Монументалните шаншуей платна на Сю Лонсън свързват китайската традиция със световната публика

Влизайки във внушителното ателие от 1000 кв. м на китайския художник Сю Лонсън в Пекин човек веднага е обгърнат от смесения аромат на туш и хартия, който изпълва въздуха с древно очарование. На стената срещу входа са изложени редица пейзажи с туш в стил шаншуей („планина и вода“) – всеки от тях вече впечатляващ по размер. Но едва сред цяла стенописна композиция може да се усети пълната сила на т. нар. „монументални“ шаншуей творби на Сю.

Близо 11-метрови платна, опънати на висока стена, са прорязани от вълнообразни черни линии, изписващи пласт след пласт планински върхове. Сю обяснява пред Global Times, че тази работа е възникнала „между естественото и неестественото“.

В продължение на почти две десетилетия той поставя оризова хартия върху филца и рисува, докато тушът постепенно просмуква и образува органични шарки – следи от намерение и случайност, наслоени във времето. Тези следи се превръщат в безмълвни внушения, които канят Сю да стои дълго в съзерцание в центъра на ателието, докато не реши да ги последва и да им вдъхне нов художествен живот.

За целта Сю изгражда голям подемник в единия ъгъл на ателието си. Когато вдъхновението го връхлети, той се изкачва почти четири етажа високо, за да работи върху това недовършено шаншуей платно.

За Сю разбирането на шаншуей живописта е вплетено в самото полагане на четка след четка.

За него процесът е форма на самоизследване и вътрешно пътуване – шаншуей експеримент, чийто резултат надхвърля старото правило „планини и реки в гърдите“, за да достигне до прозрението „Аз съм планината“.

След повече от десетилетие изложби в чужбина популярността на творбите на Сю на международната сцена показва и глобалния отзвук, който поражда това вътрешно изследване на духа на китайското шаншуей изкуство. Както казва Фан Диен, президент на Централната академия за изящни изкуства, това е диалог между две цивилизации. И източната, и западната културна традиция таят дълбоко уважение към природата, а в китайския език природата се олицетворява от планините и реките.

„Аз съм планината“

На 9 септември в новия Музей на изкуствата в Гуандун бе открита изложбата „Безкрайни хоризонти: Шаншуей живопис на Сю Лонсън“. Огромен, над 10 метра висок свитък, спускащ се от третия етаж, привлече тълпи зрители, които застанаха в благоговение пред мощта на туша.

Много посетители оставиха впечатленията си в социални мрежи като Xiaohongshu (RedNote): мащабът на картината под-
чертава нищожността на човека, като подсказва, че в безкрайното пространство човечеството е само мимолетна следа. Това също е представата за време и пространство, която Сю, роден през 1956 г., е извлякъл от китайската шаншуей традиция.

Според него историята на китайската шаншуей живопис е в основата си един голям експеримент. Сю вярва, че днешните китайски художници трябва да започнат този експеримент наново. В сравнение с миналото, настоящата епоха – формирана от технологиите – е разширила гледната точка към природата и е отворила публичните пространства по безпрецедентен начин, предизвиквайки шаншуей художниците да търсят нови изразни форми. Една от ключовите посоки според Сю е създаването на шаншуей произведения, предназначени за големи обществени пространства.

Художниците, твърди Сю, трябва да променят подхода си. „Не можеш просто да рисуваш на бюрото. Само като се изкачиш високо, ще видиш далеч.“ Без достатъчна дистанция художникът трудно може да прецени ефекта от работата си.

Тези размишления са плод на постоянна самоизповед. Сю е прекарвал по два месеца затворен в ателието си, за да завърши серия от 108 картини. През това време прекъснал всякакви контакти с външния свят и всеки ден рисувал в самота, освен за най-необходимите нужди. Това вътрешно и самотно пътуване постоянно обновява разбирането му за шаншуей.

„Никога не съм рисувал по пряко наблюдение“, признава Сю. Докато пътува из планини и реки, той не търси да запише, а да почувства и осмисли.

„В планините рядко се движех. Намирах място, което ми говори, сядах и просто усещах дъха на планината – да почувствам какъв житейски опит ми носи, да усетя, че аз самият съм планината.“

За Сю, когато художникът се превърне в планината, може да се роди безкрайна креативност.

През планини и морета с шаншуей

От 2008 до 2018 година Сю Лонсън организира редица изложби в чужбина почти без прекъсване, като пътува неуморно между галериите и ателието си.

Той провежда големи самостоятелни изложби в престижни институции като Института по изкуства в Чикаго, музея „Нелсън – Аткинс“ в САЩ и галерията „Бруней“ в Лондонския университет – печелейки широко признание.

Сю си спомня, че през 2013 г. изложбата му в музея „Нелсън – Аткинс“ в Мисури предизвикала такъв наплив, че улицата пред музея се задръстила от трафик, а броят посетители надхвърлил годишната посещаемост на институцията. Тази реакция разкрила пред кураторите и критиците не само изкуството на Сю, но и забележителното въздействие на китайската шаншуей живопис.

„Един спомен остана с мен – разказва Сю. – На изложбата ми в Брюксел посетител каза: „Вашето изкуство ме пренесе в пространство, което е едновременно свежо и непознато“. Думата „пренесе“ улови същността най-точно.“

По време на тези задгранични изложби Сю усеща резонанс между чуждата публика и китайския шаншуей. Той отбелязва, че макар китайската представа за природата да е създала шаншуей живописта, това не означава, че Западът няма традиция в изобразяването на пейзажи.

Китайското изкуство според него е органично свързано със света, а чуждата публика никога не отхвърля шаншуей – напротив, тя също разпознава красотата на древните китайски пейзажи.

Що се отнася до бъдещите планове, Сю няма такива. Той продължава вътрешното си търсене и стремеж към простота, вярвайки, че изкуството – като естествено състояние на битието – ще намери само своята форма.