Могат ли Русия, Индия и Китай да се обединят заради стабилизацията в Азия?

С геополитическото напрежение, което измества глобалните центрове на сила, концепцията за тристранен форум на Русия, Индия и Китай (РИК) отново привлича дипломатическо внимание.

Докато Москва изрази оптимизъм относно възраждането на формата, а Пекин, изглежда, подкрепя идеята, Ню Делхи заема предпазлива позиция, балансирайки между демонстрирането на откритост и запазването на стратегическата си автономност.

Във време, когато светът все повече се движи към многополярност, възниква въпросът: ще могат ли слонът, драконът и мечката отново да танцуват заедно – или това ще бъде просто стратегическа хореография, продиктувана от необходимостта?

За Москва възраждането на формата РИК служи на две стратегически цели. Изолирана от Запада заради конфликта в Украйна и подложена на широко разпространени санкции, Русия е все по-зависима от партньорства с Азия, за да подкрепи икономиката си и да противодейства на международната изолация. Кремъл разглежда „триумвирата“ като нискобюджетна, но престижна платформа, където може да демонстрира, че има партньори, заинтересовани от стабилност в Азия.

Призивът на руския външен министър Сергей Лавров през юни за възраждане на РИК отразява дипломатическите нужди на Москва и желанието й да се утвърди като регионален играч.

РИК предлага на Русия многостранен форум за демонстриране на солидарност сред незападните сили, а възраждането му би могло да укрепи блока БРИКС, който е от голямо значение за Русия по отношение на противодействието на западни институции като Г-7 и Международния валутен фонд.

Може спокойно да се каже, че Москва би спечелила най-много от възраждането на РИК, която би могла да използва платформата, за да утвърди отново влиянието си в Евразия, като същевременно деликатно балансира нарастващата си зависимост от Китай.

Макар и взаимноизгодни, отношенията между двете страни пораждат опасения относно нарастващата асиметрия. РИК би позволил на Москва да взаимодейства с Делхи и Пекин на равнопоставена основа, укрепвайки имиджа си на независима сила, поддържайки стратегическа гъвкавост и намалявайки риска да бъде засенчена от Китай в двустранните отношения.

Ще доведе ли новото гранично споразумение между Индия и Китай до дългосрочен мир в спорния Хималайски регион?

Подкрепата на Пекин за възраждането на РИК не е нито сантиментална, нито символична. На брифинг за пресата, попитан за срещата на върха, говорителят на Министерството на външните работи Лин Джиен заяви, че сътрудничеството между Китай, Русия и Индия е от съществено значение за регионалната стабилност.

Китай обаче е фокусиран върху целите за модернизация на Народноосвободителната армия и потенциалните непредвидени обстоятелства, свързани с Тайван. Тъй като Пекин засилва фокуса си върху морските приоритети, той е заинтересован от стабилизиране на континенталния си фланг с Ню Делхи, отношенията с който остават обтегнати след сблъсъците в долината Галуан през 2020 г.

Китай вероятно разглежда възраждането на РИК като дипломатически лост за предотвратяване на икономически усложнения на множество фронтове на фона на търговската война със САЩ и напрежението с Европа.

Това би сигнализирало и на страните от Глобалния юг, че Пекин все още е привърженик на приобщаващите и многополюсни институции, и би осигурило гъвкав канал за тестване на сближаването между Индия и Китай, без да се ангажира с пълно рестартиране на двустранните отношения – което от своя страна би изисквало решаване на проблемите с общите граници на страните, които са ключов приоритет за Ню Делхи.

Отношенията между Китай и Индия остават многопластови.

Докато подкрепата на Пекин за усилията на Индия за борба с тероризма в отговор на определянето на Фронта на съпротивата като терористична организация от САЩ косвено оказва натиск върху Пакистан, Си Дзинпин също така изпраща фини сигнали до Ню Делхи, че е готов да предприеме принудителни мерки. Неотдавнашни действия, като ограничаване на износа на редкоземни метали, необходими за индийската автомобилна индустрия, и спиране на доставките на специални торове, използвани в селското стопанство на страната, показват, че Китай все още има предимство с икономическите си инструменти. Миналия месец доставчикът на Apple Foxconn съобщи, че е помолил над 300 китайски работници в Индия да се върнат у дома.

Тръмп наложи 25% мита върху индийски стоки от 1 август, плюс „санкции“ за връзки
с Русия

В този контекст, възраждането на РИК би могло да предложи своеобразна почивка за Ню Делхи, който отдавна се застъпва за „по-многополярна“ Азия. На фона на нарастващото напрежение между западните му партньори и дългогодишния му приятел Русия, Моди се оказва все по-ограничен при вземането на трудни дипломатически решения. 25-процентните мита върху индийския износ, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп, които той отчасти оправда с продължаващите покупки на руски петрол и оръжия от Ню Делхи, само засилват натиска.

Формати като РИК предлагат на Индия платформа за поддържане на стратегически баланс, съпротива срещу електоралния натиск и защита на нейната автономия.

Дори в контекста на „консултативен формат“, подкрепата на Индия за възраждане на РИК би сигнализирала за желанието й за стратегическа автономия.

Докато Ню Делхи се стреми да поддържа тесни връзки със Съединените щати, платформата на РИК би й позволила да поддържа широко дипломатическо пространство с Русия и да отваря канали с Пекин.

Забележително е, че Индия възобнови туристическите визи за китайски граждани след петгодишна пауза, обяви възобновяването на директните полети до Китай и плахо отвори своя електронен сектор за китайски инвестиции чрез ново съвместно предприятие между Dixon Technologies и китайската Longcheer Intelligence.

Предпазливият подход на Ню Делхи е особено важен, като се има предвид обявяването на мита върху индийски стоки от Тръмп, което влезе в сила на 1 август и може да забави търговската сделка между САЩ и Индия. Това изисква Моди да избягва открита конфронтация с когото и да било, както геополитически, така и икономически.

Възраждането на РИК има последици не само за трите пряко участващи страни, но и за целия Глобален юг.

Докато много страни наблюдават Г-7 и БРИКС отстрани, РИК предлага прагматична, ориентирана към задачи алтернатива, която набляга на диалога, а не на конфронтацията.

Възраждането му би сигнализирало, че големите азиатски сили са готови да се ангажират – дори и да не са съгласни по редица въпроси – в рамките на модел на стратегически реализъм, а не на идеологическо съгласуване. Дори в ограничена форма това би могло да допринесе за регионалната стабилност в условията на глобална несигурност.

Драконът, мечката и слонът може никога да не танцуват в перфектен синхрон, но не е и нужно. Новият реализъм, който определя взаимодействията им, е напълно адекватен за настоящия момент в азиатската геополитика.

В един все по-многополюсен, но фрагментиран свят, усилията за възраждане на РИК отразяват нов императив за стабилизиране на стратегическия пейзаж на Азия и облекчаване на двустранното напрежение в региона.