Пътят към еврото мина през фалшифицирани бюджети, заглушени несъгласни и обслужваща пропаганда
Един от основните рефрени на кампанията за приемане на еврото е, че с това ще завършим европейската си интеграция. Ще влезем в сърцевината на Европейския съюз и общението ни с европейските народи, вместо да се прекъсне, ще се изведе на най-високото възможно ниво. Ако това е вярно, редно е да се запитаме какво точно представлява сърцевината на Европа или как ние ще ѝ повлияем, като виждаме какви щети нанесе европропагандата върху обществото ни.
Миналата седмица човек се похвали в социалните медии, че когато сервитьорът поднесъл сметката за консумацията на семейството му, го попитали дали подкрепя въвеждането на еврото. И когато казал, че предпочита българския лев, извадили от калъфа с парите банкнота от 10 евро, която иначе щял да получи като бакшиш. Постът е от личност, добре позната и приета сред общността на така наречените градска десница и умнокрасивитета. И още по-страшна беше подкрепата, на която се радва.
За целия ми живот два пъти са ме питали за кого гласувам. Първо беше една съседка, когато бях дете, и тя всъщност сондираше пристрастията на родителите ми. А вторият беше, когато един съученик ми зададе въпроса на 20-ата годишнина от абитуриентския бал. Да, по принцип доброто възпитание изисква да не питаме хората за политическите им възгледи, но онова семейство стигна по-далеч. Зададе личен въпрос на човек, който е на работното си място, който цял час е следил те да си прекарат добре. Накрая решават да го питат нещо, което по принцип не се задава като въпрос на непознат, и още по-малко по време на работа. И според отговора му го наказват за неговите възгледи. Няма значение, че в сектора на питейните заведения бакшишите са съществен компонент от дохода на заетите. Няма значение, че бакшишът може да се дели с целия персонал, измежду който може да е пълно с привърженици на еврото. Това семейство решава да възпитава човек с подаяния и като го лишава от оценката за труда му.
През цялото време кампанията за приемане на еврото беше придружена от обиди към българите традиционалисти. Бяха наричани „мунчовци“. Беше обяснено, че православните, които скачат в ледените води на Богоявление, навярно са антиваксъри и противници на еврото, докато хората на позиции се ваксинират и искат еврото. Направи го бившият директор на една от трите най-големи български банки – Левон Хампарцумян: „Хора като мен, с бизнес и на позиции, искаме еврозоната. Тези, които сутрин се топят в реката (участниците в богоявленския ритуал), сигурно са против. Но аз се ваксинирам, а не се топя в реката за здраве като тях.“
Политиците не си позволяваха да обиждат народа, а само твърдяха, че противопоставянето на еврото се вдъхновява от подвеждащата информация на руската пропаганда.
Основателното притеснение, че влизайки в еврозоната, България ще поеме ангажимент за участие в Европейския механизъм за стабилност и по този начин ще се ангажира потенциално, в случай на нужда, да се включи с близо шест милиарда евро, беше представено като руска пропаганда. Това, което десетки години не се оспорваше, изведнъж стана „руска опорка“.
По телевизиите започнаха да обясняват, че България е твърде малка за спасяването на Франция, което е вярно. Но не казаха нищо за ангажимента на България да подпомага процеса по изплащане на вече натрупаните задължения. Първоначално – с гаранции по все още неизтеглени заеми, от които парите да се преотдадат като нови заеми и срещу лихва на страни с разклатени публични финанси. Отхвърли се възможността страни като Франция да изпаднат в криза на публичния си дълг. Отхвърли се възможността България да участва в спасяването им и по този начин да се получи ефектът „болен здрав носи“.
Дума не се обели, че изправянето на Гърция на крака, както се случи, включи опрощаване на вземания от страна на кредитори. И понеже подпомагането им чрез рекапитализация от страна на Европейския стабилизационен механизъм към момента работи, случаят се приема за успешен пример. Да, но какво става с вземанията, които бяха отписани? Нали някой все пак не си е получил парите? А това, че след това се оправя с капиталовите вноски, е съвсем друга тема. Само че, ако Франция се изправи пред подобен проблем, всички наличности плюс ангажиментите за принос към Европейския стабилизационен механизъм ще бъдат близо пет пъти по-малки от целия проблем на Франция да посрещне дълговото си бреме.
Спете спокойно, деца. България няма да спасява Франция. Ако се стигне до дългова криза във Франция, Италия или друга голяма европейска икономика, ние няма да можем да ги спасим. Само ще станем ограничено отговорни по изплащането на дълговете им по един или друг начин, но нашият дял – в сравнение с нашата икономика – ще е колосален. Ще станем и кредитори – като съакционери в Европейската централна банка и чрез наличието на дългови книжа от фалиращата държава в баланса на самата БНБ.
Нещата ще приличат много повече на това да отидем в ресторант, за да помогнем на приятел, който не може да си плати сметката, но да се наложи и ние да мием чинии, защото също не можем да покрием дълга му.
Как ли се чувстват представителите на така наречената градска десница, които галено наричаме „умнокрасивитет“? След като 12 години – от протестите срещу Делян Пеевски – се афишират навсякъде като застъпници за върховенството на закона, спазването на правилата и безкомпромисните санкции за нарушителите, самите те днес с трепет на сърце се надяват на 8 юли да ни приемат в еврозоната – в компромис с изискванията за устойчиво изпълнение на критериите от Маастрихт.
Колко от тях си дават сметка за счетоводните фокуси, с които бюджетният дефицит за миналата година беше свит единствено на хартия до само три процента от БВП? Колко от тях се сещат, че към приключването на тази статия, следобед на 10 юни, Министерството на финансите прави 11-и ден, в който бави отчета за бюджета към април и предварителните оценки за май? Защо ли? Да не би данните да са плашещи? Важно е как хората и политиците, претендиращи в най-голяма степен за принципност, днес се измятат от собствените си възгледи, защото смятат, че влизането в еврозоната оправдава дори компромиси с критериите от Маастрихт.
Заглушаване и маргинализиране на несъгласните говорители, уволнения на несъгласните чиновници и държавници. Отказ от чуваемост и взаимни обиди между фракциите „против“ и „за“ еврото.
Колцина от тези, които твърдят, че сега спазваме договора си за присъединяване към ЕС, държат сметка, че по собствената им логика през изминалите 18 години сме били държани извън еврозоната в нарушение на същия договор? Какво стана, че изведнъж Еврогрупата, ако го е нарушавала, днес реши да го спази и да ни приеме?
Мога да приема сантиментите на хората, които искат еврото. За тях е толкова непонятно, че не ги разбираме, колкото и за скептиците, че те не ни разбират. Преди шест години Еманюел Макрон говореше за Европа на две скорости. Чудеше се как да се освободи от държави-малчугани като нашата. Колко пъти същата Франция опита да ощети българския бизнес, като ограничаваше достъпа му до френските пазари?
Но вместо да говорим за това, вместо да разглеждаме европейските ни права и ангажименти в динамика, лидерите ни абсолютизират въпросите и ги правят невъзможни за разглеждане в дълбочина.
В момента вече наблюдаваме истинска европропаганда от първи ред. Проблемите с бюджета не се споменават. Как се „кърпи“ – не се коментира. Пренаписваме правилата на икономиката: след като в университета ни учиха, че спекулата е нещо нормално, сега се оказва, че ще бъде преследвана. Ако идния януари фризьорката ми, при която се подстригвам от 2001 година насам, реши да вдигне цената си с лев за мъжка подстрижка, както прави всяка година, ще бъде ли намачкана от държавния апарат? Или трябва да вдигне цените си двойно на обичайната стъпка още сега, или да загуби тя, за да не я полазят данъчни, КЗК, КЗП, санитари и други, когато вече сме веврозоната?
Положението е същото като с изтребителите, които чакаме. Може да са придобити при неизгодни цени, без конкурс. Може да са пристигнали със закъснение. Но те вече са наши. На тях ще трябва да разчитаме да изпълняват решенията на българските летци в следващите десетилетия. И еврото може да стане наша валута и ще се приспособим.
Но самоналоженият отказ от мислене няма кой да излекува.
