Организаторите на бойкотите и производителите на храни: Пълна подкрепа на закона за агрохранителната верига на Министерството на земеделието
| Организаторите на бойкота срещу големите търговски вериги и представители на хранителния бранш обявиха пълната си подкрепа за подготвения от Министерството на земеделието законопроект за агрохранителната верига. Това стана ясно на кръгла маса на тема „Надценките на хранителните вериги – проблеми и решения“. Форумът, организиран от Инициативния комитет, стоящ зад потребителските бойкоти, и гражданската платформа „Твоят глас“, събра както граждански организации и потребителски активисти, така и асоциации на земеделските производители и животновъди и преработватели на храни. Всички те застанаха зад идеята, че новият закон може да укроти шоковото поскъпване на храните и да възстанови баланса във веригата от производителя до магазина.„Изготвянето на този законопроект е успех на бойкота и на всички български граждани, които проявиха гражданска активност и поискаха най-накрая държавата да се намеси в регулирането на цените на основни хранителни продукти,“ заяви Мая Манолова, бивш омбудсман и представител на организаторите на бойкота. Тя припомни, че през последните месеци хиляди потребители се включиха в символични бойкоти на големите хипермаркети всеки четвъртък – акция, започнала на 13 февруари – с искане за реални мерки срещу прекомерните надценки и рекордната инфлация при храните. Според Манолова именно този натиск е принудил държавата да действа: „Успехът на бойкота е успех и за всички българи. След години бездействие най-сетне се предлага регулиране на цените на основни храни.“ Тя посочи тревожни факти – за последните пет години общата инфлация е 34%, докато цените на ключови хранителни продукти са скочили с над 200%. „Българите, като най-бедните в Европа, буквално изнемогват и не могат да си позволят основни храни“, подчерта Манолова и допълни, че новият законопроект дава надежда за промяна.Манолова изброи четири основни причини законопроектът на Министерството на земеделието да получи пълната подкрепа на инициаторите на бойкотите. Първо, в основата му е залегнала идеята за пределни търговски надценки на основни храни – решение, предложено именно от гражданските организации при старта на бойкотите. Второ, по оценки на експертите от аграрното министерство и браншовите организации на производителите, при приемане на закона цените на най-масовите хранителни стоки могат да спаднат най-малко с 20%. Трето, държавата най-накрая ще се намеси активно и ще постави таван на надценките по цялата верига на доставки – стъпка, която досега редица европейски страни (особено на Балканите) вече предприеха в борбата с „инфлацията на алчността“. И на четвърто място, това законодателство ще увенчае дългогодишната битка на българските производители на храни за равнопоставени условия с търговските вериги, които държат господстващо положение на пазара. Веригите контролират около 75% от търговията с храни в градовете и досега диктуваха условията, „буквално пребивайки не само българските потребители, но и българските производители“, както образно се изрази Манолова. Новият закон ще спомогне за по-справедливо разпределение на добавената стойност по цялата агрохранителна верига и ще пресече порочни практики като изискването на т.нар. обратни фактури – допълнителни такси, с които големите магазини товарят доставчиците (плащане за промоции, „вход“ на продукта, реклама, щети и др.).Организаторите на бойкота заявиха, че няма да свалят гарда, докато проектозаконът не стане факт. „Очакванията за граждански натиск не свършват дотук – трябва да продължим, докато не бъде приет законопроектът,“ категорична бе Манолова. Тя все пак отбеляза, че по някои детайли в проекта имат забележки и ще предложат подобрения между първо и второ четене. Гражданските организации настояват, например, пределната надценка в търговската мрежа да е до 10% за определен списък с основни продукти (с първоначална идея за около 70 стоки, определяни с решение на Министерския съвет). Те предлагат и по-сурови санкции за нарушителите – глоби като процент от годишния оборот (до 3%), вместо фиксирани суми, за да има реален възпиращ ефект върху вериги с милиардни приходи. Друго тяхно предложение е да се ограничи практиката на „обратни фактури“ към доставчиците, както и една новаторска идея за прозрачност – върху етикетите в магазина да се изписва и изкупната цена (нето), по която стоката е влязла във веригата, така че потребителят да вижда надценката на търговеца. Въпреки тези бележки, Манолова подчерта, че основните цели на законопроекта заслужават подкрепа и гражданско общество в синхрон с отговорните институции могат да постигнат резултат: по-евтини храни и облекчение за хората.Силна подкрепа за закона заявиха и организациите на земеделски производители. „За първи път виждаме нещо, което наистина ще работи“, каза Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите, визирайки внесения проект. Той припомни, че браншът води борба за регулиране на търговските вериги вече над 13 години, но предишните опити за законодателни промени са били осуетявани от агресивно лобиране. Михайлов изброи три ключови цели, заложени сега – спешно намаляване на крайните цени за потребителите, повече прозрачност при ценообразуването по веригата и по-справедливо разпределение на печалбите между участниците (от фермера до търговеца). За постигането им в проекта са предвидени три основни инструмента: лимитиране на надценките за определени групи храни (с тавани от порядъка на 10–20% в различните звена), механизми срещу нелоялни търговски практики и ясно определяне на ценовата база, върху която ще се начисляват надценките. По думите на Михайлов е важно всички части на този механизъм да заработят в синхрон, иначе „целият смисъл на закона отива нахалост“. Той добави, че според него един пропуск в сегашния вариант е липсата на изричен принцип за скъсяване на веригата на доставките – за да се избегнат излишните посредници и оскъпяване. Михайлов призова земеделския министър Георги Тахов да ускори процедурата по обществено обсъждане на закона на 15 дни вместо обичайния месец, тъй като мерките са спешно необходими.В дискусията се включиха и други представители на агросектора. Симеон Караколев, съпредседател на Българската аграрна камара изрази подкрепа за проекта още от самото начало. Той изтъкна, че производителите искат “справедливо и достойно разпределение във всички звена на веригата – производители, преработватели, потребители“, както и всеки закон, който води до повече прозрачност за пътя на храната „от фермата до трапезата“. Караколев съобщи, че браншът вече е внесъл официални становища с предложения – например да се въведе срок, в който изкупвачите задължително да изкупуват българската земеделска продукция (за да не залежава стоката на фермерите), както и изискването определената квота за български храни в големите магазини (предвидена в проекта – 50% от основните храни да са родно производство) да бъде предлагана под един общ отличителен бранд, за да се разпознава лесно от купувачите. От името на животновъдите Бойко Синапов, председател на сдружение „Обединени български животновъди“, описа сегашната ситуация като нетърпима за българските фермери и потребители. „Ние нямаме право да определяме първичната цена, която заслужаваме. Изнудвани сме да работим под себестойност“, заяви Синапов и добави, че години наред клиентите в България са били заблуждавани с продукти с етикет „българско производство“, които всъщност не са родно производство. Той изрази надежда, че с този законопроект тези нелоялни търговски практики ще бъдат прекратени и българските продукти ще си възвърнат мястото на пазара. Сред участниците във форума беше и Велизар Енчев – общественик и член на инициативния комитет на бойкота. Енчев подкрепи идеите на закона, като предложи при окончателното приемане „законопроектът трябва да е хибрид между законопроекта на Мая Манолова и този на Министерството на земеделието и храните“ – тоест да съчетае най-добрите текстове от гражданския и от правителствения вариант. По думите му гражданският натиск остава решаващ фактор: промените в България „се случват, за съжаление, само под масивен обществен натиск“. Той отправи предупреждение, че бойкотът може да бъде подновен във всеки един момент, ако Народното събрание не приеме закона за агрохранителната верига. Енчев посочи и конкретни примери от Европа, където правителствата вече са се намесили срещу галопиращите цени на храните. В Гърция беше въведена т.нар. „кошница на домакинята“ – списък от основни продукти с трайно ниски цени, и държавна субсидия Market Pass за уязвимите семейства. Франция постигна споразумение с големите супермаркети да намалят цените на стотици масови стоки за период от няколко месеца. В Унгария, която дълго време беше с най-висока хранителна инфлация в ЕС, властите наложиха директен таван на цените на ред основни продукти (олио, захар, брашно, мляко, месо) на нивата им от 2021 г. Подобен подход имаше и в Хърватия, където след потребителски протест правителството реагира светкавично – само ден след масов бойкот то сложи таван на надценките на десетки стоки от първа необходимост. Според Енчев е крайно време и българските институции да последват тези примери, защото “нашето членство в Европейския съюз изисква да защитаваме правата си като потребители“ и да не позволяваме корпоративен произвол.На кръглата маса присъстваха и народни представители, заявили готовност да подкрепят мерките. „Това не е само икономическа, а социална мярка“, подчерта депутатът Нина Димитрова (БСП – Обединена левица) и призова всички политически сили да обединят усилия за приемането на закона в най-кратки срокове. Изказването ѝ отрази общия консенсус в залата, че овладяването на цените на храните е въпрос на национален интерес и социална справедливост.Организаторите на форума изразиха надежда, че ограничаването на прекомерните надценки ще помогне за понижаване на цените и ще даде шанс на българските домакинства „да поемат глътка въздух“, а на местните фермери и производители – по-справедлив дял от пазара. |
