Ново проучване оспорва ролята на въглеродните емисии и човека в глобалното затопляне

Ново рецензирано проучване развенчава теорията за предизвиканата от човека климатична криза. Научният труд е публикуван на 21 март в списанието „Наука на промяната на климата“ (Science of Climate Change) под заглавие „Критична преоценка на хипотезата за антропогенното CO2-глобално затопляне“.
То е направено с помощта на изчисления от изкуствения интелект (ИИ) Grok 3 beta (xAI) и поставя под въпрос дали човешките емисии на въглероден диоксид (CO2) наистина водят до глобалното затопляне.
Статията предполага, че природните сили – като слънчевата активност и температурните цикли – са истинските виновници.
Анализът използва некоригирани данни, според които човешкият въглероден диоксид (CO2) – само 4% от годишния въглероден цикъл – изчезва в океаните и горите в рамките на 3 до 4 години, а не векове, както твърди Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC). По време на локдауна заради панедмията от Ковид през 2020 г. спадът на емисиите от 7% (2,4 милиарда тона CO2) трябваше да причини забележим спад в кривата на CO2 на Mauna Loa, но това не се случи.
Изследователят Деметрис Кутсоянис, цитиран в изследването, подкрепя това мнение. Неговият изотопен анализ (δ¹³C) не открива трайна следа от човешки CO2 в атмосферата, оспорвайки неговото въздействие. Температурата управлява нивата на CO2, а не обратното, като топлината води до изместване на CO2 с 6 до 12 месеца според съвременните данни и 800 години в ледените ядра. „Това е като гръм преди светкавица“, казва Уили Соун. – „Затоплянето извлича CO2 от океаните.“
Проучването също обвинява моделите на IPCC за преувеличаване на затоплянето. Моделите предвиждат повишение на температурата до 0,5°C на десетилетие, но сателитните и наземните данни показват само 0,1 до 0,13°C. Арктическият морски лед, който се очаква да намалее рязко, се стабилизира от 2007 г. насам. „Тези модели надценяват ролята на CO2“, казва Дейвид Легейтс. – „Те не отговарят на реалността.“
Не човешката дейност, а слънцето заема централно място за глобалното затопляне. Анализирайки 27 оценки на слънчевата енергия, екипът намира версии с по-големи флуктуации – като пикове през 40-те и 80-те години на миналия век – които съвпадат по-добре с температурните промени от слънчевия модел на IPCC. Коригираните температурни данни, охлаждането на по-старите показания и повишаването на последните, увеличават затоплянето до 1°C от 1850 г. насам, докато некоригираните данни за селските райони показват по-леко покачване с 0,5°C. “
„Това обръща историята за климата“, казва Джонатан Колер. „Природата, а не човечеството, може да е движещата сила.“ Обединявайки ИИ анализа с човешкото прозрение, проучването се стреми да предизвика дебат и да измести фокуса към естествените двигатели за климатичните промени.
„Каним обществеността и учените да изследват това доказателство. Нека да поставим под въпрос това, което сме предположили, и да разберем какво наистина казват данните“, призовава изследването.