Периодът на Воюващите държави и обединението на Китай при династия Цин

В 770 г. пр. н. е. един от петте последователни джоуски императори — Пинуан, изтласкан от западните номади, пренася столицата си на изток в град Лои (по-късно Лоян, провинция Хънан). От този момент започва разпадането на Китай на независими малки княжества, които вече не се подчиняват на държавата Източна Джоу.

През 7-и в. пр. н. е. петте най-силни княжества образуват лига с цел да подготвят страната за създаване на силна централизирана държава. Но това обединение има временен и нетраен характер. Петте големи княжества, които се стремят към надмощие, с мъка запазват равновесие на силите. Времето на тяхното господство, спадащ към 7 – 5-и в. пр. н. е., обикновено се нарича периодът на „Петимата владетели”. В 5-и в. пр. н. е. борбата между отделните княжества става особено остра, затова е наречен периодът „Воюващите държави” (Джанго) и той продължава от 5-и до 3-ти в. пр. н. е..

От този период са запазени голям брой разнообразни източници. Но проблемът за социално-икономическите отношения през 8-и – 3-ти в. пр. н. е. засега не може да бъде напълно обяснен поради липса на специални изследвания и историко-лингвистически трудове.

Разпространяването на желязото по това време предизвиква преврат в развитието на техниката, появяват се нови и по-съвършени железни оръдия. В 7-и в. пр. н. е. в княжество Цин се въвежда държавен монопол върху желязото. Започват да използват железни плугове, което прави труда по-продуктивен и дава възможност да се използват повече крепостни в селското стопанство. Но трайното съществуване на старите селски общини до голяма степен забавя процеса на развитие на робовладелските отношения. В много от тези общини, особено в крайните райони на страната, се запазва примитивен родово-племенен или малко по-развит семейно-общинен ред.

В социално-политическия трактат на философа Мъндзъ (4 – 3-ти в. пр. н. е.) се описват подробно стопанският и общественият строй от това време. Упоритите войни, водени от отделните княжества за надмощие и господство над останалите, са тежко бреме за обикновените хора. „Многобройни армии тръгват на път заедно с владетеля (служейки му като охрана) и поглъщат всички продукти. Гладуващите не си намират храна, онези, които могат да работят, не намират вече спокойствие. Сега има само злобни погледи, хор от проклятия! И тогава в народа се поражда само дълбока ненавист. Той се съпротивява на заповедите (на императора), които препоръчват да се потиска народът.”

Развитието на селското стопанство и занаятите води до още по-голям ръст на търговския обмен, за което говорят например еднотипните паметници на материалната култура, намерени в различни райони на Китай на север и на юг от Хуанхъ.

В политико-икономическия трактат на Гуандзъ се говори за значението на пазара и на регулирането на цените на стоките. Авторът разказва за търговците като за отделно съсловие, като подчертава осведомеността на хората, „свързани с пазара”. Значително се развива лихварството. По времето, когато се образува държавата Цин, се появяват отделен слой „богаташи”, които владеят имения със земя и участват в търговията. Китайски източници съобщават, че по онова време е имало толкова много богати, че за да развие търговията в своята столица, Цин Шъ Хуанди преселва там 120 хиляди семейства на такива богаташи. Много е възможно, разбира се, това число да е силно преувеличена. Развитието на търговията и лихварството изостря класовите противоречия.

В 4-ти в. пр. н. е. в държавата Цин се провеждат реформите на сановника Шан Ян, които имат за цел да подкопаят древното общинно земеползване и да укрепят едрото аристократическо земевладение. Поземлената реформа се състои в това, че се въвежда неограничена частна собственост върху земята и се разрешава свободна продажба и покупка на земя. Според данъчната реформа на Шан Ян данъкът от реколтата се заменя с данък върху земята, който се събира от всеки земевладелец в зависимост от размерите на неговите владения. Освен това специална административна реформа предвижда полицейски контрол върху населението. Вземат се и редица мерки да се разшири посевната площ и да се привлече в страната земеделско население – нещо, което е необходимо за развитието на земеделското стопанство.

Но тези реформи не могат да отслабят социалното напрежение. Ръстът на аристократическото земевладение, развитието на търговията и нуждата да се запази иригационната мрежа, а така също и защитата на страната от номади изискват възстановяването на силна централизирана държава. Още във философските трудове от 6-и в. пр. н. е. се формулират точните принципи на държавно управление и се посочва необходимостта да се възстанови едноличната власт след периода на временен смут и вътрешна борба. Така например в книгата на философа Мъндзъ се дава точна характеристика на могъщата деспотична власт. Мъндзъ препоръчва да се създаде държавен контрол върху земеделието и съветва императорите да провеждат широко иригационно строителство, за да се замогне селското стопанство.

През 4-ти в. пр. н. е. държавата Цин се засилва и в течение на цяло столетие династията Цин води упорита борба за надмощие и господство в цял Китай.

Висшият сановник Джан от династия Цин успява да подчини всички останали княжества и обединява под своята власт цял Китай, след което получава титлата и името Цин Шъ Хуанди (246 – 210 г. пр. н. е.). През времето на неговата власт се възстановява единната и централизирана китайска държава, която се дели на 36 области. Цялата власт се съсредоточава в ръцете на могъщия император, който управлява страната с помощта на чиновничеството. Обединението на Китай в единна държава дава възможност да се възроди предишната завоевателна политика. В резултат на тази политика са покорени племената, населяващи територията на съвременните провинции Гуандун, Гуанси, Гансу и Съчуан. По времето на Цин Шъ Хуанди китайската държава обхваща територията на самия Китай, като включва и части от Манджурия и Монголия и стига чак до границите на Корея и Индокитай. За защита от нападенията на номадските племена се разширява строежът на знаменитата Велика китайска стена, която по-късно образува система от отбранителни съоръжения край нарасналата китайска държава с дължина над три хиляди километра.

В голямата държава има възможност да се проведат редица мероприятия, които да спомогнат за развитието на земеделието и търговията. По времето на император Цин Шъ Хуанди се разширява напоителната мрежа — строи се голям канал, който съединява реките Дзин и Ло в съвременната провинция Шънси. Строежът на пътища, определянето на система за мерки, теглилки и дължина, а така също и реформата на писмеността допълнително спомагат за развитието на търговията.

Но дейността на Цин Шъ Хуанди, насочена към създаване на централизирана власт, среща противодействие както от страна на местната аристокрация, изтласквана от новото чиновничество, така и от страна на обикновените трудови хора. За изострената социална борба от това време говори фактът за изгаряне на книгите, в които има мисли, опасни за съществуването на единната централизирана държава. В легенди с полуисторически характер се описва как Цин Шъ Хуанди заповядва да се погребат живи 460 учени, укрили книги и не одобрявали императора. По съвета на свой министър Цин Шъ Хуанди заповядвал да се изгорят всички исторически хроники и класически книги с малки изключения, а онези, които укрият своите бунтарски съчинения, да бъдат заклеймявани и пратени на строежа на Великата стена. Така императорската власт ликвидира всякакви опити за промяна на съществуващия строй, които възникват по онова време.