Нови разломни линии в Молдова
Властите в Кишинев са обвинявани, че извършват чистки сред опозицията преди парламентарните избори
В началото на февруари т. г. украинското издание “Европейска правда”, като се позова на молдовското Ziarul National, съобщи за данни от социологическо проучване, което дава първенство на партията на президента Мая Санду – “Партия на действието и солидарността” (PAS), на очакваните в периода 11 юли – 11 октомври парламентарни избори.
Според него PAS получава 33,6% от гласовете на решилите вече за кого ще гласуват молдовци, Блокът на комунистите и социалистите – 28,2%, коалицията “Победа” – 11,8%, “Наша партия” – 7,7%, и Републиканска партия Inima Moldovei – 5,3%. Прагът за влизане в парламента е 5% за партия и 7% за коалиция.
Проблемът на Санду е, че всички партии, с възможности да влязат в парламента, освен PAS, са опозиционни на установения в Молдова режим през последните години и има повече неща, които ги обединяват, отколкото разделят.
Санду, която миналата есен бе преизбрана на поста, загуби вота в страната и стана президент само благодарение на гласовете на молдовската диаспора в Западна Европа.
Тази диаспора получи големи улеснения за гласуване, като в същото време молдовците в Русия бяха крайно ограничена във възможността си да участва в изборите, предвид малкия брой секции за гласуване. Например главата на молдовската диаспора в Русия Николай Погонец съобщи тогава пред ТАСС, че 300 000 молдовци в страната са се надявали на откриването на 34 избирателни участъка, ЦИК в Кишинев е заявил планове за 29, молдовското външно министерство ги е намалило на пет, а в крайна сметка са били открити два. В Италия, където са регистрирани 2000 молдовски избиратели, казва м. г. Погонец, са открити 60 изборни секции.
Очевидно е за какво стана дума – използването на административни мерки, за да се ограничи волеизявлението на една част от народа, а се фаворизира вотът на друга част. Формално не е фалшификация, реално е лишаване от правото на глас. Особено, ако този глас е в полза на добрите връзки между Молдова и Русия. Нещо недопустимо за този състав на Европейската комисия и предишната администрация на Белия дом, по времето на която се проведоха изборите за президент.
Може да приемем, че всяка форма на влияние върху изборния процес, ако и да е на ръба на закона и отвъд, ще бъде подмината от иначе скритния поглед на европейците, стига да е насочена срещу това, което в момента е нарочено за “проруска” опозиция.
Може ли Санду и покровителите й да повторят номерата си на предстоящите избори за парламент?
Бившият държавен глава и настоящ лидер на Партията на социалистите в Молдова Игор Додон смята, че дори да бъдат фалшифицирани гласовете на диаспората, Санду няма да успее да вземе толкова гласове, че да си осигури мнозинство в парламента, защото 75% от избирателите в Молдова са против PAS.
“Ще направим коалиция с другите партии, освен с партията на Санду”, каза на 25 март в интервю за руския вестник “Известия” бившият президент. Той коментира обаче, че не изключва в Молдова да се случи нещо, подобно на това в съседна Румъния, където водещият кандидат за президент Калин Джорджеску бе свален от изборната надпревара.
“Гражданите на Румъния и диаспората започнаха да гласуват срещу глобалистите… Брюкселските глобалисти и тези, които са в ръководството на Румъния, се изплашиха от това. Те не можеха да допуснат още една страна от ЕС, освен Унгария и Словакия, да има твърда продържавна и антивоенна позиция. Поради това отидоха към отмяна на избора”, казва Додон пред “Известия”.
Санду засега не отива към отмяна на изборите, но според противниците й вече е започнала радикална чистка на част от проруската опозиция.
На 25 март в кишиневското летище бе задържана ръководителката на автономната област Гагаузия – Евгения Гуцул, която по-късно бе вкарана в следствения арест за 20 дни.
През април м. г. Гуцул, която спечели през май 2023 г. изборите за башкан (ръководител) на Гагаузия, бе обвинена във финансиране на опозиционната партия “Шор”, която бе призната от Конституционният съд на Молдова за незаконна. Според прокуратурата Гуцул е получила 42,5 млн. леи за предизборната си кампания от организирана престъпна група. Гуцул и другата фигурантка по делото – бившият секретар на партия “Шор” Светлана Попан, отричат своята вина, припомня руското издание на “Форбс”. Основателят на “Шор” – бизнесменът Илан Шор се укрива в Русия, тъй като в Молдова го издирват по дело за финансови машинации.
Паралелно с ареста на Гуцул стана ясно, че ръководителят на друга опозиционна партия – “Шанс” (фактически преучредената “Шор”), Алексей Лунгу е бил уведомен, че му е забранено да напуска страната. “Шанс” е част от предизборната коалиция “Победа”, която е възможно да влезе в колаборация със социалистите, за да се формира парламентарно мнозинство.
Друг депутат от забранената “Шор” Александър Нестеровски бе осъден на 12 години затвор през март т. г. за “пасивна корупция”, защото получил 35 000 долара от Илан Шор. Нестеровски избяга и се укрива според молдовските власти на територията на Приднестровието.
Пак тези дни молдовското правителство затвори за 60 дена опозиционната спрямо него телевизия TVC 21, официално по причини, които са свързани със структурата на собствеността му. От телевизията отвърнаха, че ще продължат да работят, но само в интернет.
Това е 16-ата закрита медия, откакто Санду е на власт, коментират молдовски издания. Едновременно с това данъчните органи са започнали проверка на обществената телерадиокомпания на Гагаузия.
Бившият башкан на Гагаузия, а сега лидер на опозиционната Републиканска партия Inima Moldovei (която също има шанс да попадне сред антисандувското мнозинство в парламента) Ирина Влах определи тези действия като “поредна атака на властите срещу свободата на пресата” и призова посолствата в Молдова да “дадат оценка на диктаторското поведение на режима на PAS”, цитира Влах интернет изданието Gagauzinfo.md.
“Централните власти на страната през последните четири години последователно разрушаваха отношенията с Гагаузия”, написа в канала си в “Телеграм” Игор Додон по повод ареста на Гуцул, който соцпартията категорично осъди.
“Незаконното задържане на главата на автономията само ще усили конфронтацията и ще задълбочи кризата в отношенията между Кишинев и Гагаузия”, коментира още бившият президент на страната.
Самата Гуцул написа възвание от ареста към привържениците си в същия дух: “Това е открит опит за потискане на автономията, това е сигнал: “ние сме господари, а вие сте подчинени”. Но Гагаузия няма да се подчини. Ние не сме роби”.
Соченият за неин ментор Илан Шор продължи тази линия в интервю за руски телевизии. Той каза, че вече няма червени линии и жителите на Гагаузия имат правото да разгледат всички опции, в светлината на референдума от 2014 г., според чиито резултати жителите на автономията могат да реализират правото си на самоопределение, в случай че Молдова загуби своята държавност.
Референдумът от 2014 г. не е признат за законен от централните молдовски власти.
Ако досега в Молдова разломните линии първо бяха по двата бряга на Днестър, паралелно по линията ляво-дясно, “про” и “контра” Русия, “за” и “против” ЕС, то сега към тях се добавя и допълнителен етнически момент.
Гагаузите, родствени на българите, да не забравяме, живеещи редом с българите в Молдова, се отличават традиционно със силни и устойчиви проруски настроения.
В текущата геополитическа обстановка действията на молдовското ръководство, дори формално да са оправдани с уж криминални деяния, ще бъдат тълкувани като потискане на всякакви независими външнополитически контакти на Гагаузия, преди всичко с Русия, това е залог за нарастване на протестните настроения.
Не се виждат положителни сценарии пред Молдова. На фона на случващото се в ЕС, където вече отменят демокрацията с мотива, че така я спасяват, Санду може да се изкуши да продължи с репресивните действия срещу опозицията, обявена за проруска. Последната дума е равносилна вече на индулгенция за всеки грях в очите на Брюксел.
