Опасно балансиране
За първи път от началото на конфликта в Украйна в отговора си на ударите с ATACMS по Брянска област и със Storm Shadow по Курска област Русия използва хиперзвуковата балистична ракета със среден радиус на действие „Орешник“ – разбира се, без ядрен боен заряд. Така утрото на 21 ноември бе белязано с още една по-висока степен на ескалацията между Русия и Запада.
Според международните характеристики обсегът на това оръжие е до 5,5 хиляди км. Да бъдат свалени такива ракети е трудно, по-скоро – невъзможно. Теоретически се допуска, че това би могла да направи американската система за ПВО THAAD, но както се казва дяволът се крие в детайлите. В момента САЩ разполагат само със седем такива системи. По последни данни две от тях са разположени Индо-тихоокеанския регион – на остров Гуам и в Южна Корея, още две – в Близкия изток, останалите три – в Тексас, но не е сигурно, че и трите са в изправност.
Действията на Русия трябва да се възприемат като сигнал за готовност. Защото все пак, беше използвано не локално оръжие, а балистична ракета, предназначена преди всичко за въпросните наши „партньори“. В Русия битува представата, че Западът не се страхува да ескалира напрежение, не защото не дооценява възможностите на Москва, а защото не вярва в нейната решителност. Затова главната задача за Русия е да убеди опонента в обратното и така да отбие желанието му да се движи нагоре по стълбата на ескалацията.
В това събитие силно впечатление направи фактът, че „режимът на предварително предупреждение“ действа до днес от страна и на Русия, и на САЩ, като придава на ескалацията контролируем характер. Така администрацията на Джо Байдън навреме пусна чрез медиите съобщението за промяната на политиката си за възможността да се бие с ракетите ATACMS по руска територия, а Москва предупреди Вашингтон за изстрелването на „Орешник“ 30 минути преди да предприеме удара. По този начин двете страни се стремят изключат от „играта“ фактора на изненадата поради опасенията, че ескалацията може да стане неконтролируема.
Приоритетен остава въпросът дали Белият дом ще отвърне с нова стъпка към ескалация в хибридната си война срещу Русия още до встъпването на Доналд Тръмп в длъжност. Това би означавало да му отнеме последната от малкото карти, които републиканците държат, за да ги разиграят срещу Москва като част от преговорната стратегия. При това за Вашингтон е достатъчно да не прави нищо, а само да разреши на Киев да използва далекобойни оръдия. В случай, че САШ и техните съюзници продължат по същия курс, на Русия ще й се наложи да увеличава залога. Тогава ще се приближим до твърде опасната точка, когато вероятността за ответен удар по страна членка на НАТО силно ще нарасне до максимални значения.
От друга страна при реализацията на такъв сценарий няма гаранции, че конфликтът ще запази контролируемия си характер. Това може да провокира верижна реакция от взаимни удари между НАТО и Русия. Особено нажежава обстановката фактът, че страните няма да знаят точно с какъв пълнеж са заредени ракетите, които летят към тях – със специална бойна част, или с конвенционална. Това вече ще бъде съвсем друга степен на ескалацията и ответните стъпки ще бъдат съответните.
Същевременно САЩ имат и втори вариант за развитието на събитията – да се върнат в предишните рамки на украинския конфликт и да наложат негласна забрана за използване на западни ракети по територията на Русия в границите на 1991 г. В такъв случай обаче западът автоматично ще потвърди, че сдържането на Русия е имало ефект и тя несъмнено понася загуби. Ясно е, че Вашингтон ще предпочете първия вариант: ще продължи да изпитва реакцията на Москва – най-малкото до момента, когато тази реакция не излезе извън границите на Украйна.
Ако обобщим всичко казано дотук, Западът ще продължи да употребява Украйна като инструмент за постигане на стратегическите си цели. А а Русия, отчитайки резултатите от ударите с балистичната ракета „Орешник“, ще употребява територията й като изпитателен полигон. На него ще изпробва и демонстрира своите нови оръжейни системи, предназначени за сдържане на НАТО. И Русия, и НАТО в момента се намират – поне засега, в ситуация, в която никой няма намерение да отстъпва, но нито една от тях не иска да влезе в пряк конфликт с другата.
Тигран Мелоян
