По-здрава сплав
Наскоро завърши няколкодневната обиколка на председателя Си Дзинпин в Латинска Америка. За подчертания интерес на световните медии към това дипломатическо турне има няколко основателни причини. Първата – големият скок в двустранните отношения на Пекин със страните от южната част на американския континент, втората – по-здравата сплав на политикономическите отношения в рамките на БРИКС, а третата (макар че може да заслужава и по-челно място) е фактът, че Поднебесната все по-здраво стъпва на латиноамериканска земя, смятана доскоро за „запазена територия на влияние“ на Щатите (според доктрината „Монро“ от близо две столетия).
Да започнем с най-голямата държава в Южна Америка – Бразилия, член основател
на мегаструктурата БРИКС. При посещението си в Рио де Жанейро председателят Си изтъкна, че отношенията Китай – Бразилия са на фона на „едно споделено бъдеще“. Това за мен е доста по-силна характеристика от термина „нова стратегическа връзка“, защото показва една още по-здрава и солидна спойка във взаимоотношенията между страните, чието общо население впрочем наближава двумилиардния „праг“ – т. е. една четвърт от жителите на планетата.
Освен че е най-голямата държава на латиноамериканския субконтинент, понастоящем Бразилия е и с подчертана лява ориентация, един от най-активните членове на БРИКС и един от най-големите търговски партньори на Пекин – факти, спомагащи за политическото безсъние на официален Вашингтон.
Но да погледнем на север, към Перу, където се проведе 31-вата неформална среща на лидерите на Организацията за икономическо сътрудничество в Азиатско-тихоокеанския регион (АТИС). Това бе и формалният повод за ексклузивното интервю пред Китайската медийна група на перуанският президент Дина Болуарте, която заяви: „Китай е водеща сила в АТИС. Примерът за това е финансираното от него пристанище Чанкай в Перу. Ето защо работим в тясно сътрудничество с него. Опитът на Китай в изкореняването на бедността, държавното управление и в много други сфери е полезен за останалите развиващи се страни“.
„Разработването на мегапристанището Чанкай в рамките на инициативата на председателя Си „Един пояс, един път“ осигурява възможности за равностойно развитие за ново възникващите пазари“, посочи още тя.
И наистина с възможността за обработка на един милион контейнера от догодина (неокончателен капацитет), Чанкай заема водещо място в морския търговски трафик. Подобни примери са доста и те показват внушителната „мека сила“, с която Поднебесната постепенно изтласква в стопанско отношение Вашингтон от този регион на света…
Светът се намира доста близо до един драматичен геоикономичски момент – заслуженото заставане на Пекин на първото място в глобалното стопанско съревнование. Още от сега това предизвиква невротично политически реакции в САЩ и техните прокси, води до позабравени западни пропагандни клишета от ерата на Студената война, но както казва председателят Си, Глобалният север и Глобалният юг е по-добре да бъдат лоялни партньори, а не ожесточени конкуренти. Ожесточение, което е определено контрапродуктивно.
