На 4 януари София ще отбележи 146 години от своето Освобождение
Освободителите на нашата столица са руските войски, начело с генералите Гурко и Раух
В навечерието сме на 4 януари 2025 година – денят на освобождението на София от петвековното османско иго. Десетилетия наред, по традиция, Национално движение “Русофили” участва в подготовката и провеждането на честването на тази светла дата, както и в дейностите, посветени на освобождението на всички населени места в Родината ни. Незабравими остават честванията на 27.06. в Свищов, на 07.07. във В. Търново, на 10.12. в Плевен, на 13.01. в Пазарджик и на много други места.
С решение на Координационния съвет „България – Русия“ се прие
следната програма за честване на Деня на Освобождението на София:
- 9:00 – 9:45 – Молебен в памет на загиналите за Освобождението на
София в храм „Света Неделя“ - 10:00 – начало на шествието; сборен пункт – пред Президентството
- 10:15 – поднасяне на венци и цветя пред Паметника на генерал Йосиф Гурко
- 10:30 – поднасяне на венци и цветя пред Паметника на Цар Освободител
- 11:00 – литературно-музикална програма и поднасяне на венци и цветя
на Паметник на Опълченеца.
На 23 декември/4 януари 1878 г. в София влизат първите руски части: Кавказката казашка бригада и Гродненския хусарски полк, които са част от Западния отряд под командването на ген. Йосиф Гурко.
Западният отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко е войсково съединение на Действащата Руска армия в Руско-турската война (1877 – 1878), формиран на 19 октомври 1877 г. Общият му състав е 50 000 офицери и войници, и 174 оръдия.
Основната му задача до пленяването на Западната османска армия в Плевен е действие срещу Орханийската армия, като не допуска нейна атака от югозапад срещу руските части при Плевен. Освобождава Враца и Оряхово.
След превземането на Плевен на 10 декември 1877 г., състава на Западния отряд е усилен с 34 000 офицери и войници и 144 оръдия, достигайки вече близо 71 400 човека и 318 оръдия. Успешно преминава Стара планина през Арабаконашкия проход и навлиза в Софийското поле. Бойните действия за превземането на София са с важно стратегическо значение за по-нататъшното настъпление на руските войски в Тракия, тъй като градът е основна база за снабдяване на турската армия с боеприпаси и продоволствие.
Към София се насочват генералите Гурко и Раух с двадесет хиляди души от Западния отряд, а срещу себе си имат 15- хилядна турска част с командир Осман Нури паша, заела подстъпите и укрепленията около София. Сраженията за града започват на 31 декември при близкото село Горни Богров. След като опожаряват селата Долни Богров и Ботунец, турските съединения нападат колоната на ген. Веляминов, чиито войници отразяват щурма на неприятеля и на 1 януари преминават в контраатака.
Войниците на ген. Раух преминават река Искър при моста до село Враждебна, като противниковите части, дислоцирани срещу тях, са подложени на силен артилерийски огън, последван от атаката на гвардейския Преображенски полк. Турските войници запалват моста, за да възпрепятстват преминаването на руснаците, но пожарът бързо е загасен и победният ход на генералите Гурко, Веляминов и Раух продължава. Селата Кубратово, Биримирци и Орландовци са превзети от руснаците на 3 януари и по този начин пътят на турците за отстъпление на югоизток към Пловдив е отрязан. Осман Нури паша разпорежда незабавно отстъпление на запад към Перник, за да избегне опасността войските му да бъдат обкръжени, изоставяйки близо 6000 болни и ранени войници в София.
Турският командир издава заповед градът да бъде запален, а складовете с боеприпаси взривени, като предупреждава само консулите на европейските държави в София за своето решение. Благодарение на бързата намеса на консулите на Италия и Франция Виторио Позитано и Леандър Леге, София е спасена от опожаряване. Италианският дипломат организира доброволчески отряди за борба с мародерите, след като османските части напускат града.
Ген. Гурко е посрещнат триумфално от радостните граждани, а в църквата „Света Неделя” е отслужен тържествен благодарствен молебен за освобождението на София в присъствието на генералите Гурко и Раух.
В Тракия, Западният отряд разгромява новата османска войскова формация с командир Сюлейман паша. Настъпва по долината на река Марица. Превзема Пазарджик, Пловдив и развива настъплението в направлението Пловдив – Одрин.
В края на войната частите на Западния отряд са до бреговете на Бяло море и при подстъпите на Цариград. Бойните му действия имат стратегическо значение за победата във войната.
15 месеца след освобождението на София Великото народно събрание избира града за новата столица на възродена България.
Градът се освобождава след успешната операция за разгрома на Орханийската османска армия, която по това време се е оттеглила в Софийското поле. След битката при София тази османска армия престава да съществува като организирана военна сила. Градът, въпреки намеренията на турските власти, посреща свободата без да е напълно опожарен и опустошен. За това значима роля изиграват западните консули, които отказали да напуснат града. Друга причина са бързите действия на руските войски. Така те успяват да вземат и големи военни складове с боеприпаси и продоволствие. В катедралния храм „Св. Неделя“ е отслужен благодарствен молебен в присъствието на генерал-лейтенант Йосиф Гурко и генерал-майор Отон Раух. След успеха на битката при София на Османската империя са нанесени непоправими човешки и материални загуби. Направлението София – Пловдив – Одрин е открито за настъпление. Пловдив е освободен на 16 януари, а Одрин е превзет на 20 януари.
На 4 януари 1878 г. след серия от боеве в рамките на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) руски военни части под командването на ген. Йосиф Гурко влизат победоносно в града, разказва Регионалният исторически музей София. В храма “Света Неделя” (тогава “Свети Крал”) в присъствието на Гурко се провежда заупокойна служба в памет на загиналите и молебен за освобождаването на града.
