Победителите празнуват Деня на Победата, а победените – деня на Европа
С това кратко изречение, появило се в социалните мрежи, е казано всичко – и за Парада в Москва и шествията на „Безсмъртния полк“, които и тази година ще отдадат почит на 27 милиона жертви от армията, тила, съпротивата в Русия и Съветския съюз, платил най-тежката човешка цена за съкрушаването на кафявата чума, и освобождаваше Европа, докато другите западни съюзници предимно се скатаваха, отлагайки колкото е възможно Втория фронт.
Всяко руско семейство днес тачи паметта на поне един свой дядо или баба, загинал във Великата отечествена… В Москва са и държавни глави, които помнят историята и знаят цената на войната, на фашизма, но и на героизма – лидерите на Китай, Сърбия, Словакия, Eгипет, Виетнам, Бразилия, Казахстан, Монголия и още десетки страни, чието население и територия е близо 80% от световното, а икономиката им е над тази на разглезената и самозабравила се Г-7.
Някои от тях опознаха и подлостта на неофашизма, изразен в заплахите на от никого неизбирани брюкселски чиновници и натиска на разни „европейски“ държави, които в остро противоречие с политиките на ЕС за свободно движение и с дипломатическата практика затвориха въздушното си пространство за пътуващи към Москва президенти и премиери! А какво ли са готови да направят с обикновените граждани, които имат различно мнение!? Впрочем правят го вече – отменят избори и спретват фалшиви обвинения срещу кандидати -победители, готвят се да забраняват партии (включително партии победителки!), цензурират медии, заличават култура, санкционират културни и спортни прояви, преиначават нагло историята, реабилитират нацисти и даже искат забрана на говоренето на езици…
И най-мерзкото – заплахите на един самозабравил се нагъл клоун Зеленски, въобразил си, че още е президент на Украйна, макар че от година поне не е, за терор навръх Девети май, които бяха отправени под благия поглед на неговите „родител 1“ и „родител 2“, „родител 3“ и т. н., в Брюксел, Лондон, Париж, Берлин…
Но не за тези еврочиновници и провалени елити ни е думата днес – нека си празнуват в Лвов или където си щат, нека си отчетат мероприятието, да изплюят пред микрофоните нагълтаните русофобски опорки, да поживеят още малко в измисления си свят.
Днес ни е думата за наистина масовата, искрена и човешка топлота, с която се празнува Денят на победата у нас – за знамето, което истинският патриот Ленин Станоев, на 81 години, развя над разрушения Паметник на Съветската армия, с което отсрами младите и с което показа, че не се гаси туй, що не гасне!
За хилядите хора в социалните мрежи, които споделят снимка, видео, песен, посветени на Победата, за хилядите у нас, пък и в Европа, които въпреки натиска и заплахите ще отидат да поднесат цвете! За милионите хора, които въпреки цензурата ще гледат Парада на Победата, за тези, които ще разкажем на децата си Истината за войната, за Победата, за героизма, за Русия, за България, за хилядите български жертви в антифашистката съпротива, за хилядите жертви в Отечествената война! Защото мръсни чуждопоклонници, безродници и майцепродавци, писали се десни „сини“ и „розови“ либерасти, от 35 години нагло отричат и пращат на забрава тяхното безсмъртно дело! Но то ще се помни!
А как изглеждат онези, които „празнуват“ деня на Европа!? Казионни са! Неубедителни! До обидно ниво фалшиви, измислени! Като щатни служители, които някой политкомисар или профорг зорлем е изкарал да веят байраци на някой официозен митинг. Като фалшиви агитатори, които сами не вярват на високопарните приказки за „европейски и евро-атлантически ценности“, „кохезионни фондове“, „интеграция на джендър общностите“, „толерантност към мигрантите“, „ваксинационна грижа по време на локдауна“, и особено – на най-модерното и задължително „славоУкраинстване до поЗеленясване“…
Коя Европа? На щастливите кокошки ли? На масовизирането на ЛГБТ-то ли? На мигрантския безпорядък ли? Тази, на която стана всекидневие да й спират тока ли? Тази, която със „зеленото“ безумие ликвидира системно индустрията си ли? Тази, която замени Коледа със „Зимен празник“ ли? Тази, която заключи собственото си население с месеци, докато висши еврочиновници вършеха многомилиардни далавери с ваксини и за които наказание няма. Тя ли? Или тази, която реабилитира фашизма под благовидния предлог, че помага на Украйна? На коя Европа е ден днес!?
И малцината бесни отчаяни русофоби, които сигурно искрено празнуват нещо си, „европейско“ – до един тежки комплексари – които плюят на историята, на Отечеството… Но както бе казал Линкълн: „Все пак можеш да излъжеш малцина завинаги“!
Пленените нацистки знамена… “Ако трябва – ще повторим”, се пееше в една съветска военна песен!
А истината е проста и ясна – Без Деня на Победата и тяхната Европа нямаше да я има или щеше да марширува под нацистки ботуш! Или точно това искат тези, дето сега бият гърди като „европейци“ и техните любими управляващи елити!?
