Навършиха се пет години без любимеца на България Стефан Данаилов

Стефан Данаилов е роден е на 9 декември 1942 г. в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия Данаилова (1911 – 1963) е от Ловеч, а баща му полк. Ламби Данаилов (1905 – 1976) от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян.

Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го съветва да следва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.

АКТЬОРЪТ

През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“ (1967 – 1968). Работи в СИФ (1968 – 1973).

Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“.

За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

През 1973 г. се връща отново на сцената, за да се присъедини към трупата на Театъра на народната армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“. Продължава да се снима много в киното и телевизията. Играе и на сцената на Театър 199. На Стената на славата пред театъра има пано с отпечатъците му.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Стефан Данаилов.

След ролята на майор Деянов младият актьор изпълнява много други запомнящи се роли. Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси компенсация в изпълнението на „по-различни персонажи“, изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов „Иван Кондарев“

От 1981 г., и почти до промените през 1989 г., води популярното тогава радиошоу „Звезди посред бял ден“. Там Данаилов играе пародиен образ на Ален Делон като домакин, на когото гостуват известни звезди от цял свят. Програмата се излъчва всяка събота по програма „Христо Ботев“ на Българското радио (сега Българско национално радио) [4]

След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на „Лоренцачо“ има шумен успех, а ролята на Нуцо Марчиано в италианския сериал „Октопод“, го прави популярен и в чужбина. Години по-късно Данаилов озвучава на български своя герой в излъчената с българския дублаж италианската продукция по БНТ.

Член е на Парламентарно-обществената комисия за телевизия и радио (1990). Със Сотир Майноловски и Николай Ишков основават фирма за продуцентска и импресарска дейност – „Олд старс“ ООД (1993). От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация „Авансцена“, а от 1996 г. е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър. От 1997 е член на Обществения съвет по проблемите на българския футбол.

Член е на СБФД, като два мандата е негов главен секретар (1996 – 2004), член е също на САБ и на НСРТ (1997 – 1998).

ЗА СТУДЕНИТЕ СИ ТОЙ БЕ МАСТЪРА – ИДОЛ, МЕНТОР И ПРИЯТЕЛ

През 1988 г. Данаилов поема класовете по актьорско майсторство за драматичен театър на професор Гриша Островски във ВИТИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г. до смъртта си през 2019 г. Неговите възпитаници са актьорите Силвия Лулчева, Владислав Карамфилов, Параскева Джукелова, Мариан Маринов, Христо Чешмеджиев, Асен Блатечки, Стефания Колева, Иван Бърнев, Ана Пападопулу, Деян Ангелов, Дарин Ангелов, Иван Юруков, Сава Драгунчев, Ралица Паскалева, Симона Халачева, Евелин Костова, Севар Иванов, Павел Иванов, Антон Порязов, Марин Рангелов, Филип Буков, Радина Боршош и други.

ЗАСЛУЖЕНОТО ПРИЗНАНИЕ

Заслужил артист (1975).

Народен артист (1983).

Специалната награда на журито за филма „На всеки километър“ на ФБФ (Варна, 1969)

Голямата награда за мъжка роля от журито за ролята на Светослав Тертер във филма „Князът“ на ФБФ (Варна, 1970).

Голямата награда за мъжка роля от журито за ролята на Пантер във филма „Черните ангели“ на ФБФ (Варна, 1970).

Награда „Квиети“ – (Прага, Чехословакия 1970)

Лауреат на Димитровска награда с колектив (1971) – за участието си във филма „На всеки километър“.[5]

Първа награда „Златен Лачено“ на МКФ (Авелино, Италия 1971)

Голямата награда на МКФ (Карлови Вари, Чехословакия 1970).

Най-популярен актьор в Чехословакия (1977).

Втора награда за мъжка роля за ролята на Стайлз в пиесата „Сизве Банзи е мъртъв“ на I национален преглед на камерните театри (1977).

Голямата награда „Златната роза“ за филма Борис I на ФБФ (Варна, 1984).

Награда на зрителите и на Министерството на народната просвета за филма Борис I на ФБФ (Варна, 1984).

Носител е на Аскеер за поддържаща мъжка роля в „Лоренцачо“ (1992).

Орден „Стара Планина“ за принос в българската култура (2002).

Наградата „Паисий Хилендарски“ на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура (2002).

Награда „Икар 2005“ на Съюза на артистите в България – за цялостен принос в сценичните изкуства (27.03.2005 г.)

Годишна награда на Асоциация „Академика 21“ за 2007 г. – за изключителен принос за развитието и утвърждаването на българското киноизкуство като актьор и педагог (06.03.2008 г.)

Голямата награда „Золотая муза“ – за приноса му в развитието на културните отношения между България и Русия (08.03.2008 г.)

Награда на Българската филмова академия за цялостно творчество (2014)

„Аскеер“ – за цялостен принос към театралното изкуство (2015)

Орден „Златен век“ с огърлие от Министерството на културата – за цялостен принос в областта на културата (09.12.2017)

ЛАМБО – ЛЮБИМЕЦЪТ И ЗНАМЕТО НА СОЦИАЛИСТИТЕ

Стефан Данаилов е член на БКП от 1975 г. Секретар е на първичната партийна организация в Народния театър, както и член на Ленинския районен комитет на БКП. Делегат е на 44-тия (2000), 45-ия (април 2005) и 46-ия (декември 2005)  конгрес на БСП.

В периода 2005 – 2009 г. при управлението на коалиционно правителство на БСП, ДПС и НДСВ е министър на културата.

На 13 септември 2011 г. е кандидат за вицепрезидент с кандидат за президент Ивайло Калфин от БСП. 

ПОСЛЕДНИТЕ МУ ДНИ

Почина на 27 ноември през 2019 година, 15 минути след полунощ във ВМА, където лекарите се бореха за живота му от началото на месеца.

76-годишният Данаилов беше поставен в медикаментозна кома, когато бе приет по спешност във Военна болница, защото събираше вода в белите дробове.

По-рано – на 9 октомври 2019, той вече бе постъпил за лечение във ВМА след усложнения от вирус. Впоследствие разви дихателна недостатъчност, бе интубиран и се наложи да бъде поставен в медикаментозна кома и да се изтегли събраната вода в дробовете му.

Близките му твърдяха, че големият проблем е откритото по-рано онкологично заболяване.

Стефан Данаилов беше заслужил артист (1975) и народен артист (1983), дългогодишен преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ, политик от БКП/БСП, министър на културата в правителството на Сергей Станишев от 16 август 2005 г. до 27 юли 2009 г., избиран за народен представител в няколко парламента.