• Новини
    • България
    • Социална политика
      • Децата на България
    • Закон и Ред
    • Скандално
    • Култура
    • Спорт
  • Общество
    • Позиция
    • Интервю
    • Мнение
    • Патриот
    • Историята е една
    • #БУЗЛУДЖА
  • ЦКС
    • НОВИНИ
    • Е-БЮЛЕТИН
    • СЪБИТИЯ
  • Икономика
    • БИЗНЕС
    • Земеделие
    • Екология
  • Свят
  • Русия
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • Китай
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • ОБЯВИ
  • #БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА
  • #ДПС-Общност и Заедност
Вестник ЗЕМЯ
Вестник ЗЕМЯ
  • Новини
    • България
    • Социална политика
      • Децата на България
    • Закон и Ред
    • Скандално
    • Култура
    • Спорт
  • Общество
    • Позиция
    • Интервю
    • Мнение
    • Патриот
    • Историята е една
    • #БУЗЛУДЖА
  • ЦКС
    • НОВИНИ
    • Е-БЮЛЕТИН
    • СЪБИТИЯ
  • Икономика
    • БИЗНЕС
    • Земеделие
    • Екология
  • Свят
  • Русия
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • Китай
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • ОБЯВИ
  • #БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА
  • #ДПС-Общност и Заедност
Вестник ЗЕМЯ
ПОЗИЦИЯ ОБЩЕСТВО

По-здрава сплав

От Петър Герасимов 29 ноември 2024
 По-здрава сплав
Петър Герасимов - журналист международник с над 55-годишен стаж, настоящ главен редактор на в. "Китай днес"

Наскоро завърши няколкодневната обиколка на председателя Си Дзинпин в Латинска Америка. За подчертания интерес на световните медии към това дипломатическо турне има няколко основателни причини. Първата – големият скок в двустранните отношения на Пекин със страните от южната част на американския континент, втората – по-здравата сплав на политикономическите отношения в рамките на БРИКС, а третата (макар че може да заслужава и по-челно място) е фактът, че Поднебесната все по-здраво стъпва на латиноамериканска земя, смятана доскоро за „запазена територия на влияние“ на Щатите (според доктрината „Монро“ от близо две столетия).

Да започнем с най-голямата държава в Южна Америка – Бразилия, член основател
на мегаструктурата БРИКС. При посещението си в Рио де Жанейро председателят Си изтъкна, че отношенията Китай – Бразилия са на фона на „едно споделено бъдеще“. Това за мен е доста по-силна характеристика от термина „нова стратегическа връзка“, защото показва една още по-здрава и солидна спойка във взаимоотношенията между страните, чието общо население впрочем наближава двумилиардния „праг“ – т. е. една четвърт от жителите на планетата.

Освен че е най-голямата държава на латиноамериканския субконтинент, понастоящем Бразилия е и с подчертана лява ориентация, един от най-активните членове на БРИКС и един от най-големите търговски партньори на Пекин – факти, спомагащи за политическото безсъние на официален Вашингтон.

Но да погледнем на север, към Перу, където се проведе 31-вата неформална среща на лидерите на Организацията за икономическо сътрудничество в Азиатско-тихоокеанския регион (АТИС). Това бе и формалният повод за ексклузивното интервю пред Китайската медийна група на перуанският президент Дина Болуарте, която заяви: „Китай е водеща сила в АТИС. Примерът за това е финансираното от него пристанище Чанкай в Перу. Ето защо работим в тясно сътрудничество с него. Опитът на Китай в изкореняването на бедността, държавното управление и в много други сфери е полезен за останалите развиващи се страни“.

„Разработването на мегапристанището Чанкай в рамките на инициативата на председателя Си „Един пояс, един път“ осигурява възможности за равностойно развитие за ново възникващите пазари“, посочи още тя.

И наистина с възможността за обработка на един милион контейнера от догодина (неокончателен капацитет), Чанкай заема водещо място в морския търговски трафик. Подобни примери са доста и те показват внушителната „мека сила“, с която Поднебесната постепенно изтласква в стопанско отношение Вашингтон от този регион на света…

Светът се намира доста близо до един драматичен геоикономичски момент – заслуженото заставане на Пекин на първото място в глобалното стопанско съревнование. Още от сега това предизвиква невротично политически реакции в САЩ и техните прокси, води до позабравени западни пропагандни клишета от ерата на Студената война, но както казва председателят Си, Глобалният север и Глобалният юг е по-добре да бъдат лоялни партньори, а не ожесточени конкуренти. Ожесточение, което е определено контрапродуктивно.

Етикети:Актуално Китай БРИКС Позиция
Предишна новина
Следваща новина

Последни публикации

  • Previous
  • Next
ОБЩЕСТВОКИТАЙ

Редките дървесни видове на Китай: Символи на красота, труд и свръхестествени вярвания

27 юли 2025 10:00
СВЯТ

Всеки седми жител на Словакия подкрепя присъединяване към Русия

27 юли 2025 08:51
БИЗНЕС

ЕС ще задължи домакинствата и малкия бизнес да купуват въглеродни квоти

27 юли 2025 08:21
СВЯТ

Над 150 милиона деца под 5-годишна възраст страдат от недохранване, сочи доклад

27 юли 2025 07:29
ИКОНОМИКАКИТАЙ

Стабилната китайска икономика продължава успешно да се развива

26 юли 2025 20:00
БИЗНЕС

Катар може да спре доставките на газ за ЕС заради нова директива

26 юли 2025 19:16
Image Not Found

Категории
  • НОВИНИ 13470
  • ОБЩЕСТВО 2714
  • ЦКС 198
  • ИКОНОМИКА 1356
  • СВЯТ 5187
  • РУСИЯ 2444
  • КИТАЙ 1191
още НА ФОКУС
ОБЩЕСТВО КИТАЙ

Редките дървесни видове на Китай: Символи на красота,

27 юли 2025

Китай, с хилядолетната си история, винаги е бил свързан с дълбокото уважение към природата и ресурсите, които тя предлага. В

СВЯТ

Всеки седми жител на Словакия подкрепя присъединяване към

27 юли 2025

“Европейска правда” Почти всеки трети словак допуска възможността Словакия да се присъедини към Руската федерация в бъдеще. Това се доказва

БИЗНЕС

ЕС ще задължи домакинствата и малкия бизнес да

27 юли 2025

“Обективно. бг” В ЕС сега действа т.нар. Европейска система за търговия с емисии (ЕСТЕ), която издава въглеродни квоти, които предприятията

  • Архив
  • За нас
  • Автори
  • Реклама
  • Условия за ползване
  • Контакти
  • Договори за Парламентарни избори
    – 27 октомври 2024 г.
  • Архив
  • За нас
  • Автори
  • Реклама
  • Условия за ползване
  • Контакти
  • Договори за Парламентарни избори
    – 27 октомври 2024 г.
© Вестник Земя 2025. Всички права запазени.