Нова книга на литературно-философския тандем проф. Мюмюн Тахиров и проф. Орлин Загоров
С БЕЗПОКОЙСТВО ЗА ЦЕННОСТИТЕ И ДУХОВНОСТТА…
Когато настъпят тъмни времена на бездуховност, явяват се гръмогласни, но празнословни декламатори като тези, които в Матей 7:15-20 се казва: „Пазете се от лъжливи пророци, които идват при вас в овчи кожи, а отвътре са вълци грабители…“ И те ограбват не хляба и не дрехата на човека, а неговите ценности, неговата идентичност, моралните и нравствените му норми, традициите, и всичко това заменят с изкуствено създадени „идеали“, зад които прозират ниски страсти, ламтеж за материална изгода и власт и отказ от самата същност на човека. Ето такива времена са настъпили днес и заплахата за човека и неговата цивилизация едва ли е била по-голяма някога. В такива моменти е наложително да се издигне глас и да се каже „Стига лъжи! Човекът и неговият свят не е светът на тъмната материя, а е свят на духовността, интелектът и градивността“. Авторите на монографията „Ценности и духовна зрялост“ Орлин Загоров и Мюмюн Тахиров правят точно това, издигат глас и настояват, че е крайно време да се възстановят онези ценности, които наистина са в основата на толерантността, хармонията в обществото и разбирателството между хората.
Проф. Орлин Загоров
Проф. Мюмюн Тахиров
Не е случайно, че О. Загоров и М. Тахиров, още в самото начало на своя труд, разсъждават върху същността на ценностите именно като норма и мотив за поведение на човека, но не като нещо наложено, а като естествена необходимост. Така, ценностите се оказват основните маркери при изборите, които всеки от нас прави непрекъснато в живота си, за да се изпълни със съдържание основополагащият избор, този в полза на живота, предполагащ справедливост, достойнството и разум. В монографията се прави един изключително стойностен исторически преглед на познанието по този въпрос и той не е просто регистрация на факти и умозаключения, а според мен е успешен опит да се синтезират плодовете на човешката мисъл през вековете. На тази основа, авторите на „Ценности и духовна зрялост“, спират вниманието върху универсалните аксиологични категории, като „…битие, материя, дух, съзнание, причинност, качество, количество, мяра, случайност, необходимост, низше и висше, просто и сложно, историческо и логическо, възможност и действителност, случайност и необходимост…“ На някой може и да се стори излишно отново и отново да се разсъждава върху нещо, което би следвало отдавна да е ясно и установено като истина, но именно тук е уловката, която е поставена от празнословните декламатори, за които стана дума. А уловката е в това, че ценностните стойности на тези категории се представят за нещо остаряло, за нещо, което не е характерно за съвременния човек и поради това не следва въобще да му се обръща внимание. И вместо това, моля, заповядайте нови „ценности“, тези на консуматорското общество, на общественото сегментиране, на „правилните“ и „неправилни“ хора. О. Загоров и М. Тахиров са разгадали тази уловка и именно затова не просто разглеждат въпроса за универсалните аксиологични категории, но и отиват по-нататък, като обосновано твърдят, че тези категории са като темел за съвременната духовност. И в този смисъл авторите на „Ценности и духовна зрялост“ казват, че „В това издание правим опит да подберем ценности, които ще съставят новия духовен облик на човека, който се гордее, че принадлежи на своята страна като родина и член на собствената си нация, носител на нови ценности, които в своята цялост да изградят новия духовен облик на новия тип личност, носител на патриотичния патос на своите предци и техния героичен подвиг в защита интересите на родината“. И макар горното да звучи твърде стеснено, само в рамките на националното, то това привидно е така, защото в действителност, модерният глобален свят е свят на нациите, съществуването на които гарантира човешката идентичност, изграждана върху естествените основи на хуманността, достойнството, честта, традицията и правото на живот, а от друга страна – идеята, че светът е на всички.
Възможно ли е да се постигне целта, съвременните общества да станат дотам хармонични, че на практика да се изпълни заветът „Както горе, така и долу! Както долу, така и горе!“ Мисля си, че всички ние сме още далеч от подобен идеалистичен модел на общество, просто защото човекът си остава несъвършен. Загоров и Тахиров също не хранят илюзията, че е възможно едно абсолютно хармонично общество, но в монографията те добросъвестно посочват, че днес е дошло време да се поеме по пътя на хармонизацията в съвременните общества, която да успява да преодолява неравенствата, дисхармонията в обществените отношения и съществуващата омраза между хората заради различната религиозна принадлежност, различния цвят на кожата или пък заради различните политически и идеологически убеждения. В „Ценности и духовна зрялост“ пътят на обществената хармонизация е маркиран. Маркиран е с необходимостта от повишаване на качеството на образованието, защото то дава познанието на човека, а познанието е всичко на този свят. Маркиран е и с необходимостта от преосмисляне на значението на духовността, основаваща се на една нова култура на модерния човек, предполагаща взаимопомощ, съпричастност, състрадание, справедливост и достойнство. Маркиран е и с необходимостта от нови норми на общуване, които пък от своя страна да гарантират разбирателството и договарянето на ценности и интереси. И тук идва един особено важен въпрос, този за закона. Без съмнение, авторите на тази монография изтъкват необходимостта от това законът да служи на хората, а не хората да служат на закона. И основанието им за това е тяхното безпокойство, а именно, че „Завладян от фалшиви ценности на една цивилизация, съвременният човек е въвлечен във водовъртежа на безброй конфликти. Това прави рисков съвременния свят като цяло.“
Разбира се, може да се говори и пише още много за „Ценности и духовна зрялост“ и това не е просто клише, защото тази монография е един добре написан и издържан философски труд, който е близко до реалния, но и със стъпка в утрешния ден. Това, което аз, обаче си мисля е, че тази книга не е за всеки. Тази книга е за онези, които имат очи да виждат, уши да чуват, сърце да чувстват и разум, за да се обогатяват духовно и интелектуално.
