Народното събрание защити БПЦ с нови законопроекти, единици от ПП-ДБ гласуваха в подкрепа
Главчев: Българската православна църква е една и неделима. Атанас Славов от ДБ съзря противопоставяне на “европейски общности”
С голямо мнозинство парламентът гласува на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за вероизповеданията.
Законопроектът на “Възраждане” получи 140 гласа в подкрепа (ГЕРБ-СДС, “Възраждане“, “БСП-Обединена левица“, “Демокрация за права и свободи“-ДПС, “Има такъв народ“, “Морал, единство, чест“ (МЕЧ), както и един глас от “Продължаваме промяната-Демократична България“. Против бяха 26 депутати от ПГ “ДПС-Ново начало“.
Законопроектът на ГЕРБ-СДС събра 176 гласа “за“ – ГЕРБ-СДС, “Възраждане“, “ДПС-Ново начало“, “БСП-Обединена левица“, “Демокрация за права и свободи“-ДПС, ИТН, МЕЧ, четирима депутати от ПП-ДБ. Въздържаха се трима народни представители от МЕЧ.
Зад законопроекта на “БСП-Обединена левица“ застанаха 176 депутати – ГЕРБ-СДС, “Възраждане“, “ДПС-Ново начало“, “БСП-Обединена левица“, “Демокрация, права и свободи“-ДПС, ИТН, МЕЧ и двама от ПП-ДБ. Въздържа се един народен представител – от МЕЧ.
Повод за промените е решение от 16 декември м.г. на Върховния касационен съд, с което се вписва в публичния регистър на съда религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква“.
От “Възраждане“ предлагат да се попречи на възможността за регистрация на повече от една православна църква като юридическо лице, която да използва в своето наименование названието “православна”. Цели се обезверяване и принизяване на нравствеността на обществото. Това дава отражение в други страни на обществения живот, посочват вносителите в мотивите си.
Законопроектът на ГЕРБ-СДС определя за единствен представител на традиционното за страната вероизповедание – източното православие, Българската православна църква (БПЦ)-Българска патриаршия (БП). Според проекта регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от единствената признатата по закон православна църква, а именно БПЦ-БП. В преходните и заключителни разпоредби е предвидено заварените производства, които противоречат на чл. 10 ал. 1 от този закон, да се прекратят, а извършените регистрации на вероизповедания – да се заличат от Софийски градски съд по искане на дирекция “Вероизповедание“ към Министерския съвет или на прокурора. Искането до съда се отправя в 14-дневен срок от влизането в сила на закона, като съдът се произнася в едномесечен срок.
В чл.10 ал.1 от гласуваните промени е записано – традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния и живот. Единствен изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски.
“БСП-Обединена левица” предлага да се внесе яснота в текстове от закона. Става дума за регистриране на вероизповеданията, които са в противоречия със закона. Така ще се запази името на Българската православна църква (БПЦ) с това наименование, смятат от левицата.
По-рано служебният министър-председател Димитър Главчев увери народните представители, че българското правителство застава зад единството на Българската православна църква. Той изрази одобрение на промените в Закона за вероизповеданията, които утвърждават статута на БПЦ. Поводът за изслушването му в парламента беше решението на Върховния касационен съд за вписване в регистъра на вероизповеданията на Българска православна старостилна църква:
“Позицията на Министерски съвет е константа. Българската православна църква е една и неделима. Като нейното единство е от особена важност за обществото ни при съобразяване на принципи на правовата държава и разделението на властите. Решението на въпроса с двете български православни черкви е от компетенциите на Народното събрание. Приветствам усилията на народните представители в тази насока, на Народното събрание и вярвам, че със собствени сили може да подобрим законодателната уредба и да не допускаме разединение в Българската православна църква”.
Служебният министър на правосъдието Мария Павлова обясни, че на 27 декември м.г. Агенцията по вписванията е отказала на Българската православна старостилна църква вписване в регистъра на вероизповеданията заради непредставени документи. Директорът на Дирекция “Вероизповедания” към МС Георги Кръстев не изключи, че вписването на новата църква ще накърни интересите на БПЦ, включително икономически:
“При всички случаи, ако бъде регистрирана такава религиозна институция, ще се направи опит да се навлезе в територията на Българската православна църква, дори икономически”.
След въпрос на депутата от БСП Атанас Зафиров стана ясно, че българското правителство е поискало отвод на съдията от Европейския съд по правата на човека Йонко Грозев заради свързаност със защитника на Българската православна старостилна църква пред Съда в Страсбург. То обаче не е било уважено.
Оспорване на законодателните промени, целящи да ограничат правото на други вероизповедания да използват в наименованието си понятието православна църква, от депутата от ПП-ДБ Атанас Славов доведе до напрежение в зала:
“Все по-ясно се очертава пред тази зала, че целта на част от законодателните инициативи е всъщност да противопоставят българския национален интерес на членството ни в европейски общности”.
Лидерът на “Възраждане” Костадинов го обвини, че прави внушения, които накърняват националната сигурност:
“Дотолкова, доколкото Българската православна църква, Българската патриаршия, е част от националната история, държавност, манталитет, култура, традиции, обичаи, религия, каквото още друго се сетите…Не ви ли е срам?! Вие сте предатели!”.
