Недялко Недялков: Това е то “справедливост по български”

Димитър Щерев, Мартин Пейков, Славчо Крумов и Страхил Йорданов са първите политически затворници у нас от десетилетия. Окаушени са по лична заповед на Урсула фон дер Лайен, като демонстрация и за назидание какво ще се случи с всеки, въстанал против розовата диктатура на Брюксел
Съдът пусна от ареста братята Лебешковски, свързани с “Наглите”. Обвинени са пак в отвличане, но великодушните магистрати са ги изпратили в заслужена почивка със смешни мерки за неотклонение – за единия “подписка”, за другия – парична гаранция 5000 лв.

В това време, вече точно месец, четири български момчета, студенти, бащи гният в следствието, в обща килия, пикаят в кофа, с мярка “постоянен арест”, без надежда скоро да излязат на свобода и да се върнат при семействата си.
Обвинението е най-лекото от НК – дребно хулиганство. Имат чисти криминални досиета.
Мярката за неотклонение обаче е най-тежката.
Защо?
Защото са дръзнали да излязат на граждански протест срещу еврото и са нацапали с боя колониалния евробардак на “Раковска”, вероятно най-грозната сграда в София, и като архитектура, и като идеен контекст.
Димитър Щерев, Мартин Пейков, Славчо Крумов и Страхил Йорданов (нека се знаят имената им!) са първите политически затворници у нас от десетилетия. Окаушени са по лична заповед на Урсула фон дер Лайен, като демонстрация и за назидание какво ще се случи с всеки, въобразил си, че може да въстане против розовата диктатура на Брюксел.

Подизпълнители на мръсната поръчка са Бойко Борисов, Росен Желязков и вътрешният им министър Къдравата Сю.
“Държат ги заключени по 23 часа на ден, имат 1 час разходка на покрива на следствения арест”, разкрива бащата на Славчо Крумов.
Очевидно това не притеснява никого. Пропагандата на правителството таксува тези момчета като “измет”, “лумпени”, “хулигани”, “копейки”, “нападатели на полицаи”. Активирана е цялата гьобелсова машина за смазване на публични репутации.
Нищо, че в обвинението не се споменава за никакви атаки над полицаи – оказа се лицемерно внушение за възбуждане на обществен гняв.
Не съм от “Възраждане”, не съм от никоя партия, не агитирам, за мен е без значение партийната принадлежност на политзатворниците.
От значение за мен е, че Мартин, Митко, Славчо и Страхил усещат цялата тежест на репресивния държавен апарат, докато рецидивисти, убийци, крадци и корумпета се разхождат на свобода.
В парламента един, обвинен за педофилия (педофилия, хора, най-гадното!), продължава да си прибира тлъстата заплата. Недосегаем е, защото клакьорства в агитката на “Бистришките тигри”.
В парламента благоденстват обвиняеми за крупни финансови далавери, подкупи, злоупотреба със служебно положение, фалшификация на документи.
Да не говорим, че целият парламент е една брутална фалшификация, и това е постановено с решение на Конституционния съд.
Е, за милиони няма закони, за кокошка няма прошка. Ще агонизираме в тази тъпа деветдесетарска чалгия, умело експлоатирана и реанимирана от неолиберастката тирания.
Може би вече съм досадил с историята на тези млади български мъже, но ме боли, както ме боли при всяка неправда.
Обръщам се към Бойко Борисов. Някога го защитих, когато бе изпаднал в сходно положение – незаконен арест по политически причини.
Г-н Борисов, разпоредете се Мартин, Митко, Страхил и Славчо да бъдат освободени! Пресолявате манджата, накрая съвсем ще ни кипне! Началниците в Брюксел вече са доволни, постарахте се достатъчно, до живот ли ще ги държите в ареста?! Това са живи хора, помислихте ли за здравето и психиката им? А за психиката на близките им?
Как изобщо спите нощем?
И не ми казвайте, че нищо не зависи от вас, съдът решавал. В България разделението на властите е погазено, съдебната система е функция на дълбоката държава, чието олицетворение сте вие и още едно-две “момчета”.
Прилагам снимки на арестантите – “особено опасни престъпници”, излежаващи присъдата си…без да имат присъда.


