Октоподът на Сорос загива! И връщане назад няма!
Плановете за ликвидиране на националната държава, които напреднаха доста в САЩ чрез Байдън и в Европа чрез Урсула търпят фиаско
Сорос и издънките на неговата „филантропия“ протестират в Тбилиси вече трети ден!
Решението на спечелилите изборите в Грузия политици да замразят преговорите с урсуловият ЕС и всички геополитически последствия от това не се харесаха на кукловодите в т.нар. „колективен Запад“. Дори президентката на страната, чийто мандат изтече, най-нагло обяви, че нямала намерение да напусне поста и оставала, защото според нея Парламентът не бил легитимен.
Сценарият вече е до болка познат. Излизат няколко хиляди души на площада, а медийният октопод започва да внушава, че това е „народът“ на съответната държава жертва. Всякакви изборни резултати се отхвърлят ако не е избран „правилиният“ кандидат или партия и се обявяват за фалшифицирани. Разбира се, ако лакеите на Сорос си послужат с измами и манипулации няма проблем. Целта оправдава средствата и мейнстримът започва да тръби, че е направен „демократичен“ избор и съответната малцинствена групичка получава легитимация от подчинените на същото задкулисие западни политици и брюкселски чиновници. Така работеше схемата доста години, но сега започна да буксува и в Грузия „цветната революция“ се провали! Рабира се там залогът е далеч по-голям и случващото се е елемент от геополитическият сблъсък, част от който е битката за Кавказ, от където западът е напрактика натирен.
В типичният стил за „чедата“ на този маскиран като „филантроп“ либерален политкомисар, защитаващ и прокарващ интересите на един глобалистки квазиелит от психопати, в момента, в който се оформи мнозинство извън техният контрол и впоследствие вземе решение, което не съответства на техните виждания и целите на господарите им, те започват бунтове. Това винаги е облечено в овехтялата и изпокъсана мантия на „демокрацията“, „свободата“ и разбира се „пазарното начало в икономиката“. Навсякъде, където метастазите на политическия инженеринг на Сорос са пуснали пипала има една обща черта, а именно избирателното прилагане на т.нар. „демокрация“. Грузия е просто поредният пример за демагогията, наглостта и лицемерието на отгледаните и възпитани в лабораториите на соросовото „Отворено общество“ политици, журналисти и набедени интелигенти. Влиянието им обаче започва да изтънява, а настроенията на народите се мени и то в неблагоприятна за професионалните розови „хунвейбини“ посока.
Революционите амбиции на Швааб и стоящият за него Сорос за „нов световен ред“ основан на ксенофобските му теории за „капитализъм на заинтересованите“, който трябваше да възтържествува след „голямото зануляване“, се провалиха. Връщане назад няма! Плановете за ликвидиране на националната държава, които напреднаха доста в САЩ чрез Байдън и в Европа чрез Урсула търпят фиаско. На хоризонта са мащабни промени и нови елити, които отказват да обслужват розовото глобалистко „братство“.
Всичките инвестиции, направени от Сорос в хора на ръководни политически постове, в снизходителни към престъпността прокурори и съдии, в учители проповедници на джендъризъм и космополитизъм, цели научни колективи натрапващи антихуманизъм и безродие и мрежа от медии и работещи в тях уж „свободни“ журналисти, отидоха на вятъра! Не случайно, първата сфера, в която Сорос ударно нахлу непосредствено след като Горбачов срина и предаде на началниците си социалистическия блок, бе именно образованието. „Отворено общество“ хвърли милиарди долари за индоктринацията на цели поколения в страните от бившия „Източен блок“, защото още от древните философи се знае, че който възпитава младежите в едно общество впоследствие ще упражнява огромно влияние и в голяма степен ще притежава контрол над бъдещето му. Когато промиеш мозъците на младежта тя после сама ще сее унищожение! По този начин на много места бяха разпалени етно-конфесионални конфликти базирани на пропаганда, зад която стоеше наложен от соросовите учени фарисеи превратен и тенденциозен исторически прочит на цели епохи. Фалшификацията на историята и последствията от това винаги са били причина и са стояли в основата на много конфликти и дори цели войни!
Опитите, на този самопровъзгласил се за „филантроп“ международен финансов спекулант, да моделира човешките нагласи и поведение днес срещат повсеместен отпор и предизвикват искренно и неприкрито негодувание и съпротива сред народите в Америка и Европа и това си проличава от начина, по който хората започнаха да гласуват. Отгледаните и възпитани от Сорос елити навсякъде губят популярност и съответно избори. Последният пример е Румъния където Калин Джорджеску направи пробив, който буквално ужаси соросовата менажерия.
А иначе, Дьорд Шварц както е истинското име на Сорос, който по време на Втората световна война работи за нацистите в Унгария, като първо започва да разнася еврейски призовки, а впоследствие се „издига“ и работи по описите на еврейско имущество, ни най-малко не се срамува и не изпитва морални угризения от тези свои първи назначения. Напротив! Сорос твърди, че „ако аз не спечеля от злото, някой друг ще спечели!“. Сега си представете тази лишена от морал логика, приложена в много по-големи мащаби!
Сходен е и генезиса на голяма част от българския политически елит и особенно на най-кресливата и натрапчива част от него в лицето на т.нар. „демократична общност“, за която гласува една безхаберна и безродна нишова обществена прослойка, състояща се предимно от първенюта, които се срамуват от произхода. Това са предимно ренегати на собствените си семейства, които са превърнати във войнастващи неолиберали и рупори на глобализма. Апропо, в по-голямата си част тези хора са политически абсолютно неграмотни и демонстрират изключително ниска обща култура.
Интерсно защо в соросовото „отворено общество“ гражданите нямат право да знаят кой финансира и съответно дърпа конците на политиците, които се предлагат на изборния „пазар“? Защо да няма закон, който да ги задължава да оповестяват кой точно и с каква сума е финансирал политическата им кариера и съответно от чие име управляват.
Ето защо закон за чуждите агенти е жизнено необходим и на България и тази законодателна инициатива на „Възраждане“ трябва да бъде подкрепена от всички, които наистина милеят за Отечеството!
