Новото ляво се събужда!
„Засилване на непоколебимата подкрепа за Украйна срещу агресивната война на Русия и нарастващото военно сътрудничество между Северна Корея и Русия.“ Тази пълна с клишета и недомислици фраза не е лозунг на ястребите войнолюбци, а тема на дебат в Европейския парламент, завършил с гласуване на съответна резолюция!?
Поредната резолюция без задължителен характер, но пълна с пещерната русофобия и лексиката на студената война. Натъпкана с призиви за още оръжия, за далекобойни ракети по руска територия, за ескалация на конфликта и всъщност за повече човешки жертви.
Ето с това се занимават скъпоплатените европейски чиновници. Толкова е интелектуалният капацитет на техните „лидери“ и на сценаристите, стоящи зад тях. Сякаш европейските депутати и комисари са застинали в безвремие и живеят в розов балон на паралелна реалност. Явно не разбират, че Европа и светът се променят в реално време – европейските народи масово отхвърлят на избори своите провалени елити и въпреки манипулациите и цензурата, налагани от статуквото – процесът е необратим.
Необратима е и новата политическа вълна в САЩ начело с Доналд Тръмп, който се ангажира с планове за мир, за съхраняване на християнските традиции, за икономически протекционизъм. Но в “реалността” на европейските чиновници няма кризи – икономическа, индустриална, енергийна, социална, в които е затънала Европа!
Добре ги характеризира евродепутатът Петър Волгин – „Препускате към пропастта като Конникът без глава“. Той и колегите му от „Възраждане“ не подкрепиха поредната русофобска резолюция.
Похвално и много важно е, че „против“ гласуваха и двамата български евродепутати социалисти – ръководителят на групата на БСП Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова.
И ако мнозинството социалисти и зелени в Европарламента е в плен на русофобията, българските социалисти запазиха достойнството и спазиха решенията на своята партия. И това не е само въпрос на партийна дисциплина, а преди всичко на принципи. Левите партии още от XIX век са партии на мира. Това е най-естественото, защото техен приоритет е защитата на трудовите хора. А условие Номер Едно хората на наемния труд да получават права и достоен доход е това да живеят в мир, а не да стават пушечно месо!
Мирът е условието за прогрес, просперитет и свобода. Неслучайно през втората половина на ХХ век левите партии, а след тях и Зелените бяха начело на всички протести за мир, срещу ядрените оръжия, срещу новите военни бази и ученията на НАТО.
Една от иконите на европейското ляво, германецът Вили Брант е идеологът на източната политика, трасирала пътя за диалог между Запада и Изтока и историческото помирение между СССР и Германия. Това е автентичното ляво! А не русофобските и милитаристични изстъпления на „леви“ политици като британския премиер Стармър, закъснелия „миролюбец“ Шолц или „еколога“ Хабек, който иска германски ракети по руска територия.
За съжаление, отдавна в Европа част от лявото и зелените са се превърнали в слуги на „дълбоката държава“, на корпорациите и военнопромишления комплекс. И тяхна грижа не е мирът и хората на труда, а джендър идеологията и антируската реторика!
С това гласуване българските евродепутати социалисти и патриоти защитиха линията на Вили Брант, на Митеран, на Папандреу, на Соариш, на Берлингуер и на десетки автентични леви лидери. На истинската Европа, която бе успешна само и единствено като Съюз на суверенни, национални и християнски държави за мир и социална справедливост.