Петте най-големи технологични събития в Китай, които се очакват през 2025 г.

Тъй като 2025 г. отбелязва приключването на 14-ия петгодишен план на Китай, технологичният напредък на нацията ще се ускори в множество области. Китай последователно е демонстрирал своя ангажимент към иновациите със значителни постижения в космическото пространство, сателитната навигация, изследването на дълбокия космос и физиката на високите енергии. Тази година се очаква да донесе новаторски напредък, особено в пилотираните космически полети, разработването на товарни космически кораби, изследването на планетите и фундаменталните научни изследвания. По-долу са ключовите технологични събития, за които да следите през 2025 г.

1. Пилотирана космическа програма: Усъвършенстване на човешкия космически полет

Китай бързо напредна в способностите си за човешки космически полети след историческата мисия на Ян Лиуей на борда на „Шънджоу-5“ през 2003 г., превръщайки се в третата нация, която независимо провежда космически мисии с екипаж. През последните две десетилетия страната изгради стабилна космическа инфраструктура, включително космическата станция „Тиенгон“, която беше завършена през 2022 г. и оттогава премина към дългосрочно обитаване от астронавти.

През 2025 г. космическата програма на Китай ще направи още един голям скок с изстрелването на „Шънджоу-20“, „Шънджоу-21“ и „Тианджоу-9“. Тези мисии ще се съсредоточат върху ключови цели като дейности извън кораба (космически разходки), научни експерименти и технологични демонстрации на борда на „Тиенгон“. Оперативната космическа станция ще играе решаваща роля в напредъка на откритията в изследванията на микрогравитацията, науката за материалите и космическата медицина.

Стратегическата цел на Китай е да усъвършенства възможностите си за продължително човешко обитаване в Космоса, поставяйки основата за бъдещи лунни и дълбоки космически мисии. С планове за изпращане на астронавти на Луната до началото на 2030 г. „Тиенгон“ служи като критична тренировъчна площадка за следващото поколение космически изследвания.

2. Иновации в космическите товари: „Цинджоу“ и „Хаолон“

В допълнение към мисиите с екипаж, Китай се фокусира върху разработването на товарен космически кораб от следващо поколение, за да подобри логистиката и ефективността на разходите. През 2025 г. ще бъдем свидетели на дебюта на два големи космически кораба – „Цинджоу“ и „Хаолон“ – всеки с различни технологични предимства.

• Товарен космически кораб „Цинджоу“, планиран за изстрелване през септември 2025 г., ще разполага с 27 кубични метра товарно пространство и полезен товар от 2 тона. Той ще отговаря за транспортирането на провизии за астронавти, научни инструменти и изследователски товари до „Тиенгон“, осигурявайки непрекъсната подкрепа за космическите операции.

• Товарният космически кораб „Хаолон“ е проектиран със силен акцент върху повторното използване. За разлика от традиционните разходни товарни космически кораби, „Хаолон“ има за цел да намали разходите и да увеличи честотата на мисиите, като позволи множество полети с минимално обновяване.

Тези постижения отбелязват преминаване към устойчива и икономически жизнеспособна космическа логистика, позиционирайки Китай като ключов играч в космическия транспорт за многократна употреба.

3. Планетарно изследване: „Тиануън-2“ и след това

След успеха на „Тиануън-1“, който навлезе в орбитата на Марс и разположи марсоход през 2020 г., Китай е готов да започне друга амбициозна мисия в дълбокия космос през 2025 г. Сондата „Тиануън-2“ ще извърши мисия с двойна цел, демонстрирайки разширяващите се възможности на Китай в изследването на астероиди и комети.

• Основната цел на „Тиануън-2“ е да извлече проби от близкия до Земята астероид 2016HO3. Тази мисия ще предостави безценни данни за състава на малките небесни тела, предлагайки представа за произхода на Слънчевата система.

• След като вземе пробите, сондата ще продължи към своята вторична цел: кометата 311P. Тук той ще провежда орбитални наблюдения, събирайки научни данни за структурата и поведението на кометата.

Поглеждайки след 2025 г., Китай има амбициозни планове за междупланетно изследване. До 2030 г. страната има за цел да изстреля „Тиануън-3“ за мисия за връщане на проби от Марс и „Тиануън-4“ за изследване на Юпитер и неговите луни. Тези инициативи ще затвърдят позицията на Китай в глобалните изследвания в дълбокия Космос.

4. Навигационна система “Бейдоу” (BeiDou): Надстройки от следващо поколение

Сателитната навигационна система „Бейдоу“, която започна да функционира напълно през юли 2020 г., утвърди Китай като глобален конкурент на GPS, GLONASS и Galileo. Като част от дългосрочната стратегия на Китай, „Планът за развитие на „Бейдоу“ до 2035 г.“ има за цел да подобри допълнително възможностите за сателитна навигация.

До 2025 г. Китай ще постигне важни етапи, включително:

• Пробив в основната навигационна технология, подобряваща прецизността на позициониране и надеждността за граждански и военни приложения.

• Изстрелването на три пилотни тестови спътника до 2027 г., поставяйки основата за бъдещи разширения.

• Разгръщането на мрежови сателити, започващо през 2029 г., което води до завършването на системата „Бейдоу“ от следващо поколение през 2035 г.

Тези подобрения ще имат дълбоко въздействие върху сектори като транспорт, селско стопанство и управление на бедствия, осигурявайки по-висока точност и устойчивост на глобалните навигационни услуги.

5. Авангардни изследвания във физиката: Експеримент с неутрино Дзянъмън

Неутриното са сред най-енигматичните частици във Вселената, а Китай е в челните редици на изследванията на техните свойства. През 2025 г. подземната обсерватория за неутрино Дзянъмън (JUNO) ще достигне критичен крайъгълен камък със завършването на пълното си вливане на детектори през август, последвано от началото на официалните операции.

Подземната обсерватория за неутрино JUNO, разположена на 700 метра под земята, е едно от най-модерните съоръжения за изследване на неутрино в света. Ядрото на обсерваторията се състои от конструкция от неръждаема стомана с диаметър 41,1 метра, в която се намира 35,4-метрова акрилна сфера, пълна с 20 000 тона течен сцинтилатор.

Този масивен детектор ще даде възможност за новаторски изследвания, включително:

• Йерархия на масата на неутрино, която може да революционизира нашето разбиране за фундаменталната физика.

• Супернови неутрино, предоставящи представа за звездни експлозии и космическа еволюция.

• Земни неутрино, подобряващи познанията за вътрешната структура на планетата и геофизичните процеси.

Подземната обсерватория за неутрино JUNO представлява голям скок в научните изследвания на физиката на високите енергии в Китай, като допринася за глобалните усилия във физиката на елементарните частици и астрофизиката.