Петър Волгин: За жълтопаветния умнокрасивитет русофобията и еврофилията са просто далавера

“Мразя ви безплатно!” Да, бе, да…
Този лозунг беше любим на жълтопаветния умнокрасивитет в разгара на протестната еуфория пряз лятото на 2013 г. Радваха му се, постоянно го споменаваха, разменяха си го безброй пъти. Подтекстът на тази радост и на това масово споделяне беше ясен. С този лозунг умнокрасивитетът казваше следното – ние сме извисени, идеалисти, безсребреници, ние даваме воля на силните си чувства, били те любов или омраза, не защото някой ни плаща, о, не, в никакъв случай, правим го защото сме смели, честни и тотално безкористни. Е, още тогава се появиха известни съмнения, че жълтопаветната любов и омраза съвсем не са толкова безкористни. Някои от най-активните жълтопаветници бързо станаха властови фигури, заместник-министри, съветници в министерства и други държавни институции, други подозрително бързо се сдобиха с апартаменти и с какви ли не материални активи, а трети използваха протестърския актив, за да си осигурят грантове за следващото десетилетие.
Това, което изкара наяве новата администрация във Вашингтон за парите, давани от американски агенции на всичките им подизпълнители по света, включително и в България, както и случаят с нашето МО, което спонсорирало нискоинтелигентни индивиди, за да правят елементарна пропаганда, просто затвърди това, което нормалните хора отдавна знаят. С трън да влачите, не можете да намерите при умнокрасивите жълтопаветници нито безплатна любов, нито безплатна омраза. Аз много бих се радвал, ако някой от тях искрено, без пари обича Урсула фон дер Лайен или Кая Калас. Би било чудесно ако някой от тях мрази Путин или Лавров без пари, на идейна основа. Само че не е такъв случаят. Оказва се, че както русофобията, така и славаукраинството и любовта към Брюксел на тези лица е най-банална и обидна за нормалния разум, далавера.
Жълтопаветните хора най-силно обичаха да се хвалят с две неща. Първо, че били много умни и невероятно начетени и, второ, че никога не приемали пари или каквито и да било облаги за гласно изразените позиции, че били ангели на безкористието. И сега, когато и двете основни хвалби изчезнаха яко дим, единственото, което остава на тези лица, е да признаят, че това, което са правили, е било най-обикновена /евро/проституция.