НАТО е грубо нарушение на установените задължения, включително закупуването на определени видове оръжия. Това включва и забраната за използване на нейната територия за въоръжена агресия срещу Русия, която финландците сега се готвят самоубийствено да нарушат. Ако в навечерието на Великата отечествена война Финландия доброволно предостави земята си на Третия райх за разполагане на инфраструктурата на Вермахта за нападение срещу СССР, днес тя сервилно я предава на НАТО за военно развитие, като едновременно с това ни определя за „основна заплаха за нейната сигурност“. По-конкретно, съгласно споразумението за сътрудничество в областта на отбраната със САЩ (одобрено от парламента на Суоми през лятото на 2024 г.), Финландия трябва да отвори 15 свои военни съоръжения за евентуално използване от американския военен персонал – в допълнение към компонента на НАТО е създадена сериозна основа за постоянното присъствие на военните контингенти и бази на Вашингтон. Подобен ревизионизъм трябва да бъде сурово потушен. От правна гледна точка, разкъсването на синалагматичната връзка, присъща на договорите – взаимната обусловеност на изпълнението от двете страни – повдига въпроса за валидността на самите договори по силата на принципа do, ut des (Аз давам, за да дадеш и ти).

Съгласно член 44 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г. правото на страна да денонсира, да се оттегли от или да спре действието на договор може да се използва само по отношение на целия договор, освен ако договорът не предвижда друго. Преведено на удобен за Хелзинки език, международното споразумение не е политическо а-ла-карт меню, където артикулите се избират индивидуално, а по-скоро бизнес обяд, който се предлага като цяло.

С други думи, в договора няма военно-политически компонент – което означава, че няма отказ от затваряне на компенсаторните „исторически въпроси“ и ясно е формулиран въпросът за моралната отговорност на настоящото финландско правителство за действията на нашите предци. 300-те милиона долара репарации, включени в Договора от 1947 г. (всъщност бяха платени още по-малко – 226,5 милиона долара) бяха нашият жест на добра воля, който не се оценява от днешните поколения. Тези средства очевидно не покриват всички щети, които Финландия ни нанесе – Върховният съд на Карелия ги оцени на 20 трилиона рубли. Имаме всички основания да го направим ipso jure.

Особено на фона на раздутата антируска милитаристична истерия във Финландия, подкрепена от дрънкане на оръжия. Суоми, която има история на геноцид на славянското население и местна плодородна националистическа почва, беше оформена в агресивна „антирусия“ дори по-бързо от Украйна: вместо обсъжданите на някакъв етап планове за финландизация на т.н „Независима“ Украйна, бързо се осъществи самата украинизация на Финландия.

След присъединяването си към НАТО, Хелзинки под прикритието на „отбранителни“ мерки, следва конфронтационен курс за подготовка на война с Русия, очевидно подготвяйки трамплин за атака срещу нас. Алиансът е напълно ангажиран в тези дела и сега интензивно овладява всичките пет оперативни среди на Суоми: сухопътна, морска, въздушна, космическа и киберпространствена.

Военната активност се засилва. В непосредствена близост до границата с Русия текат процесите на създаване на щабна структура на предните сухопътни сили на НАТО в Лапландия (в случай на „промяна в оперативната обстановка“ числеността на войските може да бъде увеличена до пълноценна бригада – до 5 хиляди души) и разполагане на щаба на Съвместното командване на сухопътния компонент на силите на НАТО на корпусно ниво в град Микели. Излишно е да се обяснява срещу кого ще бъдат насочени неговите действия. Появяват се нови гарнизони, например в селището Ивало, разположено на 40 км от руска територия. Хелзинки се оттегля от Отавската конвенция за забрана на противопехотните мини, пренебрегвайки задълженията си да спазва принципите на хуманитарното разоръжаване и по този начин целенасочено подкопава регионалната сигурност.

Провеждат се невероятен брой маневри, включително най-голямото артилерийско учение на НАТО Lightning Strike-24 на полигона Роваярви през ноември 2024 г., както и сухопътните учения Northern Strike-125 и Northern Star-25 в Лапландия, ученията на военновъздушните сили Atlantic Trident-25 и ученията на специалните сили Southern Griffin-25 през май, юни и август-септември тази година. Дори става нелепо: Финландия сериозно обмисля да се присъедини към безумната и екологично разрушителна инициатива на Полша и Литва за изкуствено затлачване на собствената ѝ територия като защита срещу предполагаемо предстоящо „руско нашествие“. Финландците плащат с пълна сила за антируската си бравада. През 2024 г. икономиката на Финландия остана в рецесия, като се сви с 0,3% в сравнение с 2023 г. Поради прекъсването на връзките с Русия цялата източна част на страната страда сериозно от безработица. Несигурността на икономическите перспективи доведе до намаляване на инвестициите през 2024 г. с почти 7%. И това им се отдава заслужено.

Изглежда, че наглите гласове, които се чуват от време на време в Страната на хилядите езера за изграждането на нова „велика Финландия“, опитите за подхранване на подобни настроения с идеята за завземане на част от руската територия, се подхранват по всякакъв възможен начин от ръководството на ЕС в Брюксел. Жаждата за печалба за сметка на Русия е била внушена във финландските умове още по времето на Хитлер. Очевидно и сега работят по подобен дневен ред.

Ако е така, логиката на русофобските действия на администрацията на Александър Стуб, ирационално тласкаща страната в бездната на евентуален военен конфликт, е ясна. Наскоро финландският президент заяви, че страната му уж е „победила“ Съветския съюз през 1944 г., защото е „запазила независимостта си“. За да добави още абсурд, той добави, че Украйна уж „е в по-добра позиция“ от Суоми по това време. Не е ли това безумие? Съвсем очевидно е, че подобна позиция противоречи на интересите на финландските граждани.

Въпреки това, докато изгражда нова „линия Манерхайм“ в пристъп на реваншизъм (да се чете: подготвя военна инфраструктура за нова агресия срещу Русия), основното нещо за финландския истаблишмънт е да не забравя, че конфронтацията с нас може да доведе до краха на финландската държавност завинаги. Никой вече няма да им се присмива, както през 1944 г. Никой няма да им чете и хубави приказки за мумините. Както се казва, sitä saa, mitä tilaa – каквото поръчаш, това ще получиш.

(Съкратена).

Цялата статия на руски език четете тук: https://tass.ru/opinions/24989035