Панко Анчев: Демокрацията показа истинския си лик

Българската демокрация вече близо 40 години натрупва  опит, събира сили, оформя характер. Остана й само да заяви ясно и с присъщите на нея думи и изрази, жестове и викове, че е навлязла в зрялата си европейска възраст и от тук насетне ще се засели в последното убежище на всяка демокрация.

Ала с присъщата й все още младенческа възраст тя реагира прекалено емоционално и дори не направи опит с демагогия и словоблудство да прикрие гнева си на предложението на президента да поиска от Народното събрание да се обяви референдум за влизането на еврозоната. Тя се изправи в целия си ръст и гръмко протръби, че  повече няма никому да позволява волности.

Каза го ясно: никакви референдуми, никакво обществено мнение, ние сме демократи и ще живеем само с европейските ценности!

Забелязвам, че мнозина се учудват на гневната реакция и категоричния отказ да се обяви допитване да народа дали е съгласен да приемем за своя валута еврото. На тези хора им се струва (и те са съвсем искрени, макар тази искреност да е проявление на невежество), че това е нарушение принципите на демокрацията, каквато се е утвърдила в “белите държави”. И са много разочаровани, но и уплашени.

Защо са разочаровани? Нима реакцията на либералните демократи наистина ги изненадва?

Да, изненадва ги, защото са отровени от либерални четива, които описват демокрацията като зачитане на общественото мнение, взимане на решения по вишегласие, съобразяване с волята на народа, даване право на всеки да изказва своето мнение и да има свои политически и религиозни убеждения, без това да му носи неудобства или преследване.

Тези люде са убедени, че в “Европа” е точно така. И че такава истинската демокрация, която у нас е изкривена, наранена, опорочена, понеже сме необразовани, егоисти, “езичници”, отровени от комунизма и заблудени от руската пропаганда.

Ако беше така, щеше да е лесно. Или поне можеше да ни даде надежди, че един ден ще пораснем, ще се образоваме и ще изоставим порочните си национални навици и недъзи и ще станем “част от Европа”.

Либералната демокрация не е нищо повече от пошла демагогия, в която се говори малко по-меко и с подчертаване на правото на обикновените хора да решават. Затова са измислили и тези прословути допитвания, които в нашата държава са силно не долюбвани. Но те никога не засягат интереса на капитала и буржоазията, защото организаторите им знаят как да зададат въпросите и как да нагодят резултатите. Но когато някой ги поиска,  не се нахвърлят върху му и не го обвиняват в политически грехове, лицемерие и служение на вражеска страна.

На Запад са по-опитни, защото са преживели повече случаи, в които се налага да се задейства демагогията. Тя винаги опошлява, опростачва и фалшифицира. Това проличава най-вече в практиката на демокрацията. Правиш се на мил, толерантен, отстъпчив, готов да се жертваш за народа, но се вижда как лъжеш и колко ненавиждаш тези, в чието име се кълнеш. За да си добър демагог обаче се изисква опит, практика, усвоени маниери, специално възпитание, а не само да си такъв по природа. Демагогията у нас тепърва придобиват пожарникари, музиканти, чиновници с юридическо образование, скорострелни политически функционери. Те напредват по малко, ала пропуските им в усвояването на уменията няма как да бъда скрити или прикрити.

Когато си аматьор и дилетант, лесно се възпламеняваш и започваш да се престараваш, вярвайки, че така служиш всеотдайно на господарите, които ти подхвърлят трохите от своята трапеза. Но правиш грешки, които трудно се заличават после.

Така става с реакцията на предложението за допитване.

Кой ги бие тези аматьори да бързат като телета пред майките си?

Бие ги простотията и липсата на политическа култура. Защото тя е основата на либералната идеология и практика. Това е основата на “оригиналната” демокрация от западен и либерален тип. Те дотолкова са си въобразили, че всичко е в ръцете им и че светът е в краката им, та няма никаква нужда се съобразяват със собствените си декларации и уверения. Но тази им увереност е породила страх за бъдещето им, защото светът не се подчинява и все по-решително оспорва властта им и ги застрашава, че ще им отнеме и ще им потърси сметка.

Не им вървят работите на злополучните демократи. Либерализмът дотолкова се е изхабил, че не му хващат вяра, съмняват се в него и на много места го отхвърлят като пагубен.

Когато една идеология проповядва не любов към човека, а към богатството и успеха, бързо се изражда и придобива уродливи измерения. Либерализмът абсолютизира пазара и свободата от рода на “всичко е позволено”; за него не може да има задръжки в постигането на печалби и обсебването на повече пазарен дял. Чрез пазара либерализмът окупира територии и народи, поставя ги в подчинение на парите, стоките и услугите.

Толкова възхваляваният пазар обаче не може да е постоянно стабилен и надежден. Когато парите изгубят търпение, а капиталистът се изнерви заради допуснати грешки от властта, тогава пазарът започва да се тресе и да предизвиква криза в икономиката, но и във всички други сфери на обществената дейност. Човешката власт може в някаква степен да го поуспокои, ала само временно и не напълно.

Държавата трудно се удържа в равновесие, когато пазарът е изгубил хармонията си и дава усилено сигнали, че ще накаже неспособните да се съобразяват с него.

В такова положение е днешният пазар в Европа, света, но и в България. Това е кризата, която е обичайното и постоянно състояние на капитализма, основан на пазара. Тази криза продължава вече доста години и става все по-дълбока, за да премине в системна. Т. е. засяга основополагащи принципи на икономическите отношения и поставя под съмнение способността на капиталистическата система да се владее и организира, да преодолява трудностите и да осигурява непрекъснато икономически възход, стабилност в развитието си и в увеличаването на печалбите.

Когато работите ти вървят и икономиката ти е стабилна, дори да е малка, да й липсват суровини и пазари, всички те ухажват, уважават те, търсят те да им бъдеш съюзник. Изпаднеш ли обаче в криза, която да е много дълбока и трае доста време, тежко ти! Не чакай състрадание, помощ и милост. Не ги чакай нито от господарите от великите сили, нито от обществото и народа, чието търпение се изчерпва. А когато тяхното търпение се изчерпва, значи за властта предстоят сериозни изпитания и сътресения.

Уточнявам тези истини, колкото и да са познати и дори да са банални, защото от тях именно произтича и се обяснява реакцията на либералите срещу предложението на президента да поиска референдум за присъединяването ни в еврозоната. Тази реакция показва убедително, че страната ни е в много тежка, дори страшна всестранна криза и властта не е в състояние да се справя с нея. Кой ще помага и брани властта, ако започнат недоволства и брожения? Тя сама не ще се справи и нищо чудно да сменят правителството, да дойдат други хора да управляват.

Какво я интересува властта демокрацията? Нима демокрацията за нея е по-важна от собствената й съдба? А референдумът направо ще я събори и тогава?

Хората се сещат, че в Конституцията е записано, че “властта произлиза от народа и принадлежи на народа”. Ама то е написано, за да звучат и красиви думи. А не защото е истина. В Модерната епоха властта никога не е произлизала от народа и не му е принадлежала, но във всички държавни конституции е записано това правило. И какво от това? Властта в буржоазната държава принадлежи на капитала и буржоазията, макар управляващите да се определят във всеобщи избори. Те са всеобщи, защото всеки формално има право да гласува, както и всеки има право да се кандидатира за властта. Ако получи гласове на изборите, законът му възлага отговорността да ръководи тази власт.

Това са фалшът и измамата на системата.

Но точно този фалш и тази измама са нейните най-важни характеристики, върху които тя се крепи.

И в това не бива да се съмняваме!