Обмислят час по добродетели и религия без оценки

МОН обмисля да въведе в учебната програма час по добродетели и религия, който да е насочен основно към изграждане на етични компетентности, формиране на добродетели и морални ценности.

“Ще обединим усилия с БПЦ, но това няма да е част по вероучение, оценки няма да се пишат, учениците ще избират между различни програми“, каза във Варна просветният министър Красимир Вълчев, който участва в заседание на Академичния съвет на Икономическия университет. Според него целта на новия час ще е да се преодолее социалния безпорядък и проявите на агресия, които сега образователната система трудно преодолява, защото възпитателната й функция е доста срамежлива.

По другата дискусионна тема – за въвеждането на оценка за поведение, Вълчев каза, че МОН планира да предложи допълнения с въвеждане на повече на брой по-леки санкции, които да не се обжалват. В момента учителите се въздържат да налагат санкции, защото те са тежки, процедурата е сложна, почти като съдебна, има много писане, а ученикът е невинен до доказване на противното, въпреки че в образователната система отношенията са асиметрични и учителят трябва да има права и задължения да въведе дисциплина, обясни министърът.

По думите му свръхамбициозните учебни програми демотивират децата още в прогимназиалния курс, а в гимназиите е необходимо да се намали броя на часовете по чужди езици за сметка на математиката и природните науки. Дисбалансът в момента е една от причините за лошите резултати на българските ученици в международното изследване PISA. Реформата по-скоро ще стартира от гимназиалния курс, каза Вълчев и допълни, че предстои МОН да излезе с пакет от законодателни промени, в които ще залегне и концепция за езиковата интеграция на децата, които не знаят български. Министърът бе категоричен, че трябва да бъде отворен разговор и за уплътняването на ефективността на учебното време. Според него е нужно намаление на 15-те дни, в които родителите могат да извиняват отсъствията на децата си по семейни причини, защото сега често го правят с цел туризъм или за да извинят отсъствия.

Министърът предупреди, че има проекти по Плана за възстановяване и устойчивост за строеж на нови учебни сгради, които са в риск и може да не бъдат изпълнени. Особено тревожно е, че най-много са те в София и Варна, където най-много деца учат на две смени и има недостиг на детски градини. Според Вълчев е наложително в столицата, Пловдив и Варна да бъдат осигурени и средства за нови математически гимназии.

Апелирам университетите в страната да повишат изискванията си към студентите, защото доброто висше образование е трудното, когато трябва да се учи постоянно, каза днес във Варна министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Той участва в заседанието на Академичния съвет на Икономическия университет в града.

Вълчев уточни, че този тип учебни заведения имат потенциал за развитие и държавата трябва да увеличава подкрепата си за тях. По думите му университетите трябва да работят за привличане на повече чуждестранни студенти, да повишават показателите си за реализация, да развиват активно научна дейност и да се включват в европейски мрежи. Всичко това изисква и да бъдат по-взискателни към студентите, допълни министърът.

Красимир Вълчев отчете, че през последните 10 години се е утроил броят на чуждестранните студенти у нас, но предимно в медицинските професионални направления. Вълчев изрази увереност, че такъв потенциал имат и икономическите и техническите висши училища в страната.

С ректорите на икономическите университети вече водихме разговор как да настроим системата да работи с по-малко студенти, но с по-добри резултати, посочи Вълчев. По думите му една от мерките е младежите да бъдат приемани с изпит по математика. „Вероятно в краткосрочен план това ще доведе до трудности за университетите, но ние сме готови сме да ги подкрепим допълнително“, посочи министърът. Той допълни още, че напълно подкрепя идеята икономическите висши училища да провеждат общ кандидатстудентски изпит. Вълчев уточни, че през следващата седмица ще проведе среща и с техническите университети в страната, като подчерта, че освен икономистите, и инженерите трябва да имат добри математически познания. По думите му тези висши училища обаче са по-предпазливи, тъй като броят на кандидатите за тях е по-малък.

Тенденциите във висшето образование са положителни не само заради увеличаването на броя на чуждестранните студенти, коментира още Вълчев. Той отбеляза, че се увеличава научната дейност на университетите, броят на публикациите на преподавателите, международната дейност. Министърът акцентира, че все повече млади хора пишат докторантури и избират да се реализират в акадимичните среди.

За възможността част от бакалавърските програми у нас да станат със срок на обучение три години плюс две години за магистратура, Вълчев посочи, че страната ни е избрала модела четири години обучение за бакалавър плюс една за магистър. „Има професионални направления, в които моделът три години плюс две, е по-добър, ще го регламентираме като възможност, но ще е изключение, а не правило, и ще важи за всички училища в едно професионално направление“, посочи Вълчев.

Той коментира още, че планира да се засили контролната функция на МОН, защото случаят с Европейския политехнически университет в Перник е показал, че не е била достатъчно интензивна.