Отново за социалната база на БСП и за интересите на хората на наемния труд

Отдавна в партийните среди на БСП върви един разговор за това кого представлява тази политическа партия. Все по-често се повдига въпроса затова каква партия е БСП и чии интереси защитава в парламентарната република. Явно има някакво несъответствие в реалната действителност. Самата дума „партия“ произхожда от френската дума „parte“ – част, т.е. обединение на група хора (част от обществото) на основата на общите им интереси с  цел борба за отстояване на тези интереси. Неотдавна Г. Пирински в интервю във в-к „Дума“, публикувано и в сайта „Нови времена“, постави въпроса за необходимостта от това, че „БСП се нуждае от радикална промяна“. Подобна радикална промяна не може да не започне от главния въпрос: „Кого представлява и чии интереси отстоява и защитава БСП?“, както и общоприетото: „На кого е БСП като партия – на работническата класа, на бизнеса или на целия народ?“ Тя не може да е на всички, тогава няма да е партия, а нация.

Отговорът на тези жизненоважни въпроси изисква на първо време да се изясни в каква обстановка действа БСП, и да се прецени провежданата от нея политика чии интереси в сегашни условия преимуществено на власт и в опозиция защитава. В България преходът от социализъм към капитализъм (демокрация, либерална демокрация, пазарна икономика, свободно общество и т.н.) протече по възможно най-отвратителния за обикновените хора начин и доведе до трагични за страната и за хората на труда резултати.

Сегашното българско общество е резултат от грабителски преход от социализъм към див             (байганьовски) капитализъм. В икономическата сфера има огромни структурни промени. По същество българското национално стопанство бе разграбено и разрушено. Ролята и мястото  на държавата в икономическата и финансовата дейност е силно принизена и сведена до минимум. Държавната собственост върху средствата за производство е силно съкратена и сведена до няколко по-големи предприятия в енергетиката, военната промишленост, железопътния транспорт и редица по-малки стопански субекти. Тя е в неравноправно положение спрямо частната собственост. Частният бизнес плаща най-ниските данъци в Европа (10% корпоративен данък и 5% данък дивидент), държавните предприятия отчисляват в държавния бюджет около 80% от печалбата. А често и цялата печалба на държавните предприятия се използва пряко за финансиране на частните фирми (над 6 млрд. лева преди две години) и непряко чрез доплащане по различни поводи за частните фирми като напр. за по-високите цени на електричеството. Цели отрасли и браншове на българското стопанство са без наети лица в държавния сектор. По данните на НСИ за 2023 г. това са 12 вида стопански дейности, включващи производствата на: хранителни продукти, напитки и хранителни изделия; кокс и рафинирани нефтопродукти; химични продукти; лекарствени средства и продукти; изделия от каучук и минерални суровини; метали и метални изделия без машини; компютърна техника, електронни и оптични продукти; електрически машини и машини с общо и специално предназначение; превозни средства; далекосъобщения, информационни технологии и услуги. В тези, а и в някои други дейности с незначително държавно участие силно доминира спекулативния частен интерес на неограничените възможности за печалба и тотално принизяване на обществения интерес. Чрез законодателството в Народното събрание много често се прокарват лобистки закони в интерес на печалбата на частния бизнес и в тотален ущърб на държавните предприятия. Общо в частния сектор в България през второто тримесечие на 2024 г. са 88.3% от всички заети лица. Формално т.нар. „работодатели“ в България са много, но реално стопанско значение имат 5239 предприятия, които дават 60% от произведения БВП (по данните на Ив. Кръстев), а общо частният сектор осигурява 85% от произведения БВП в страната. Това е показател, че в България спрямо страните от ЕС е най-неблагоприятно съотношението държавен-частен сектор, при над 50% държавен сектор в Швеция и доминиращ между 30 и 50% в другите страни. В същото време от корпоративни данъци в държавния бюджет влизат само 4.9 млрд. лв. или 2.7% (по Ив. Кръстев). Тази икономическа среда е крайно неблагоприятна за защита на професионалните и социалните интереси на наетите лица, на трудещите се и не е случайно, че в България почти няма синдикати в предприятията на частния бизнес. Освен това частния бизнес и т.нар. „обръчи от фирми“ заемат ключовите и ръководни места пряко или чрез своята клиентела в Народното събрание, правителството, регулаторните органи и политическите партии. Чуждестранният бизнес, с отделни малки изключения, действащ на територията на България е заел сферите и икономическите дейности предимно в отраслите на услугите (банково и застрахователно дело, информационно-комуникационните системи и операторите на мобилни връзки, търговските вериги, добива на злато и др.) и поради бързия оборот и големите печалби изнася огромни финансови средства зад граница. Чрез държавния бюджет за издръжка на държавните дейности и социалната сфера се преразпределя само до 40% (по закон) от произведения през годината БВП, при средно в ЕС над 45%.

Българската икономика, в условията на т.нар. „декарбонизация“ е неконкурентноспособна поради: първо, евтиният наемен труд, който не подтиква собствениците към модернизация и интензификация на производството; второ (по външни геополитически причини и колониално покорство на българските власти) е ликвидирането на водещото място на България на Балканите в енергетиката, отказът от изграждане на АЕЦ „Белене“ и производството на евтина атомна  енергия, снабдяването с електричество на Украйна и рязкото повишаване на цените; трето – грешна селскостопанска политика и превръщането на България от износител във вносител на основни хранителни продукти, както и много други.      

Политическата сфера на българското общество е уникална и неповторима в общоевропейски план. Конституцията на Република България осигурява и до голяма степен гарантира политическото предимство на либерализма, макар че държавата е определена като „социална“, тя по същество е антисоциална. Изцяло доминиращ е т. нар. „либерално-демократичен режим“ с ярък приоритет на интересите на бизнеса, частната собственост, крайно свободния нерегулиран спекулативен пазар, галопиращата инфлация и спекула, огромното неравенство в доходите и жизненото равнище на населението. Парламентарната демокрация у нас е многопартийна, но тази многопартийност е доведена до краен абсурд – стотици политически партии, движения, съюзи, коалиции и т.н., сред които много често обикновения български гражданин зад демагогските наименования и изявления на тези партии не може да направи реален избор. Нещо повече, почти всеки по-значим бизнесмен може да си направи собствена политическа партия (Божков, Трифонов, Михайлов и т.н.), както и група бизнесмени да има своя партия (ПП-Василев, Петков, Константинова, Лорер). Отделно групи олигарси се срастват с политически партии чрез своите „обръчи от фирми“ (двете ДПС-та; ГЕРБ и т.н.). В някои партии в ръководните им органи и в парламентарните им групи има представители на едрия бизнес, защитаващи интересите на богатите и собствените си интереси (например, вечните депутати  от ДПС Делян Пеевски, Рамадан Аталай, Йордан Цонев, от БСП Петър Кънев и т.н.). Има и множество малки партии, които чрез масова демагогия се устремяват към властта и използването ѝ за свои лични кариеристични властогонски  интереси. Поради всичко това в България има огромна политическа раздробеност и непримирима политическа конфронтация. Като краен резултат държавата е овладяна от едрия мутренски и спекулативен капитал (мутренско-олигархически кръгове) и върви непримирима битка между отделните групировки не само и не толкова на полето на икономиката, колкото на полето на политиката за икономиката. С продължителната подкрепа на интересите на бизнеса БСП (в най-близкото минало, но и сега) и „стабилността на държавата“ (формиране на редовно дясно правителство с лява подкрепа) като лява социалистическа партия загуби обществена опора сред наемните работници и голяма част от пенсионерите.

Огромно е разминаването между предизборни програми от всички партии и провеждана на власт политика, която в крайна сметка се оказва неолиберална. Това обстоятелство формира огромно недоверие в политиката и политическите партии и отказ от хората на труда от участието в многократно провежданите парламентарни избори. Те се превърнаха в своеобразна политическа стока, произвеждана, формирана и целево заплащана от бизнеса с огромни финансови средства и прикритие на изборните манипулации от съдебната система и най-вече от МВР. Държавното управление в България е симбиоза между олигархия, правителство и институции, защитаващи не само общите интереси на бизнеса, но и на определени бизнес-групировки.

Девалвацията на неолиберализма и крайните форми на глобализма естествено доведоха до възраждане и нарастване не само на патриотизма, но и на национализма, прикриван често пъти под одеялото на консерватизма и формирането на множество националистически партии, движения и организации, които изземат полето на левите социалистически партии и защитата на социално-икономическите интереси на огромното мнозинство на българския народ. В българското общество има формирано чувство за наличието на огромна несправедливост, за неудовлетворение от основни държавни системи като правосъдие, вътрешен ред, обществена и социална сигурност на обикновения труженик, на децата и на пенсионерите.

В социалната сфера и в социалната структура на българското общество има същностни диспропорции и несъответствие с основните принципи за справедливост, солидарност, равенство, свобода, миролюбие и патриотизъм. Съвременното българско общество е с особена социална структура, формирана на основата на икономическите, политическите и духовно-културните дейности. По отношение на заетостта и участието в икономическите дейности по изследването на Ив. Кръстев в България има 1% много богати и богати хора, 5% средна класа и 94% работещи бедни. Основната маса от хората в трудоспособна възраст са наети лица 2 587 000 през второто тримесечие на 2024 г. от общо 2 930 000 заети в страната (88.3%). Освен това има и 199 600 (2-ро трим. 2024 г.) самонаети лица, предимно от свободни професии и занаятчии, както и 130 800 работодатели в частния сектор, които полагат личен производителен труд. Тези 88.3% от всички заети осигуряват доходите за себе си и семействата си чрез наемен труд, като предлагат на пазара на труда своите знания, умения, сръчности, професионален опит и експертност. Те участват в производството на стоки и услуги и създаването на ново богатство чрез своя личен труд, а не чрез капитал. В създаденото ново богатство при разпределението те получават за своя личен труд определен, най-често минимален дял. Редица специалисти считат, че при печалба от над 25% има експлоатация на труда и паралелно намаляване на компенсацията на заетите. В България (по Ив. Кръстев) това са 26.5% от БВП. Следователно в страната има експлоатация на наемния труд.  Около 62% от наетите лица получават доходи под равнището на средното трудово възнаграждение и още около 30% около това равнище.  Поради това страната е с най-ниско равнище в ЕС на коефициента Джини (38.4) и с най-голямото неравенство (съотношението на доходите между 20% най-богати и 80% от останалите хора) от 8.1 при средно около 5.0 в ЕС. То е и едно от най-високите в света.

Всички социалистически партии са възприемани като партии, изразяващи и защитаващи интересите на труда. В миналото това бе класическия пролетариат  на XIX век и работническата класа от XX век. От края на XX и началото на XXI век светът се намира в друг етап на своето икономическо, социално, технологично и информационно развитие, което силно видоизменя характера на наемния труд. През XIX и XX век, независимо от използването на машините, доминиращ и определящ е все още физическия труд – трудът на човека с „тъмносив каскет, изпобеляла блуза“ и опване на „мишци железни“ (Хр. Смирненски). В съвременни условия при навлизането на нова организация на труда, въвеждането на нови технологии и дигитализация на производствения процес се променя коренно характера на труда. Това води до разслояване на класическата работническа класа. Ако в миналото фабрично-заводските работници са били определящият дял и най-значимата част от наетите лица, сега те запазват своята роля и място предимно в по-големите промишлени производства.

Нарастващото разделение на труда и съпътстващата го специализация доведе до цялостно преструктуриране на наетите лица. Обособяват се: елитарна група на богати, предимно от дребния и семеен бизнес, работодатели, които и лично участват в производителен труд; висококвалифицирани и високоплатени експерти, професионалисти и държавни чиновници, числящи се към средната класа; творчески работници (когнитариат) – научни изследователи, конструктори, проектанти, програмисти, инженери, преподаватели, лекари, финансови брокери и др.; силно намалените по брой и с променен характер на труда фабрично-заводските работници (изпълнителски кадри); прекариат; лумпени. В новите условия значително нарасна обхвата и ролята на прекариата (хората с неустойчива трудова заетост): хората с частична трудова заетост (временна работа, почасова работа, непълен работен ден, на хонорар) или с договор за извършване на еднократна дейност; стажанти; наети на по-ниско трудово възнаграждение студенти, ученици от горните класове на средните училища, чуждестранни мигранти; заети в сивата икономика без плащане на данъци и осигуровки и безработните в трудоспособна възраст.

Този прекариат се формира чрез налаганата от ЕС и в България, особено от правителствата на Бойко Борисов, „гъвкавост“ на наемането на работната ръка, т.е. т. нар. „флексибилизация“ (нови нестандартни видове на трудова заетост) на труда, водеща до намаляване на разходите за труд на бизнеса. Прекариатът се формира и под влияние на внедряването в производството на нови продукти, електронни програми, но и на нови потребителски вкусове и производството на нови по-модерни изделия предимно за човека и неговия бит. При такава организация и структура на наетите лица се намаляват възможностите наемните работници да се организират, намалява влиянието на синдикатите и партиите, като изразители и защитници на интересите на хората на наемния труд.

Групата на лумпените по брой и относителен дял се увеличава. Тя обхваща предимно лицата без професия, без образование и препитаващи се чрез наемане на каквато и да е случайна работа, без продължителен трудов стаж и социални осигуровки. В нея се включват и тези, които не учат, не работят и не търсят работа. Към лумпените, макар и доста условно могат да бъдат причислени и хората с образование и професия, които не търсят работа и трайно не работят поради предлаганото им ниско трудово възнаграждение.

При тази разнообразна стратификация и социално разслоение на хората на наемния труд, водещо място в политиката на левите и особено на социалистическите партии имат творческите работници (когнитариатът) и класическите фабрично-заводски работници, чийто труд е опредметен в изобретяването, създаването, проектирането и производството с нови методи и технологии на нови и модернизирани традиционни продукти и изделия за населението и със стопанско предназначение. Творческите работници, експертите и част от професионалистите получават понякога значително по-високо трудово възнаграждение и често пъти не страдат от липсата на доходи за достоен живот и роля и място в обществото. При тях интересът не е предимно за по-висока заплата, а за по-значим дял от стойността на новосъздадения продукт. Спорно е отнасянето към групата на творческите работници на мениджърите на фирмите на различно равнище (предимно на фирмено и фабрично-заводско), независимо от това, че са наети на своите длъжности, но високата им заплата и управленската им роля в производствения процес им отреждат ролята не на извършители на обособени трудови операции, а на агенти на работодателя, действащи изключително в интерес на увеличаване на печалбата на собственика.

Специфична особеност на всички европейски общества и държави е наличието на голям брой хора на пенсионна възраст, дължащо се на повишаване на продължителността на труда и намалената раждаемост. Застаряването на населението на европейските страни и най-вече на България води, както до огромната по своите размери емиграция към Западна Европа и към Северна Америка, така и до демографска катастрофа и огромна бедност и нищета сред българските пенсионери. Въведената от правителството на Иван Костов пенсионна система е изключително несправедлива, по същество не се опира на главния пенсионен принцип – солидарност  между поколенията, а е структурирана в интерес на бизнеса и егоистичния индивидуален себичен интерес на по-високо заплатените наемни работници и служители. Това става чрез по-ниските минимални и максимални осигурителни прагове с цел работодателите и богатите наемни лица да не плащат задължителни вноски в по-големи размери. Несправедливо е освобождаването на полицаи, военнослужещи, съдии,  прокурори и висши държавни чиновници от заплащането индивидуално на осигурителни вноски, както и практиката на изплащането на социални помощи под маската на социална пенсия. Пенсията трябва да е за трудов принос към обществото, а не като помощ за бедност.

Духовно-културната среда като цяло е неблагоприятна. В българското общество протичат под влияние на промените в света разнообразни обществени процеси, които променят характера на обществото, взаимоотношенията между хората и начинът на живот на преобладаващата част от населението. Животът на хората е под влиянието на бурно развиващата се информатизация и навлизането ѝ във всички сфери на обществото и личните взаимоотношения. Това доведе до повишаване на достъпността на науката, културата, образованието и изкуството. Чрез информационно-технологичните системи се „сви“ пространството и се „занули“ времето за предаване, получаване и използване на информацията. Силно намаляха ограниченията за ползване на интелектуалната собственост при ползване на научни знания и произведенията на литературата, изкуството, театъра, киното и т.н.

Информатизацията чрез телевизията и социалните мрежи получи решително предимство при формирането на общественото мнение предимно чрез невидимо цензурираните телевизионни предавания и соросоидно-гербаджийски тип „вечни телевизионни анализатори“ от „породата“ Харизан Хараланов Алгафаров (про ГЕРБ). А това съществено промени общественото мнение и обществените нагласи за привързване към определени политически идеи, културни традиции и вкусове. Наблюдава се разкъсването на оптималната и логична връзка между четене и възприемане на смисъла на текстовете и възприемане и харесване на образите. Звукът и образът изместват и изместиха в редица аспекти разбирането на същността на ставащото в обществото. Политическият избор се концентрира върху образа, маниерите и изказа на политическите лидери и властващия елит. Деструктивно върху общественото мнение и на функционирането на общественото информационно пространство влияят масовото разпространение на фейк-новини и фактчекърството в интернет мрежите, цензурата от страна на собствениците на медиите и самоцензурата и политическия конформизъм на журналистите.

Вторият обществен процес, който силно видоизмени съвременните европейски общества, включително и българското, е деидеологизацията. В обществото се наложиха и властват стереотипи, че важен е само и единствено моментния и за близкото бъдеще личен егоистичен интерес, че пазарът е главният критерии за цената и качеството на стоките, т.е. в скрита форма бе наложена либералната и неолибералната идеология. Другите социални политически идеологии почти напълно бяха извадени от оборот в обществените комуникации. Дори цели исторически периоди бяха определяни с презрителното „идеологизирани“ (социализъм, комунизъм, национализъм, консерватизъм, фашизъм и т.н.). Тази целенасочена западна (западноевропейска и евроатлантическа) деидеологизация на обществото и обществения живот обхвана дори ръководствата на левите социалистически и социалдемократически партии, които превърнаха своите организации в социаллиберални формирования, а не на изразители на интересите на хората на труда.

Третият значим обществен процес е усилване чрез съвременните технологии на контрола върху личността, нейните интереси, лични връзки и отношения, дори личен здравен статус, собственост, лични приходи и разходи.  Това става невидимо чрез масовите средства за информация и най-вече чрез лично използваните информационни средства и методи като интернет мрежата, фейсбук, инстаграм, тик-ток и т.н., както и чрез различните форми на т. нар. „регистрация“ за участие в обществени мероприятия.  

Четвъртият обществен процес е комерсиализацията – превръщането на търговията и търговския личен интерес в основа на функционирането на обществото и придържането към антиморалния принцип – „всичко се купува и всичко се продава“, включително здраве (такса за влизане в лекарски кабинет и медицинска лаборатория, избор на специалист и т.н.), образование („парите следват ученика“, „парите следват студента“), култура, морал, ценности и т.н. Най-видимата част от този процес е огромният размах на потребителството – купуване на вещи и предмети, които не са необходими, но са модни, красиви, нови и най-нови и повишават „личния статус“ на човека в обществото или поне в неговия приятелски, семеен и професионален кръг.

Всички тези четири, а и други, значими обществени социално-икономичиски процеси, протичат в общественото българско пространство в обстановката на ограничена бюджетна издръжка на всички дейности в духовно-културната сфера (наука, образование, култура, изкуство и т.н.). Това неминуемо води до непознатото в близкото социалистическо минало състояние на огромен брой отпаднали деца от образование (около 25%), увеличаваща се функционална неграмотност, принизяване интереса към знания и стремеж към личностно развитие и усъвършенстване. Всичко това, заедно със значителната бедност на много хора, формира общество със социална неустойчивост, дълбоко социално разслоение, отчуждаване от труда и формирането на значителна група от хора, които не учат, не работят и не желаят да работят, да се образоват и т.н. Поради всичко това в обществото е формирана значителна политическа дезориентация, отказ от демократичното право лично да участваш във формирането на властта чрез участието в изборите или непрекъснато да се търси нов „месия“, който да „спаси“ българското общество.

Независимо от отрицателните явления и негативната посока на протичане на обществените процеси в българското общество няма протестна енергия, няма явно и ясно изразен стремеж за дълбока радикална промяна. Доминира унинието, схващането че както и да се сменят политиците на върха на държавата, ще е все едно и също. Това е така, понеже през целия период от 1989 г. до сега се предлага и на власт се реализира само една съща крайно дясна социалноикономическа политика в интерес на чуждестранния и на българския бизнес, а идеята, концепцията за „социална държава“ бе погребана.

Това може да се преодолее чрез нарастването на ролята на идеологиите и идеологизацията в съответствие с класовите, груповите, съсловните (браншовите) интереси на трудовите хора. В българското духовно-културно пространство, независимо от настойчивите соросоидни опити в духа на обезбългаряването да се „пренапише историята“ и премахнат българските национални традиции, достойнство, език и култура, започва процес на възраждане на патриотизма и наченки на формирането на нов държавен национализъм (защита на националните интереси на българската държава), съхраняването на източното православие и православна култура и духовност. Българското общество, независимо от големия западноевропейски и североамерикански натиск, успя да се предпази в основни линии от деструктивната идеология на безкрайната свобода на личността, базираща се на личния егоизъм и лежаща в основите на джендър-идеологията. В България като цяло бе съхранената исторически наложената етническа толерантност и традиционни безконфликтни отношения и връзки между отделните народности и групи.  

Обобщено казано, в българското общество е формирана: крещяща липса на справедливост, на социална солидарност и човешка съпричастност; огромно неравенство; налагане на личния егоизъм като основа на развитие обществото и отношенията между хората, огромен дисбаланс между личните и обществените интереси; липсата на действителна свобода на словото; купени и манипулирани местни и парламентарни избори; купени и манипулирани от местни олигарси и представители на чужди държави протести, манифестации, митинги, събори и т.н. масови прояви; повсеместна корупция и рекет, срастване на олигархията с държавата, с държавни и общински органи и институции; липса на сигурност за здравето, живота и имота на гражданите; липса на действени органи на сигурността (полиция, следствие и др.), на истинска борба с контрабандата, спекулата, наркоманията; правосъдие (наказателно, гражданско и административно) често действащо не по закона,  а по „личното убеждение“ на съдиите, привнесено им от техните кадровици и външни стимулатори и т.н.  В резултат България се превърна в най-бързо изчезващата нация в света, най-бедната държава в Европа, държавата с най-високото в света неравенство в доходите, със най-висока смъртност и крайно недостатъчна раждаемост. България е в социално-икономическа, демографска, духовно-културна и политическа криза и дори потенциална катастрофа.

В света и дори в Европа има масов отлив от неолибералната идеология, но в България тя е действаща с пълна сила и дори левите партии, съзнаващи или не съзнаващи това, ѝ пригласят. Това неминуемо води до остра политическа криза – властващият политически елит налага неолибералните стратегии на развитие на държавата, а масата хора като избиратели очакват дълбока същностна социално-икономичиска, а не формална „харвардско-соросоидна“ промяна от типа ПП-ДБ и/или ГЕРБ-СДС.        

След така направения преглед на съвременното състояние на българското общество, макар и непълен и не във всички пунктове достатъчно прецизен, може да се използва като някакъв повод за подготовка на някакви кратки и ясни програмни документи за радикални промени в политическите цели, стратегии и политическата тактика на левите партии и най-вече на социалистическата. Главното в съвременния етап е изразяване и защита на интересите на хората на наемния труд – сегашни и бивши (т.е. сега пенсионери) трудещи се срещу заплата. В противен случай лявото, социалистическото и социалдемократическото ще се свива под натиска на отстъпващия неолиберализъм и настъпващия радикален десен консервативен национализъм, а при сегашната ситуация лявото в България може и да слезе от политическата сцена за сметка на тържествуващия олигархизъм (срастването на „обръчите от фирми“ и изявените олигарси)  с държавните институции , представляван най-видимо от ГЕРБ-СДС и ДПС – Ново начало.

 Независимо от големите различия вътре в състава на хората на наемния труд, те имат и множество общи проблеми, общи потребности и интереси. Тези общи потребности и интереси могат и трябва да залягат в политическите програми, стратегии, планове и тактически политически действия в условията на либерална пазарна икономика и в действията на Българската социалистическа партия, да се основават на социалистическите принципи на справедливост, солидарност, равенство, патриотизъм, защита на българските национални интереси, но не за сметка на други народи и етноси, миролюбие.  Става дума за:

1/. Справедливо разпределение между работодатели и наемни работници, независимо от тяхното място във фирмата, в производствения процес. И при най-високоплатените творчески тип наемни работници делът на възнаграждението при разпределението на печалбата в повечето случаи е несправедливо – огромната част се присвоява от собственика на капитала.

2/. Качество и образование и повишаване на квалификацията чрез равен достъп и с обществени средства до качествено образование и професионално обучение и квалификация. От собственото и най-вече от качественото образование на децата си са заинтересовани всички наети работници във всички сфери на обществения живот.

3/. Равен достъп и равни възможности до получаване на надеждна информация и до знание, култура и изкуство, културен отдих и развлечения.

4/. Равен и надежден безплатен достъп до качествено и надеждно здравеопазване, лекарствено снабдяване, болнично лечение и следболнично възстановяване.

5/ Създаване на екологична жизнена среда за живот и качествени обществени социални услуги като транспорт, спорт, отдих и т.н.

Главното  е повишаване на жизненото равнище на всички наемни работници, удовлетворяване на техните жизнени насъщни потребности и осигуряването на социална стабилност и възможност за просперитет – лично, семейно, групово и национално.     

В Европа, засега в отделни страни започва да се забелязват прояви на събуждане на лявото.  В почти цяла Европа започват да текат, макар и бавни, процеси на възвръщане към същностните социалистически идеи и ценности и стремеж към тяхното политическо реализиране в практиката, отказ от колаборацията с десните политики и партии, постепенен отказ от социаллибералните постулати на лорд Гидънс, Тони Блеър и Герхард Шрьодер. Колаборацията на левите с десните неолиберални фундаменталисти и социаллибералния курс на левите партии от ПЕС още не е преодолян. Развитието води неумолимо към преодоляване на неолиберализма в неговата изродена соросоидна форма и на социалния либерализъм като младши помощник на неолиберализма. Това трябва да стане и в БСП и левите партии в страната не само в интерес на тези партии, на всички наемни работници, но и на бъдещето на България.  

От сайта “Нови времена”