Отиде си гениалният режисьор Дейвид Линч, създал „Туин Пийкс“
Режисьорът-визионер Дейвид Линч, автор на хитове като „Туин Пийкс“ и „Мълхоланд драйв“, почина на 78-годишна възраст, съобщи семейството му. „С дълбоко съжаление съобщаваме за кончината на човека и твореца Дейвид Линч. Бихме били благодарни за известно уединение в този момент“, се казва в публикация на страницата му във Facebook.
Причината за смъртта му не е съобщена, но Линч е говорил публично за битката си с емфиземата. Смъртта му настъпва само няколко дни преди 79-ия му рожден ден.
Роден в Мисула, Монтана, през 1946 г., Линч прекарва детството си, местейки се в различни части на САЩ поради работата на баща си като изследовател в Министерството на земеделието на САЩ.
Въпреки че стана известен като филмов режисьор, Линч започва кариерата си като художник и визуален артист, учейки в училището Corcoran School of the Arts and Design във Вашингтон, D.C., в School of the Museum of Fine Arts в Бостън и накрая в Pennsylvania Academy of Fine Arts.
Във Филаделфия, освен че започва семейство, Линч за пръв път започва да експериментира с киното, вдъхновен от идеята да накара картините си да се движат. „Рисувах, и както казах преди, рисувах много тъмни картини. И видях как част от фигурата започна да се движи, и чух вятър,“ казва той в интервю от 1997 г. „И наистина исках тези неща да се движат и да имат звук с тях. И така започнах да правя анимационен филм като движеща се картина. И това беше всичко“, допълва той, предаде Си Ен Ен.
Първоначалните експерименти на Линч отразяват неговата склонност към странни теми и креативни визуални решения: първият му късометражен филм Six Men Getting Sick (Six Times) е експериментална анимация, в която фигури повръщат в последователност.
През 1970 г. Линч се премества със семейството си в Лос Анджелис, където записва в Консерваторията на Американския филмов институт и започва работа върху първия си пълнометражен филм: култовия класик Eraserhead, една смесица между телесен ужас и драма за родителството. Черно-белият филм е издаден през 1977 г. и години наред се показва като среднощен филм.
След това прави хита The Elephant Man, в който Джон Хърт играе ролята на Джоузеф Мерик, и Dune, широко критикуваната адаптация на научнофантастичния роман на Франк Хърбърт.
Следващият му пълнометражен филм, Blue Velvet, съдържа много от темите, които се повтарят през цялото му творчество: сюжет, наподобяващ сън, който включва секс и насилие, предградие, което прикрива мръсния подземен свят, и изпълнения на често срещаните сътрудници на Линч – Кайл МакЛахлан и Лора Дърн.
През 1990 г. Линч дебютира и с Wild at Heart – романтична криминална драма с Дърн и Николас Кейдж, която спечели Златна палма на фестивала в Кан, и с Twin Peaks, едно от най-влиятелните му произведения. Култовият класик в телевизионния жанр представя МакЛахлан като учтив, но ексцентричен агент на ФБР, който разследва мистериозното убийство на кралицата на абитуриентския бал в малкото измислено градче Туин Пийкс. Първият сезон на шоуто получи 14 номинации за Еми. Въпреки че беше отменено след само два сезона, шоуто е цитирано като едно от най-влиятелните телевизионни предавания на всички времена.
Последният му пълнометражен филм, е психологическият трилър Inland Empire от 2006 г., с участието на Дърн, Джеръми Айрънс и Джъстин Теру. Междувременно той е режисирал няколко късометражни филма и музикални видеоклипове, включително за Interpol и Nine Inch Nails.
През 2017 г. Линч дебютира с дългоочаквания трети сезон на Twin Peaks, Twin Peaks: The Return, който е поставен 25 години след събитията в оригиналната поредица.
И въпреки че е най-известен като филмов режисьор, Линч продължи да рисува и да се занимава с музика, като издаде рок албум BlueBob през 2001 г., EP-то This Train през 2011 г. и албум със „съвременен блус“ The Big Dream през 2013 г. „Винаги съм искал да бъда само художник, но рисуването ме заведе към киното“, казва той за кариерата си в интервю през 2019 г. за New York Times. „Винаги казвам, че отивам там, където ме водят идеите“, добавя той.
В интервю през 2018 г. за Vulture режисьорът заявява, че въпреки понякога мрачното съдържание на филмите му, източникът на творчеството му е радостта. „Работата е, че ако получиш идея, която обичаш и искаш да я реализираш, тогава пътят към нейното осъществяване трябва да бъде радостен и резултатът трябва да бъде радостен,“ казва той.
