Петър Воденски: Санкциите са война на Европа „със себе си“, в която тя загуби 1,3 трилиона евро!

Петър Воденски е дипломат, работил повече от 40 години в МВнР. Бил е посланик в Никозия, Кишинев, Анкара, генерален консул в Истанбул, трети секретар в Анкара. Два пъти е бил началник на кабинета на министъра на външните работи – при Станислав Даскалов и Соломон Паси. Член на УС на Българско дипломатическо дружество. Полковник от военното разузнаване. Автор на книгата „А иначе дипломацията е сериозен занаят“.

– Г-н Воденски, как ще коментирате икономически мерки на Тръмп спрямо Европа, Китай? Може ли да се каже, че това е икономическа война и какво очаквате от нея?

– Без да съм икономист, четейки от политическа гледна точка бих казал, че това наистина може да се окачестви като икономическа война. Тръмп беше избран с обещанията си, че ще направи Америка отново велика, ще прекрати джендър-извращенията и т.н., което повечето хора възприеха като, общо казано, връщане към нормалността. При първия си мандат той действаше с „кадифени ръкавици“ и видяхме, че Дълбоката държава успя да го спре. Сега явно той се е поучил от тогавашните си грешки и действа много, много по-решително.
Има една поговорка, която в Америка използват често – напр., използваха я преди години при планирането на „арабската пролет“, лично съм я чувал от американски дипломати по отношение на Либия, Египет и пр., тогава още работех в МВнР. Тя е: „Ако искаш да направиш омлет, трябва да счупиш преди това яйцата“. Или пък разказът на Йовков за Индже войвода, който, нападайки укрепеното село, при което загубва някои хора от дружината си, казва: „За да опадат зрелите плодове, трябва да раздрусаш дървото“ (цитирам по памет).
Струва ми се, че Тръмп сега прави точно това. В най-близко време ще се „оголят“ привържениците на глобализма и на Дълбоката държава, която е много засегната – не само от митата, а и от други действия на Тръмп, и ще лъснат всички зависимости, поне така се надявам да стане. Едни ще спечелят, други ще изгубят, но при война е така. Дано България не се окаже (отново) на страната на губещите.
Вече сме свидетели на поредния ход в тази митническа война. Тръмп замрази митата за 90 дни на над 75 държави, които са поискали преговори със САЩ. Без КНР, с която „дуелът“ продължава. Тръмп не посочва в съобщението си, че ЕС е сред „помилваните“, явно това е на принципа – всяка държава в Съюза да се досеща какво се очаква от нея. Демек – няма общ ЕС, всеки сам да си се договаря. С това се внася разкол в ЕС, който вече е започнал. Либералите в ЕС, които са поставени там от Дълбоката държава и главната им задача е да продължат войната в Украйна, ще реагират неистово, но те просто нямат полезен ход. На този фон, темата „Украйна“ ще става все по-безинтересна за Европа. Предстои ни да видим още резултати от замисъла на Тръмп с митата и не само.

– Защо Европа изпадна в такова незавидно положение? Какво е бъдещето на Стария континент?
– Европа, след падането на Берлинската стена, започна сякаш да живее в някаква еуфория. След първоначалните стъпки към разширяване на Съюза и свързани с това промени и реформи в страните от Източна Европа, Брюксел започна да се държи едва ли не като тийнейджър, започна да харчи безотговорно и безумно за глупости, като постепенно се отдалечаваше от реалността и от необходимостта да решава реалните проблеми. А ръководителите на ЕК бяха кой от кой по-по-най… Спомняте ли си кой беше начело на ЕК преди Урсула? Един, който беше по-неадекватен дори от сенилния Байдън, и се втурваше да се прегръща и целува с всеки, който се изпречеше насреща му. А за Урсула просто не ми се говори, нейните изказвания за това, че Путин краде чипове от пералните на украинките, за да ги инсталира на своите ракети; че танковете трябва да се правят с такива люкове, които да дават възможност в тях да влизат бременни жени, и пр., и пр, говорят сами за себе си.
С поведението си спрямо войната в Украйна, Европа се саморазруши. Санкциите, „храбро“ наложени от нея на Русия, се върнаха като бумеранг и удариха болезнено по всички ни. Със спирането на евтините енергоресурси от Русия, Европа сама се простреля и в другия си крак. В скоба – кой спечели от това? Оказва се, че Европа е загубила в тази война „със себе си“ 1,3 трлн Евро! Един трилион и триста милиарда Евро! А сега Урсула и Ко търсят 800 млрд Евро за превъоръжаване – след като още преди десетина години Тръмп ни каза да увеличим разходите си за превъоръжаване, но не, ние, европейците, се занимавахме и харчехме пари за затваряне на въглищните централи, за „зелена“ енергетика, за насаждане на джендър-идеологията в обществото и в училище, за пищни и скъпи гей-паради и пр. други „полезни“ неща. Брюксел лансира идеи за „изземане“ на парите от влогове на европейски граждани (демек, от нас), ако тези влогове не отговарят на някакви Брюкселски условия, като с тези пари да се въоръжаваме. Струва ми се налудничаво, как ли се обръщат в гробовете си „бащите-основатели“ на обединена Европа?
При това, осъзнаването ни още не е настъпило, все се надяваме, че, като затворим очи, и след това ги отворим, Тръмп ще е изчезнал (с вълшебната пръчка на Хари Потър, или пък някой от Украйна ще го премахне, както имаше вече опит в предизборната му кампания), и ние отново ще сме там, във вълшебната приказка на Урсула.
Но да не забравяме, че докато ние загубихме от санкциите, някой все пак спечели. Свръхпечалба от спирането на вноса на енергоресурси от Русия имат: САЩ – 165 млрд Евро; Норвегия – 85 млрд Евро; Великобритания – 62 млрд Евро. За България – само загуби. Ето, че всичко си идва на мястото в този пъзел.
Мога само да повторя тук това, което казах пред колегите от Българското дипломатическо дружество преди време, когато обсъждахме позиция за моментната ситуация в света: Ние, дипломатите от БДД, сме за силна Европа в икономически, политически, военен и всякакъв план, но не виждаме как това би станало със сегашното ръководство на ЕК.

– Какво я чака България при тези нови икономически и политически реалности?
– Чака я това, което и цяла Европа, заедно със съюзите – ЕС и НАТО. В тези съюзи България има равнопоставен глас, заедно с всички останали страни-членки. Би следвало да заявим там своите български, същевременно европейски, интереси. Но за това се иска политическо лидерство (преди на това „лидерство“ му казвахме „поемане на лична отговорност“). А пък още преди лидерството, би следвало някой някъде да направи анализ на ставащото, да прогнозира какво може да се очаква с варианти първо, второ и трето, да предложи опции за наше действие, също с първо, второ и трето, и тогава лидерът да поеме отговорност, да избере според своето ниво във веригата най-добрата опция, и да работи за осъществяването й. Изглежда трудно, нали? Много по-лесно е да чакаме какво ще решат „началниците в Брюксел и други столици“ и да ни го спуснат за изпълнение чрез някоя „Галя от Посолството“, която и да е сегашната Галя и което и да е сегашно Посолство.

– Говори се за нов световен ред. Какъв ще бъде той? Кои ще са доминиращите сили?
– Старият световен ред започна да се руши още преди години. По онова време работех в МВнР, аналитичната дирекция. С колеги направихме ей-така, без никой да ни е нареждал, заради спорта и удоволствието от мисленето, един текст, както Ви го показах по-горе – с описание на ставащото, с прогноза и с опции за наши действия. В текста отбелязахме, че предстои глобална промяна, която не е изключено да премине през военен сблъсък, отначало в Европа, където Русия бива постоянно притискана да се отдръпва. Този сблъсък ще премине през Близкия Изток, в Тихия океан (КНР и Тайван), може и в други райони, и накрая ще приключи след решаване на въпроса за Арктика. Тогава показахме текста на един наш политически началник – беше ни нещо като приятелче – и той ни каза да не показваме текста на други места, защото ще ни помислят за смахнати. Не че нещо, но сега виждаме какво става, и поне имаме представа какво – може би – ни предстои. Не знам дали в МВнР още се правят такива разработки, дали политиците ги четат, и какво разбират от тях.
А за новите доминиращи сили в света? Очевидно ще има три центъра, това са САЩ, КНР и Русия. Те ще си съперничат, на моменти ще си сътрудничат (на двустранна основа, срещу сегашни остатъци от бивши глобални играчи, като Обединеното кралство напр., а след зануляването на тези днешни претенденти (Лондон), ще се съюзяват тактически двама от глобалните срещу третия, като ще се сменят периодично, в зависимост от интересите си). До това ще се премине през трансформации – на сегашните блокове (ЕС и НАТО) и международни организации (ООН), някои от тях ще изчезнат, ще се появят нови, ще има катаклизми за много страни и сега управляващи елити. Европа няма да я има в сегашния й вид, тя няма да бъде глобален фактор.

– Доналд Тръмп обеща да реши развоя на войната в Украйна много бързо. Засега обаче няма индикации да мир. Какви стъпки да очакваме от американския президент?
– За Тръмп Украйна е „десетата дупка“ на кавала. Американският данъкоплатец вече плати неимоверни суми за тази война, Тръмп иска да прекрати тези разходи с най-малко загуба на ресурси и престиж, като се опита междувременно да вземе каквото може от Украйна – редки полезни изкопаеми и пр., а след това да остави на Европа да плаща за нейното възстановява от руините, в които е сега. Виждаме вече как по-схватливите европейски страни опитват да се „вместят“ на масата, на която менюто е Украйна – или това, което ще остане от нея. Лондон си поиска военни бази в Николаев и Одеса, Варшава си направи устата за „закупуване“ на пристанището в Одеса. Четох в един руски сайт – защото, като дипломат, съм свикнал, при анализ на дадена ситуация, да чета какво казва и едната, и другата, и третата страна, пък ако чета само нашите медии, виждам само едната част от пропагандата; та, като чета и пропагандата на руската страна, попаднах на един интересен и показателен коментар: „Българите са ни братя, може да си поискат Бесарабия, но Одеса няма да им я дадем!“ Интересно, нали? Напомня ми на един стар виц: когато в Ялта преговаряли Сталин, Чърчил и Рузвелт, и разпределяли кой-къде-и-колко влияние ще има в света, Рузвелт поискал да има евтин достъп до природните изкопаеми в СССР, а Чърчил поискал Грузия и Армения, защото – според него – там има от любимия му коняк. Сталин им казал, че ще удовлетвори желанията им, ако разгадаят една гатанка. Той отворил дланта си, свил малкия и безименния пръст, и казал те да познаят кой от трите останали пръста е средният. Рузвелт, логично и прагматично за американец, посочил показалеца. Чърчил, хитро и по английски, посочил средния. А Сталин казал: „Не, ето този!“ – и мушнал палеца между показалеца и средния.
Та, извод под черта: Тръмп използва Украйна само като една карта от раздадените му в играта, при това тази карта дори не е достатъчно голям коз. Вашингтон и Москва продължават да преговарят. Преговарят не само за Украйна, но и за много по-сериозни неща. При последните преговори в Саудитска Арабия, Украйна не е била сред темите за преговори, темите са били само икономически. Това говори много.
– Ваши са думите, че с политиката си в момента Брюксел и Лондон работят за Путин. Защо мислите така?
Тръмп иска не само бързо, той иска страшно бързо, да свали товара „Украйна“ от плещите си, а това минава през някакво мирно споразумение. Тръмп бърза. А Путин в момента настъпва в Украйна, той има добри позиции – и на терен, и като производство на оръжие и пр. Т.е., Путин може да чака, руската армия продължава да завзема територии, и ще продължава до прекратяването на войната. Тръмп не може да чака. Ето защо, спъването на мирния процес работи в полза на Путин, и е срещу Тръмп. А Брюксел, под влиянието на Лондон, издига Оруелианския („1984“) лозунг „мир чрез сила“, което няма да донесе нищо повече, от проточване във времето на войната, което не е в интерес нито на Тръмп, нито на самата Украйна, която може само да загуби още територии и млади животи. Лондон, а заедно с него и Париж, и Берлин, просто искат място на масата, на която ще се решава съдбата на остатъците от Украйна, с оглед да получат възможното за своите интереси – икономически, политически, стратегически, и затова подтикват Зеленски да спъва мирния процес, а за Зеленски това означава продължаване на властта му във времето, това е единственото му спасение. Следователно, Брюксел и Лондон работят срещу Тръмп, което пък е в полза на Путин и на още по-пълно постигане на целите му в Украйна, т.нар. „първопричини“ за войната, да не ги изброявам.

– Вие сте бил посланик в Турция. Как се развиват на този етап отношенията между нашите две страни?
– По турска линия съм работил общо 20 години, учил съм в МГИМО турски език, турска история, география, култура, народопсихология и др. От тези 20 години, пет са били в МГИМО учене по Турция, шест – на терен в Анкара и Истанбул, останалите до 20 – в МВнР.
На външен вид отношенията ни с Турция са перфектни. Но ако се вгледаме по-дълбоко, Анкара досега е получила от София всичко, което е поискала – по отношение на мюсюлмани и тюрки в България, в икономически план, и пр. а ние не сме получили отговор на нашите интереси. Ще спомена само един детайл. Имаме смесена комисия по нерешените въпроси, там се имаха предвид българските имоти в Турция – екзархийски, на прогонените тракийци и пр., записани още от Договора от 1925 г. (Симеон Радев) и приложенията към него. Те са залегнали и в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 1992 г., (бях посланик в Турция, когато преговаряхме по него, и направих всичко по силите си – дори с цената на риск от отзоваване от страна на София (защото „много знам и критикувам“) – тези имоти да бъдат потвърдени и в новия Договор). Описал съм тези перипетии в книгата си „А иначе дипломацията е сериозен занаят“.
Въз основа на тези договори се създаде споменатата смесена комисия. Е, вече десетилетия наред, в списъка с нерешени въпроси се добавят нови и нови точки от турския интерес – за водите, язовири и пр. и пр., докато въпроса за нашите, български, имоти не е мръднал нито на йота, въпреки усилията на Тракийското дружество и на други застъпници.
Иначе – Турция, според днешната си Доктрина, залага в политиката си със съседни и близки до нея страни, на тюркските и мюсюлмански малцинства, като използва различни инструменти – външно разузнаване с агенти на място, турски училища, имами и пр. и пр. Такава е и картината в България.
Не знам, може би сега, когато Ердоган е прекалено много ангажиран в Сирия и води там неравна борба на няколко фронта, може той да отслаби хватката спрямо нас и въобще на Балканите. Но за да можем да се възползваме от „разхлабването“, трябва да имаме политика, базирана на сериозни анализи, а нямам усещането това да се прави някъде у нас.

– Интересен ще бъде и коментарът ви за отношенията САЩ-Турция в ерата Тръмп?
Ами, май е като в реплика от един романтичен филм: „Обичам те – пази се – мразя те“. Има сериозни разногласия между тях, по най-различни въпроси: самолетите Ф-35, за които Турция плати, но не е получила; самостоятелни действия на Турция в региона – отказа да въведе санкции срещу Русия при Байдън, организира в Истанбул посредничество между воюващите – в разрез с „препоръките“ от Вашингтон и Лондон, купи от Русия ПВО-системи (т.е., независими от САЩ, за разлика от Европа, където и самолети, и други оръжия са, де-факто, под контрола на САЩ, които могат да ги изключат в момента, в който това им потрябва), самостоятелни и несанкционирани турски действия в Сирия, които не са „в линия“ с интересите на Израел, ерго и на САЩ, и пр.
Но, от друга страна, Турция е необходима както на Европа, така и на САЩ, и не трябва да има никакво съмнение, че Ердоган ще използва това за целите на своята политика. Друг е въпросът доколко ще успее, и доколко ще му стигнат ресурсите.
-Очаквате ли Турция да има някаква роля при преговорите за мир в Украйна?
Ще има, но ще трябва наистина да наблегнем на думата „някаква“. Ердоган вече не се ползва с онова доверие у Путин, с което се ползваше преди. А и със САЩ не е в отлични отношения. Първоначалните американо-руски контакти след идването на Тръмп отново на власт, бяха осъществени в Саудитска Арабия, а не в Турция, както Ердоган предлагаше. Но пък, от друга страна, на 10 април ще има руско-американски разговори в Истанбул. Е, вярно, само по въпроса за постепенно възстановяване в пълен обем на дипломатическите отношения, за руските дипломатически имоти в САЩ, отнети по времето на Байдън от Русия (тя твърди, че било незаконно), но все пак и това е нещо за Турция. Ще видим как ще е по-нататък.

– Очаквате ли все някога Путин да седне на една маса със Зеленски за преговори?
Според Путин и неговата администрация, Зеленски е загубил легитимност, и неговият евентуален подпис под какъвто и да било руско-украински документ, не би имал юридическа сила. Това е неприемливо за Русия и тя го е заявявала няколко пъти, вкл. на най-високо ниво. Ако някой не го е разбрал, това си е за негова сметка.
Има и още нещо. Зеленски е „неистово и сляпо“ лансиран от Лондон за нов фаворит за президент при едни избори – „обработва“ се меко и силово Порошенко, който е евентуален кандидат с повече шансове от Зеленски, пускат се компромати срещу него, оказва се юридически натиск. Лондон „пробутва“ паралелно и Залужни, бившия началник на ГЩ от началото на войната, и сегашен украински посланик във Великобритания.
САЩ и Русия знаят това много добре, и едва ли ще го допуснат.
А конкретно на въпроса Ви – не очаквам Зеленски да седне на една маса с Путин за преговори, или за каквото и да било. Хватката на САЩ спрямо Зеленски се затяга, виждаме, че сега направиха публичен отдавна известният факт, че стрелецът срещу Тръмп на „онзи“ митинг е търсил от свои „връзки“ в Украйна закупуване на по-тежко оръжие за сваляне на самолета на Тръмп. А тепърва предстои публикуване на разкрития за кражбите на Зеленски и екипа му от отпусканото от САЩ въоръжение, за което Зеленски каза, че не знае къде се е дянала половината от парите. Не изключвам в обозримо бъдеще да търсят на Зеленски не маса за сядане, а убежище някъде по света.

– Сериозни са конфликтите в различни точки на света. Прозира ли зад тях глобална заплаха?
Започнали са тектонични промени в света. Те ще засегнат целия свят, буквално. Те ще се осъществят, по-бавно или по-бързо, по мирен, по военен, или по унищожителен за всички ни начин. Дано ни стигне разумът тези промени да се осъществят по мирен път, чрез дипломация. Дано.