Нинова, отглеждай си „орела“. Достатъчно навреди на БСП

За да се съхрани като лявата партия на България – БСП трябва да върне колективното начало и с хирургически нож да изреже олигархичните и задкулисни зависимости
Свикнали сме върху конгресите на БСП да се упражняват всевъзможни анализатори, които погребват най-старата лява българска партия още от далечната от 1990 г. Но е жалко, че след завършването на 51-вия й конгрес лично Корнелия Нинова изригна срещу партията, на която доскоро беше председател. Обвини я, че „станала придатък на Пеевски и Борисов“, а само тя била водила титанична битка със задкулисието и паралелната държава!
Какво всъщност се случи на отминалия конгрес на БСП?
В напрегнато състезание между седем разпознаваеми социалисти бе избран председател на Националния съвет – Атанас Зафиров. Той е потомствен социалист, член на БСП от началото на прехода, когато други напускаха партията от страх. Преминал е през всички нива – от младежката организация, през областен председател до народен представител и член на националното ръководство. Като временен лидер след Нинова преведе БСП през сериозните изпитания. Започна да обединява левицата, проведе избори, на които БСП се оттласна от дъното, прокара избора на доц. Киселова за председател на парламента. Наред с президента Радев, който винаги е казвал, че Лява България е неговото политическо семейство – БСП вече има двама от тримата „големи“ в държавната йерархия, а Зафиров е вицепремиер и четирима социалисти са министри в ключови сфери.
Атанас Зафиров се оказа точният човек на точното място с думите, че не е лидер, а председател, че е пръв сред равни и ще върне колективното начало в управлението на БСП. А реалното възраждане на колективното начало може да стане, ако привлече в новото ръководство конкурентите си – Гуцанов, Вигенин, Паргов… Важно е да влязат нови, неопетнени лица без зависимости от Пеевски и задкулисието!
В Националния съвет бяха избрани социалисти от всички поколения и идейни течения – така както беше в годините преди Корнелия Нинова, която превърна партията в заложник на своите капризи. В ръководството на БСП се върнаха знакови лица – Анна Пиринска, бившият президент на ПЕС Сергей Станишев, бившият правосъден министър Крум Зарков, дългогодишни успешни леви кметове.
След години на тежка идейна, организационна и морална криза БСП получи шанс за системно политическо поведение. защото в света и Европа настъпва радикална промяна, чупят се неолибералните табута, падат фалшивите тотеми на евроатлантизма, на войната и русофобията.
Шанс имат мирът, националната държава, традициите и нормалността! А всичко това ще върне на дневен ред големите теми на истинското ляво – борбата с неравенствата, с пазарния фундаментализъм, с експлоатацията, с обезсилването на социалната държава и трудовите права.
Отиват си клишетата, чуждите модели. Идва политика с национална специфика! Златно време за лявото – ако има идеите, смелостта, интелекта, организацията и енергията да го направи!
Затова толкова е смешен плачът на Нинова! Защото след всичките нейни „битки“ от БСП камък върху камък не остана! А „активността“ й срещу модела „Борисов“ намали с над 700 хил. гласа електората на социалистите.
Ако беше демократ, то резултатът от нейното „лидерство“ нямаше да бъде разбита партия, превърнала се от първа в пета парламентарна сила!? Нямаше да бъде на кръпки след изключването на десетки социалисти, да е изгубила интелектуалния си потенциал, левите медии обезкървени, а организационният живот замрял и блокиран?
Ако беше борец за леви политики, нямаше като вицепремиер и министър на икономиката да стане символ на русофобската политика с продажбата на рекордни количества оръжия за фашисткия режим на Зеленски, който днес отива в политическото небитие.
Абсурд е Нинова да говори за задкулисие! Нека просто да се погледне в огледалото и ще го види! Ще види също как управляваше БСП – не по Устав и партийна традиция, а по субективна воля и под диктовката на бившия шеф ва Младежкото СДС Калоян Методиев. Да ръководиш 130-годишна партия, се искат идейност, морал и другарство. Иска се да си социалист, а не чуждо тяло.
Нинова, която никога не е имала идеи, да не се кахъри за бъдещето на БСП. Това не е нейната партия. Тя си създаде политически проект с кухото име „Непокорна България“, със символ орел, който се оказа проскубано врабче.
Нинова, Методиев и сие да си отглеждат „орелчето“ и да не се занимават с интриги, защото БСП оживя и тръгва уверено напред. Болезнената им фиксация има само едно обяснение – външна и задкулисна политическа поръчка за ерозиране на лявата партия на България.
Мисията на Нинова обаче се оказа пълен личен провал.