Младите у нас – интересуват се повече от политика, губят доверие в държавата, НАТО и ЕС, едва половината искат да имат деца

Това са част от изводите от “Изследване на младежта в България”, част от мащабен проект на германската Фондация “Фридрих Еберт”

Младите хора у нас след ефектите на кризи:

Повече несигурност и индивидуализъм, но и повече адаптивност, толерантност и прагматизъм.

Нагласите и ценностите на младежите в страната са повлияни от застъпилите се кризи през последните години – Ковид 19, икономическа и политическа нестабилност, военни конфликти в Европа и различни точки на света. Младите хора проявяват повече прагматизъм, a действията и целите им са утилитарно насочени. В работата на преден план са доходите и сигурността, а личното бъдеще се разглежда по‐оптимистично от колективното. Индивидуализъм при ценностите, но търпимост към другите. Интересът към политиката е повишен, но отчуждението към институции и традиционни механизми за участие се запазва.

Това са само част от изводите от “Изследване на младежта в България”, представено от авторския колектив, анализирал данните за страната: доц. д‐р Борис Попиванов, д‐р Първан Симеонов, д‐р Лилия Еленкова, Стефан Георгиев, Яница Петкова и Юлиана Гальова на пресконференция в БТА. Изследването е част от мащабна международна линия на Фондация Фридрих Еберт за провеждането на изследвания на младежта в Европа. Данните представят трета вълна на изследване в рамките на едно десетилетие в региона, позволяваща проследяване на тенденции и сравнения за живота, ценностите и нагласите на младите.

Цялото изследване за България може да намерите ТУК.

Регионалното изследване може да намерите ТУК.

Динамиката на последните шест години се е отразила в множество аспекти на нагласите, ценностите и приоритетите на младежите у нас – от намерението за миграция, през отношението към работата, създаването на семейство и политиката. Младите българи са прагматични и адаптивни, сочат резултатите от проучването.

Младежите у нас проявяват повишено усещане за несигурност. Затова и поставят на първо място ценности, свързани със сигурността и защита на човешките права – в условия на скептицизъм за развитието на обществото и повишени нива на тревожност за живота, здравето и бъдещето. На преден план излиза индивидуализмът и самоутвърждаването за сметка на колективните ценности. Водеща ценност за младежите в страната са човешките права (24%), сигурността (20%) и икономическото благосъстояние (14%). Притесненията на младите българи са свързани с лошото здравеопазване (47%), рисковете от война (44%) и климатичните промени (42%). Във възприятията за себе си и бъдещето си младите българи са оптимисти (70% вярват, че ги очаква по‐добро бъдеще в личен план), за разлика от очакванията им за обществото (29% оптимисти). Критични са и към своето поколение – идеята за намаляване на възрастта за гласоподаване, например, не среща подкрепа, поради възможности за манипулация и неориентираност сред младите.

Образованието е важно за младите българи – 56% от запитаните определят за важно завършването на университет, но удовлетвореността от качеството на образованието е относително ниска – 21%. Това се вижда и в отношението към кариерното развитие – половината от младежите у нас вярват, че експертните им умения ще им помогнат в намирането на работа. От работещите пък близо половината декларират, че не работят по специалността си, като за шест години от последната вълна на изследване този дял е нараснал драстично. Прагматично важни в търсенето на работно място са заплащането и бързото израстване на работното място, а не толкова кариерната реализация. Младите хора се идентифицират слабо с ценности от традиционалистки тип. Семейството обаче остава важно за тях. На декларативно ниво 50% от запитаните искат да имат деца, като желанието през последните години намалява. На този фон продължава тенденцията за забавено напускане на родителския дом, с водещи причини както финансова необходимост (40%), така и удобство (41%).
Изследването отчита повишен интерес към политиката – от 7% през 2018 г. на 21% през 2024 г. Националната идентичност преобладава над европейската, а в немалка степен се гледа и като неин противовес. Изследването регистрира намаляващо доверие както в национални институции като парламент, полиция, съдебна власт и правителство, така и в наднационални – като НАТО и ЕС. Изпъкват предпочитания за политическо участие, които не изискват висока степен на организация – като включване в различни инициативи, доброволчество, политически консумеризъм, онлайн активизъм.

В същото време е регистриран ръст в желанието за миграция като едва 26% от младежите твърдо са заявили, че нямат такова намерение. Желанието за миграция обаче по‐скоро не се свързва с ясни планове и подготовка (за 80% от изявилите го) и често е с временен характер. Изпъкват мотиви като по‐добри заплати и възможности. Като цяло тенденциите при нагласите на младите у нас са сходни с тези на останалите младежи от Югоизточна Европа. Повишените нива на тревожност стимулират индивидуализма и преориентират основни житейски приоритети, но не са повишили апатията и не са довели до антидемократични нагласи сред младите. В положителна насока може да се разглежда стремежът към самостоятелност и независимост, уловен в множество индикатори, стимулиращ успеха в житейските преходи на младите.

Серията младежки проучвания са проведено от IPSOS между 9 февруари и 25 март 2024 г. чрез 8943 интервюта с млади хора на възраст от 14 до 29 години в Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Косово, Северна Македония, Черна гора, Румъния, Сърбия, Словения, Гърция и Турция, използвайки компютърно асистирани онлайн интервюта (CAWI), компютърно асистирани телефонни интервюта и компютърно асистирани лични интервюта.